Ако смятате, че в СССР животът е бил само черно-бял, подобно на фотографиите от онова време - се лъжете.
Колкото и да изглежда странно на съвременните младежи, оказва се, че е имало и по някое и друго цветно петно - колкото за изключение, което да потвърди всеизвестното правило, че СССР е била строго тоталитарна държава.
Точно такова изключение са "стилягите".
Представете си ги като съветските "хипстъри" на 50-те години на 20 век.
Разбира се, за тяхната субкултура, както и за много други забранени движения по време на комунизма, не се знае особено много.
Ами то какво да се знае?
Не стига, че са били "тунеядци" (както се е наричало по време на комунизма в СССР безделничеството), ами на всичкото отгоре "стилягите", както подсказва и името им - са били облечени скандално модно, в стилни и доста по-красиви от социалистическата конфекция по това време - дрехи. Обикновено западни.
Тези същински "дендита" на 50-те години на 20-ти век са били представители на стил, отдаден на западното влияние, което означава, че любимата им музика не е била съветски пост-военни песньовки, ами джаз, буги-руги, блус и рок'н рол.
Всъщност с право можем да предположим, че всякаква вносна музика се е харесвала на "стилягите", но те ще останат запомени с предпочитанията си към саксофона като любим музикален инструмент.
Екстравагантните им (особено спрямо средния съветски гражданин) дрехи, са им придавали особен папагалски вид сред джунглата от социалистическа поствоенна конфекция.
Всъщност, нон-конформисткото движение на стилягите се заражда още в края на 40-те години, когато завърналите се от Европа съветски войници - победители във войната, домъкват в едва отървалия кожата поствоенен Съветски Съюз какви ли не "плячки" (по-точно "трофеи") - сред които, естествено, са дрехи, музикални плочи и какви ли не други предмети.
Така "стилягите", които обикновено са младежи между 15 и 25-годишна възраст, предимно мъже (защото модата за жените "стиляги" е по-неопределена, както пишат руските източници) и основно от по-големите градове - се оказват сред първите "жертви" на кратковременното западно модно влияние.
Лека-полека през 50-те години, сравнително малобройната, но много суетна прослойка на "стилягите" започва да оформя своя собствена субкултура със собствена музика, танци, мода и - разбира се, собствен жаргон. Започват да се появяват и последователи - предимно в големите градове.
Протестиращи по-скоро на битово ниво срещу стереотипния начин на живот в съветска Русия, но напълно аполитични в същността си*, младежите се отличават с циничен говор, особена походка и пълно отрицание на някои обществени норми, характерни за времето.
Естествено - публичното им назидание е неизбежно.
Представителите на субкултурата редовно са подигравани в пресата, мъмрени на консомолските събрания и - както подобава, редовно модните им дрехи са поругавани, а косите им - подстригвани.
Често е следвала разходка в милицията, фотографиране и публикуване на снимката на "стилягата" в пресата - като илюстрация за назидателни статии към младите хора.
Когато през 1956-та година в Москва пристига експозиция на Пабло Пикасо, а през 1959-та година се появява самият Кристиян Диор, заедно със своите модели на посещение - назидателното отношение към "стилягите" е кратковременно прекъснато - все пак те са и сред основните посетители на подобни събития.
След отпътуването на Диор, обаче, има свидетелства, че редовият и профилактичен тормоз срещу "стилягите", (както и срещу всички други субкултури, без изключение) започва отново.
През 50-те години нови дрехи и модели обогатяват стила на "стилягите".
Първите представители на модното течение носят двуредни сака с пъстри цветове, шапки с широка периферия, вратовръзки с дракони, маймуни и петли, хавайски ризи, пуловери с елени, остроноси ботуши...
В по-късните години облеклото на "стилягите" става по-елегантно, като момичетата продължават да нямат свой собствен отличителен стил - те имитират всичко, за което са разбрали, че е модерно на запад.
Основно се разглеждат списания от сателитните съветски страни и започват да се носят пищни поли, панталони, ярки блузи с цветни принтове.
През 50-те години, много рускини, които искат да се отличават от останалите, залагат на силен грим по очите и по лицето и имитират западните звезди, като например Бриджит Бардо.
Мъжете "стиляги" започват да си купуват дрехи от черноборсаджиите. Редовно се търгува и с пристигнали на посещение в СССР чужденци.
Поръчват се западни платове, шие се тайно. Не е прецедент представителите на по-бедни семейства да правят сами роклите и панталоните си от брезент, поради липса на други платове.
В оскъдицата на социалистическото общество на особена почит са "предметите на лукса" - чуждоземните химикалки, цигарета и запалки, както и американските карти за игра в стил Pin-Up.
Костюмите и аксесоарите (крещящи вратовръзки за мъжете и масивни метални или пластмасови бижута за жените) "стилягите" разхождат по главните булеварди на големите градове - като например по улица "Гроки" в Москва или "Невски проспект" в Ленинград - сегашен Санкт Петербург.
Всъщност забравената субкултура на "стилягите" е особено интересна и днес.
Причината за това не се корени само и единствено в любовта към историята.
В действителност, съвременната мода много наподобява тази на времената на "стилягите" с ярката си ироничност, контрастност, прически, съчетанието на различни модни линии и множеството аксесоари.
Разгледайте галерията със снимки на "стиляги", както и някои съвременни изображения, за да се убедите, че хипстърията съвсем не е от сега.
Тоест, драги тийнейджъри-бунтари - топлата вода не е открита вчера.
Гледайте онлайн и филма "Стиляги", който разказва по художествен начин именно за тази субкултура:
*Източник: магистърската теза на Юлия Карпова към CEU-Budapest
