Когато в днешно време говорим за тероризъм първите имена, за които се сещаме обикновено са "Ал Кайда" и самопровъзгласилата се "Ислямска държава"
Дълго време преди тях обаче тероризмът се свързва най-вече с израело-палестинския конфликт и формации като Организацията за освобождение на Палестина (ООП), Хамас, Фатах, Палестински ислямски джихад, Народен фронт за освобождение на Палестина (НФОП) и още много други.
Техният брой и пъстрота от идеологии демонстрират до каква степен палестинския народ е разделен по отношение на това какви средства да бъдат използвани за постигане на техния национален идеал.
Днес повечето търсят политически пътища за разрешаване на проблема, но в миналото почти всички представляват военно-политически организации и приемат насилието и войната като инструмент за постигане на целта.
За най-радикалните това означава и тероризъм, а цивилните се превръщат в легитимни цели за атаки. Едва ли би било пресилено да се каже, че именно най-радикалните палестински групировки, действащи след края на 60-те години на миналия век, с действията си из цял свят превръщат тероризма в международния феномен, който познаваме днес.
И ако търсим имена, то без съмнение сред най-изпъкващите ще бъде това на "Черния септември" - една от най-дръзките и опасни терористични групировки в този период.
Тя се появява в един турбулентен и несигурен период за палестинската национална кауза, няколко години след категоричната победа на Израел в Шестдневната война от 1967 г., която съкрушава всички надежди на панарабизма и арабския национализъм за създаването на единна арабска държава в Близкия изток.
Тази загуба дава тласък на палестинския национализъм и показва, че оттук насетне палестинците сами ще трябва да търсят път към своята цел.
На преден план излиза създадената през 1964 г. Организация за освобождение на Палестина (ООП), която представлява коалиция от светски, предимно социалистически и комунистически организации, най-голямата сред които е "Фатах" на Ясер Арафат.
Към 1970 г. ООП е позиционирана на територията на Йордания, действайки от палестинските бежански лагери, образувани след края на войната от 1967 г. Предполага се, че над половината от населението на страната е съставено от палестински бежанци, което създава основателни притеснения за йорданския крал Хюсеин.
Междувременно бойците на ООП (познати като федаини) започват да провеждат редовни атаки срещу Израел през границата, а самата организация поема контрола над лагерите, като налага собствени закони и данъци там и де факто ги превръща в "държава в държава", без да се съобразява с йорданското правителство.
Това поставя ООП в открит конфликт с управлението на крал Хюсеин, срещу когото федаините организират няколко опита за покушение. Положението се влошава още повече, когато израелската армия започва да отвръща на атаките на ООП, нанасяйки удари на територията на Йордания.
Чашата прелива, когато членове на НФОП (част от ООП) отвличат три международни пътнически самолета, приземяват ги на летището край град Зарка в Йордания и след това ги взривяват пред очите на целия свят.
Отговорът на крал Хюсеин е мобилизация на армията и заповед за настъпване срещу градовете с присъствие на федаини и палестинските бежански лагери. Крайният резултат на конфликта е победа за правителството и споразумение, според което всички федаини трябва да напуснат страната.
Основната фаза на сраженията се случва през септември 1970 г. и затова в палестинската история този конфликт остава известен като "Черния септември".
Загубата предизвиква сериозни трусове в рамките на ООП и по-специално във Фатах, където част от крайно настроените членове са несъгласни със споразумението и се отцепват от организацията.
Те започват да наричат себе си "Черния септември", за да почетат конфликта, при който загиват хиляди цивилни палестинци и федаини, и също така, за да акцентират върху намерението си да отмъстят на крал Хюсеин.
Съществува и друга версия. Според нея новата организация представлява радикално крило на Фатах под контрола на Арафат, служещо за операции, които умерената организация не би могла официално да подкрепи. Казано с други думи - инструмент за мръсна работа.
Може би никога няма да се разбере къде е истината. Това, което се знае със сигурност обаче, е, че по време на своето кратко съществуване "Черния септември" поддържа контакти и получава подкрепа от различни членове и фракции на ООП по света. Дали тя е била официална или не, ще остане тайна завинаги.
Първата операция на "Черния септември" е срещу човека, пряко ръководещ военната операция срещу палестинците в Йордания - премиерът на кралството Уасиф Тал. Той е публично застрелян във фоайето на хотел "Шератон" в Кайро по време на среща на "Арабската лига" в края на 1971 г.
Смята се, че атентатът срещу Тал е заради предполагаема негова лична заповед да бъде изтезаван и екзекутиран без съд и присъда Абу Али Ияд, един от военните командири на Фатах и лидер в "Черния септември."
Според част от слуховете за убийството в "Шератон" един от атентаторите бил бивш подчинен на Ияд и толкова мразел премиера, че облизал с език част от стичащата се по пода кръв на Тал, докато очаквал спокойно пристигането на полицията.
При всички положения обаче "Черния септември" ще остане в историята Мюнхенското клане по време на Олимпийските игри през 1972 г.
Осем членове на организацията нахлуват на 5 септември в олимпийското село, като убиват двама души от отбора на Израел. Други девет са задържани като заложници, докато терористите започват преговори за освобождаването на 200 палестински затворници в Израел.
Драмата се разиграва почти на живо по телевизията, а кулминацията се случва на летището в близкото градче Фюрстенфелдбрук. Властите привидно се съгласяват да осигурят два хеликоптера с които терористите да се изтеглят до самолет към Тунис, но когато стигат на летището, похитителите попадат на засада.
В разразилата се престрелка загиват деветимата заложници, петима от нападателите и един полицай. Заловени са трима терористи, но после те са разменени срещу заложниците на отвлечен самолет на "Луфтханза" месец по-късно.
Атаката срещу олимпийското село шокира света и израелското общество. Министър-председателят Голда Меир нарежда мигновен отговор под формата на въздушни удари срещу тренировъчни лагери на ООП в Сирия и Ливан.
Това обаче е само началото.
В ход влиза операция "Гняв божи", която активира тайни агенти на Мосад с цел да издирят и ликвидират всички отговорни за Мюнхенското клане. До 1979 г. са убити най-малко осем командири, включително човекът, смятан за организатор на нападението - Али Хасан Саламе, познат и като "Червения принц".
Той е милионерски син, който харесва показността, но тайно използва голяма част от богатството си, за да финансира "Черния септември" и личната охрана на Ясер Ярафат, известна като "Отряд 17". Неговата кола е взривена в Бейрут през 1979 г.
Няколко години по-рано при друго особено дръзко нападение в гъсто населената централна част на Бейрут са убити трима командири на "Черния септември" при операция на израелски специални части.
В Рим е ликвидиран писателят и преводач Уаел Суайтер, а пък в Париж - Махмуд Хамшари, като операциите на Мосад из цяла Европа и Близкия изток продължават чак до 1988 г.
Самата "Черния септември" участва в още няколко известни терористични нападения, включително саботажи в Холандия и Западна Германия, отвличането на белгийски пътнически самолет и изпращане на бомби в писма към израелски посолства. Едно от тях убива дипломат в Лондон.
При нападение на летището в Атина през 1973 г. са убити трима души, а други 50 са ранени, след като членове на "Черния септември" започват да стрелят по пътници за полет към Ню Йорк. Смята се, че организацията официално се разпуска в края на 1974 г. под натиск на Ясер Арафат заради агресивния израелски отговор.
Повечето командири все пак остават активни и продължават дейността си в рамките на други подразделения на ООП.
В крайна сметка Израел никога не стига до истинския мозък зад Мюнхенското клане. Човекът, известен като Абу Дауд, умира от старост в Сирия през 2010 г.
