Когато през лятото на 2015 г. няколко души правят неуспешен опит да оберат блиндиран инкасо камион в Северна Германия, малко са онези, които очакват отново да чуят името на една отдавна забравена групировка.
Тримата извършители нападат с огнестрелно оръжие бронирания автомобил на паркинг в град Бремен, но опитите им да отворят вратите се оказват без резултат и след това бягат в своя Форд "Фиеста", а полицията така и не ги залавя.
Все пак властите идентифицират обирджиите като Ернст-Фолкер Щауб, Даниела Клет и Буркхард Гарвег - бивши членове на терористичната организация Фракция "Червена армия".
Преди близо четвърт век групировката обявява в писмо до медиите, че се саморазпуска. С това приключва един период на тероризъм, държал в напрежение страната за период от две десетилетия.
Днес тя официално е неактивна, но някои от нейните бивши членове продължават да са на свобода. Те вече са на над 60-годишна възраст, но някога имената им представляват синоним на терор и радикализъм.
Фракция "Червена Армия" се появява в края на 60-те години. За Европа това е бурен период на социално-културни промени. Зад "Желязната завеса" обществата започват да търсят либерализация на комунистическите режими, докато в Западния свят навсякъде изникват протестни движения на работници, студенти, пацифисти и защитници на човешки права, застанали срещу расизма и колониализма.
Това е първото поколение на родените след края на Втората световна война, а специално в Германия особено силно се усеща историческото наследство на нацизма, като все повече млади се увличат по комунистически идеи.
Сред тях е и Улрике Майнхоф. Тя е родена в семейство на интелектуалци, но остава и без двамата си родители още на 13 години. Независимо от това и от факта, че расте в разрухата на следвоенна Германия, тя успява да получи отлично образование и израства в стабилна среда.
До средата на 60-те става лидер в средите на левите студентски движения и известен активист.
В същите среди се подвизават и младите Андреас Баадер и Гудрун Енслин. Те също израстват в добри семейства от средната класа, но отрано се увличат по марксистките идеи.
През 1968 г. подпалват два търговски центъра във Франкфурт като демонстрация срещу войната във Виетнам и като отговор на смъртта на техен съмишленик, загинал няколко месеца по-рано по време на сблъсъци с полицията при протести заради посещение на иранския шах Мохамед Реза Пехлави.
Дни по-късно в Берлин крайнодесен активист прострелва водача на лявото студентско движение Руди Дучке, което води до още по-голямо напрежение сред антивоенните студентски групи.
Малко след това пък Енслин се запознава с Майнхоф и я убеждава да ѝ помогне в освобождаването на приятеля ѝ Баадер, който е затворен заради акцията във Франкфурт.
По време на мнимо интервю двете, заедно с още няколко души, успяват да го измъкнат от полицията, а Майнхоф окончателно се отказва от уредения си и охолен живот.
Тримата създават Фракция "Червена армия". Улрике е идеологът, като целта е борбата срещу "империалистическата система" на Федералната република и НАТО.
За тях западногерманският политически и икономически елит не представлява нищо повече от превъплъщение на Третия райх. След протестите в края на 60-те младежите са убедени, че не е възможно нищо в системата да се промени по мирен начин.
Единственият път, който виждат пред себе си, са революцията и терорът.
Събират още съмишленици и разочаровани младежи от средната класа и едно от първите им действия е да пътуват до Йордания, където получават обучение в лагерите на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) и Народния фронт за освобождение на Палестина.
Като структура и метод на действие решават да следват подхода за "градско съпротивително движение" по образеца на уругвайските Тупамарос, тъй като той е значително по-подходящ за урбанизираните условия на Западна Германия в сравнение с метода за "селска съпротива" на Че Гевара, успешен в Латинска Америка.
Това означава, че организацията е съставена от "ядро", което включва основната част от членовете и лидерите, и периферия от "клетки", чиито членове не се познават лично и общуват чрез кодови имена. Всички операции се извършват само от така наречените "командоси", обучени в методи на саботаж и боравене с малки оръжия.
Първите акции, които правят, са обири на банки, с които да финансират въоръжаването си. После нещата стават сериозни.
Фракция "Червена армия" се прицелва в американските бази и структурите на НАТО в Германия. След като излизат с първия си манифест на 11 май 1972 г., взривяват три самоделни бомби в американския щаб във Франкфурт и друга - в бара, където се събират чуждите военни. Убит е един офицер, а 13 други са ранени.
До края на месеца са извършени още две бомбени атаки срещу сградата на вестник "Билд" и американски военен център в Хайделберг.
През този период федералните власти впрягат целия си ресурс в преследване на членовете на "Армията". А поводи за притеснение действително има.
В пика на своята дейност се смята, че около една четвърт от младите западногерманци изразяват поне известна симпатия към групата. Мнозина осъждат нейната тактика, но разбират отвращението им от новия ред в страната, където бивши нацисти получават важни държавни постове в знак на помирение.
Все пак действията на властите имат резултат и в рамките на месец след поредицата атентати Майнхоф, Баадер, Енслин и още няколко водещи фигури са арестувани. Въпреки това организацията не изчезва, а започва още по-смели нападения в опит да спаси заловените си ръководители.
Те междувременно са затворени в най-строгия затвор по това време - Щамхайм в Щутгарт. Процесът срещу тях започва през 1975 г. и се превръща в един от най-мащабните в съвременната немска история.
Правителството приема специално законодателство заради него, което позволява адвокатите на обвинените да бъдат гонени, а по-късно става ясно, че разговорите между подсъдимите и техните защитници са били записвани.
На 9 май 1976 г. идеологът на групата Улрике Майнхоф е открита обесена в килията си. На 17 октомври следващата година почти всички останали членове, които са в затвора, загиват. Андреас Баадер и Ян-Карл Распе са открити простреляни, докато Гудрун Енслин е намерена обесена. Имгард Мюлер е с четири прободни рани във врата, но оцелява.
Обяснението на полицията е координирана акция на самоубийство, след като всички са успели да се сдобият с транзисторни радия, чрез които комуникирали. До ден-днешен обаче Мюлер твърди, че става въпрос за екзекуции.
Преди това останалите членове правят няколко зрелищни и кървави опита да освободят своите лидери.
Успяват да нахлуят в западногерманското посолство в Швеция и да убият двама дипломати по време на 11-часовата обсада, след като канцлерът Хелмут Шмид отказва да отговори на исканията им.
Месеците преди смъртта на всички лидери на организацията продължават отчаяните опити за оказване на натиск за тяхното освобождаване. Убити са и директора на банка "Дрезднер", както и главния прокурор Зигфрид Бубак.
По-късно пък е отвлечен бившият нацист и настоящ влиятелен ръководител на Немската асоциация на работодателите Ханс-Мартин Шлайер. Похитителите му предлагат той да бъде освободен в замяна на амнистия за Баадер, Енслин и девет други.
По време на преговорите членове на ООП отвличат пътнически самолет, пълен с немски туристи, пътуващ за Франкфурт от Майорка, за да увеличат натиска върху властите. Полетът е отклонен към Могадишу, а приоперация на немските специални части всички пътници са освободени.
На следващия ден Баадер, Енслин и останалите в затвора са открити мъртви. Това се оказва фатално и за Шлайер, който е екзекутиран.
Оттам нататък започва постепенния упадък на Фракция "Червена армия".
Това без съмнение е свързано със засилените и по-строги мерки на държавната власт, както и с въведения нов наказателно-процесуален ред.
Все пак в края на 80-те и началото на 90-те години също има терористични акции - например убийството на мениджъра на Siemens Карл-Хайнц Бекуртс,на говорителя на управителния съвет на "Deutsche Bank" Алфред Херхаузен или оръжейния магнат Ернст Цимерман.
Организацията обаче никога не успява да възвърне своята предишна популярност и обхват на дейност, а падането на Берлинската стена през 1989 г. окончателно подпечатва бъдещето на тяхната търсена "революция".
След дълго затишие на 20 април 1998 г. Фракция "Червена армия" обявява своето разпускане.
