Началото на този месец дойде с поредна ескалация на насилието между израелци и палестинци.
За три дни израелската армия извърши поредица от въздушни удари срещу Ивицата Газа, ликвидирайки двама военни командири, смятани за терористи, а поне за момента ситуацията е спокойна след обявено примирие, договорено с традиционното посредничество на Египет.
В крайна сметка резултатът от ескалацията е 48 загинали палестинци според здравното министерство в Газа, като сред тях има и 17 деца. Според Израел обаче поне една трета от жертвите са резултат от неуспешно изстреляни палестински ракети.
За разлика от друг път сега в центъра на вниманието не застана организацията Хамас, контролираща Газа, а втората по сила групировка там - Палестински ислямски джихад (ПИД).
Ликвидираните командири Тайсер Джабари и Халед Мансур са именно нейни членове, а смъртта им и изобщо цялата операция е резултат от превантивен удар, който Израел нанася след дни на напрежение заради арест на високопоставен член на ПИД в Западния бряг.
Коя обаче е тази организация, която през по-голямата част от своето съществуване е стояла в сянката на Хамас?
Всъщност може да се каже, че и двете имат сходни корени, свързани с Мюсюлманското братство. Част от основателите на ПИД са бивши членове на Братството, но техният радикализъм ги тласка към отцепване и тръгване по собствен път.
Основна движеща сила са двама души - роденият в Ивицата Газа доктор Фатхи Шакаки и духовникът шейх Абд ал Азиз Ауда. Те стават политически и духовни лидери на ПИД, повлияни от идеите на джихадистко-салафитските идеолози Хасан ал Банна, Сайед Кутб и основателя на Хамас - шейх Ахмед Ясин.
Някъде към края на 70-те Шакаки и Ауда се убеждават, че моделът на светската Организация за освобождение на Палестина (ООП) на Ясер Арафат не е ефективен, а единственият начин за справяне с Израел е пътят на джихадисткия радикализъм и установяване на шариат. За тях ООП е твърде светска, докато Мюсюлманското братство не е достатъчно концентрирано върху палестинския национален въпрос.
Така Шакаки, Ауда и още няколко техни съмишленици късат връзките си с умерените палестински организации и Мюсюлманското братство и през 1979 г. се присъединяват към ЕИД в Египет. Две години по-късно обаче групата се мести в Ивицата Газа, тъй като е прокудена от страната след покушението срещу президента Ануар Садат и по този начин се ражда организацията Палестински ислямски джихад.
Още от самото си начало новата организация получава подкрепа от Иран, въпреки съществените религиозни различия между фундаменталисткия шиизъм на режима в Техеран и сунитския радикален салафизъм на ПИД.
Малко след религиозната революция в Иран през 1979 г. Шакаки написва книга, в която изразява специално позитивно отношение към аятолах Хомейни и начина на установяване на ислямска република там, като я посочва за позитивен пример за палестинците. От своя страна новото управление в Техеран вижда в ПИД удобен инструмент, чрез който може да достигне до Израел.
Затова и през годините членовете на ПИД получават оръжие, екипировка и обучение от Техеран чрез ливанското си протеже Хизбула, а пък централата на организацията и до днес е в Дамаск, където се намира под закрилата на един от другите основни регионални съюзници на Иран в лицето на режима на Башар Асад.
Без съмнение религията и палестинският национализъм са най-важните фактори в идеологията на ПИД, като групировката определено не действа с особена гъвкавост и прагматичност. ПИД се оказва дори по-радикална организация от Хамас и отхвърля демокрацията и плурализма като политически принципи, отказва участие в избори и счита джихадът за единственото решение на всички спорове с Израел.
Все пак акцентира върху социалната дейност чрез своя мрежа от религиозни организации, джамии и училища, които действат за набиране на подкрепа сред населението както на Ивицата Газа, така и в Западния бряг.
В този смисъл групировката не пести средства и усилия и най-вече не се колебае в своята стратегия да използва и терористични прийоми срещу цивилни цели. Тук на преден план излизат бригадите "Ал Кудс", които се явяват военното крило на ПИД и отговарят за военния компонент от дейността на движението.
Например през 1992 г. е нападнат автобус с израелски туристи в Египет, като при атаката загиват 11 души. Няколко години по-късно при двоен бомбен атентат са убити 12 души. Двете най-кървави терористични нападения са от новото хилядолетие. Първо през 2002 г. атентатор-самоубиец детонира бомба в автобус, убивайки 17 души, докато година по-късно друг терорист се взривява в ресторант в Хайфа и убива 21 цивилни.
През годините ПИД извършва множество подобни нападения срещу военни и цивилни цели и се явява като вероятно най-безкомпромисната и радикална организация, срещу която Израел трябва да се изправи.
Неслучайно тя и още няколко по-малки от нея категорично отхвърлят Договорите от Осло и до днес продължават да се изолират от всички възможни политически процеси. Това е и една от причините ПИД да няма толкова голяма подкрепа и влияние сред палестинците за сметка на умерената Фатах и радикалната, но значително по-прагматична Хамас.
Все пак Хамас и ПИД остават двете водещи организации в Ивицата Газа. През лятото на миналата година те заедно водиха 2-седмична кампания срещу Израел в най-сериозния военен сблъсък от 2014 г. насам. След неговия край бе обявено примирие, което се наруши в началото на месеца.
Сега Хамас не подкрепиха ПИД при последните сблъсъци заради риск от окончателно пропадане на трудно постигнатото миналогодишно примирие, чиито условия осигуряват над 12 000 разрешителни за работа на жители на Газа и значително подобряват хуманитарната ситуация там.
За разлика от Хамас, които преговарят с Египет за гранично-пропускателния режим и други въпроси, и чиито лидери имат контакти с Турция и монархиите в Персийския залив, то ПИД не се влияе особено много от други регионални сили, с изключение на Иран и Сирия.
Следователно скорошните сблъсъци носеха потенциала да се разраснат в по-широк, регионален израелско-ирански конфликт.
В момента ПИД е считана за терористична организация от САЩ, Европейския съюз, Великобритания, Канада, Япония, Австралия, Нова Зеландия и Израел.
Фатхи Шакаки е ликвидиран през 1995 г. в Малта при операция на израелските специални сили, докато вече 71-годишният Ауда продължава да бъде духовен лидер на движението. Предполага се, че живее в Дамаск заедно с новия политически водач на ПИД и командир на "Ал Кудс" - Зияд ал Нахала.
В голяма степен от тях двамата зависи колко дълго сегашното примирие може да се запази.
Последният кръг на насилие показва доколко крехко е текущото статукво. Малцина, ако изобщо има такива, очакват, че скорошните сблъсъци ще бъдат последни.
Макар и със значително по-ограничено влияние в сравнение с Хамас ПИД се явява не по-малко опасна организация с достатъчно капацитет да предизвика регионална нестабилност в Близкия Изток.
