Ако гледате Свищов откъм Дунав и Румъния, той прилича на една дълга и непревземаема крепост, която сякаш може да устои на всичко. По някакъв странен начин това описва духа на този иначе малък и кокетен град, пазещ в себе си толкова много история.
Свищов е един жив паметник, събиращ в себе си различни исторически пластове - още от времето на Римската империя, готските нашествия от V век, Средновековието, Османското владичество и войните на империята, Българското Възраждане, европейския полъх на Царска България, както и влиянието на комунизма.
Стратегическото място на града по река Дунав го прави важна точка в историята на региона и на България, карайки земята тук да попие спомена за велики дела и ужасни безчинства.
Свищов винаги е привличал към себе си будни умове и смели хора, което го прави арена за много "първи" неща в българската история - първата история на България "Царственик" от Христаки Павлович, първата българска търговска гимназия, първият освободен град през Руско-турската освободителна война...
Неслучайно го наричат и "градът на стоте първи неща".
Всичката тази натрупана история прави Свищов прекрасно място за културен туризъм. Посещавайки мястото, човек наистина може да се потопи в духа на отминали епохи и чара на тази "патина" от случили се важни събития, която се е натрупала тук.
За посетителите на града, които искат да поемат на пътешествие векове назад, задължителна спирка е намиращото се в близост римско селище Нове. Още VIII Августовски легион, едно от най-елитните подразделения в армията на Древен Рим, избира мястото, за да създаде своите укрепления в региона. През 69 г. той е заменен от трите елитни легиона на император Тит Флавий Веспасиан, който издава Декрет за земята, с който е създаден и град Нове.
И до днес това остава най-добре проученият военен лагер, разположен в граничната територия на някогашната Римска империя, а в него сега могат да се видят останките от наблюдателни кули и крепости, в които били настанени военни части.
Управителите на комплекса предоставят възможност да се видят компютърни възстановки на това как е изглеждал целият този лагер, който е служел на Рим да защитава Тракия и Македония от нашествията на варварите.
Във времената на Източната Римска империя, позната ни повече като Византия, мястото се разраства и се превръща в истински град, като от него до днес са останали голяма и малка базилика, жилищни помещения, една внушителна баня, както и една наистина голяма сграда, предназначена да посреща поклонниците на местния мъченик св. Лупус.
Една разходка в комплекса с обясненията на екскурзовод могат да дадат доста широка представа за това как е протичал животът в Нове - първо като римски лагер, а след това и като град в рамките на Източната Римска империя.
Ако човек иска да придобие още по-шарена представа за това, Фестивалът на античното наследство "Орел на Дунава" се организира всяка година в Свищов и в Нове в началото на юни, като там забавлението е гарантирано. Групи от цял свят участват в различни възстановки на бита на древните хора, както и на различни гладиаторски битки и римски легиони, изпълняващи военни команди. Също така се правят демонстрации на римска артилерия и се разиграват сцени от драми на римски и гръцки автори.
И макар топлият юни и следващото издание на "Орел на Дунава" да са все още далеч във времето, мястото продължава да си заслужава да се види и сега, особено за тези, които се чувстват изкушени от историята, но не обичат особено струпванията на хора.
Хубавото на Свищов е, че ако човек има влечение към военната история, може да се насочи не само към Нове, но и към още една старинна крепост - Калето, която се намира в самия град.
Крепостта е издигната през III век като укрепление срещу варварските нашествия върху хълм близо до самия бряг на Дунава. Разкопките там приключиха едва през 2019 г., като те разкриват останките от непревземаемо с бой съоръжение със седем кули, което е било използвано още от ранното Средновековие, та чак до Османската империя.
Крепостта играе голямо значение и за Второто Българско царство. На практика за пръв път за Свищов се споменава в пътеписите на пътешественика Петер Шпарнау през 1385 г. Той говори за "важен и богат град", който пази брода на Дунава и т. нар. "Свищовски път", отварящ вратите към Влахия.
Само няколко години след този разказ за Свищов, градът е подложен на обсада от османците. След падането на столицата на Иван Шишман Търновград, нашествениците тръгват към Дунав, за да превземат и последните останали крепости. Редица военачалници се предават и приемат новата вяра, за да запазят живота си. Последен остава обаче да се бие комендантът на Свищов, който отказва да предаде своя цар и своята вяра. Българският гарнизон в замъка се сражава до последно, като единствено свършването на припасите става причина за загубата и падането на града.
Осъзнавайки стратегическото значение на мястото, османците избират да не разрушават крепостта, а да я направят своя твърдина. Така мястото става свидетел на походите на унгарския крал Сигизмунд (1396 г.) и на Владислав Варненчик (1444 г.), в нея е подписан Свищовският мир между Империята на Хабсбургите и Османската империя от 1791 г.
Именно фактът, че крепостта е непревземаема с бой, кара и руския генерал Каменски от Руско-турската война от 1806-1812 г. да заповяда мястото да се опожари, а цитаделата на крепостта да се взриви, след като гарнизонът на османците там му се предава без бой.
Генералът знае, че при нов конфликт Свищов ще създава на руснаците много проблеми. Според дневника на граф Александър Ланжерон от руската армия военните с мъка на сърцето разрушили този град, а графът определя самата заповед като "безсмислена" и "варварска".
Днес Калето е един от най-красивите квартали на Свищов, като там освен останките от крепостта, има великолепен парк с гледка към Дунав.
Построен е летен амфитеатър, в който се разиграват множество спектакли и концерти. В амфитеатъра е поставен и внушителен слънчев часовник, който според местните е най-значимата съвременна атракция на територията на обновения парк "Калето".
Но истината е, че Свищов не е само стари военни укрепления, битки и палежи. Историята на града далеч не се изчерпва с това, защото истинската перла в короната на този красив град е останалото в наследство от възрожденския майстор и архитект Колю Фичето.
Храмът "Света Троица" се извисява в центъра на града в нетипичен за нашите ширини стил, но със завършена елегантност и устойчивост. Иконите в него са рисувани от местния иконописец Николай Павлович.
Земетресението от 1977 г. нанася доста щети на храма, но с дарения от местни хора и с допълнително финансиране през 1992 г. реставрацията му е завършена и сега той продължава да бъде една от основните забележителности на града.
Като става въпрос за сгради, на чиято красота просто можеш да се наслаждаваш, спокойно тук можем да посочим още голямата Часовникова кула, създадена от майстор Богдан през 1763 г., както и приличащата на истински дворец сграда на Търговската гимназия.
Това е първото подобно училище в Следосвобожденска България и за неговия строеж е извикан австрийският архитект Паул Бранк. Сградата представлява умален модел на Виенския университет, като в нея се намира и първата парна инсталация на целия Балкански полуостров.
От този австрийски късен барок можем да преминем на типичното възрожденство с комплекса на "Светиниколското училище" - друга задължителна спирка в нашето пътешествие през историята. Това е една от двете запазени до наши дни най-стари училищни сгради в България.
Самото училище е построено през 1846 г. от знаменития възрожденски учител Христаки Павлович, който се приема за един от основоположниците на светското образование в България. Светиниколското училище представлява голяма едноетажна сграда с масивен и здрав вид, в която човек преди можел да се сдобие с образование, а днес може да научи много за това как българите от Възраждането са подхождали към знанието.
По тази линия посещението в Етнографския музей също е задължително. Той се намира в една от старите големи чорбаджийски къщи в града - Сладкаровата къща. Сградата е построена през 1800 г. в типичен възрожденски стил и привлича вниманието с внушителния си външен вид, напомнящ леко за малка крепост.
Експозицията в самия музей е подготвена през 1982 г. В нея могат да се намерят типични за региона народни носии, църковна утвар, произведения на златарското и ювелирното изкуство, различни винарски съдове, такъми за риболов и всевъзможни други предмети, свързани с бита и живота на местното население в миналото. Може да се види и възстановка на стая от началото на XX век с автентични мебели и обзавеждане.
Не по-малко интересен е и музеят "Градски бит и култура", където се пресъздават атмосферата и културните влияния на Свищов от края на XIX и началото на XX век. Музеят се намира в друга от старите богаташки къщи на града - тази на търговеца Самоковлиев, която е съвсем близо до храма "Света Троица".
Мястото си заслужава да се види, защото то разкрива духа на една отминала, красива епоха на знатни госпожи и възпитани господа, опитващи да влязат в крак с времето в останалата част на Европа. Обзаведен с лека мебел от Виена, този музей действително пресъздава помещенията на градския елит от онова време, с тяхното търсено усещане за уют, романтика и патриархално спокойствие, като това се допълва от поставените вътре клавесин, скъпи сервизи, списания и албуми, ръкоделия.
Няма как да говорим за Свищов, без да споменем и един от най-бележитите му граждани - писателят и сатирик Алеко Константинов.
Къщата-музей, в която той е живял, е истинско бижу за града. Все пак неслучайно в този богат дом, собственост на бащата на писателя - Иваница Константинов, по време на Руско-турската освободителна война е отсядал самият император Александър II.
Къщата е и мястото, избрано за седалище на първото гражданско управление в България, начело с Найден Геров, в което 14-годишният Алеко Константинов е писар.
От 20-те години на XX век мястото е официален паметен музей за Алеко Константинов. В него е запазена оригиналната виенска мебел, както и различни предмети на бита и разкоша от онова време. Всичко това умело пренася посетителите на музея в онази предосвобожденска атмосфера на богатата градска класа, населена с различни артефакти - снимки, книги, писма и лични вещи на писателя.
Това и още много може да се види в Свищов. Изброяването на редицата музеи, кътчета и интересни исторически места може да продължи до безкрая, защото Свищов се къпе в история. Той е част от историята - жив паметник на това, което е било.
Място да си спомняш, докато ходиш по постоянно издигащите се и спускащи се улици на града. Покрай себе си постоянно ще се натъкваш на примери за онзи жив и вечно търсещ дух на предприемчивост, който Свищов пази в себе си.
А това е нещо, което си заслужава да се усети.
