Самолетоносачът "Адмирал Кузнецов" е може би най-популярният боен кораб от състава на руските военноморски сили. Той е единственият плавателен съд от подобен тип на въоръжение там и през последните години стана известен преди всичко със своите хронични проблеми и инциденти покрай себе си.
Малко известно е обаче, че има и свой близнак. Той не е на служба в Русия и изглежда значително по-здрав. И може би затова някои смятат, че е корабът, който "Адмирал Кузнецов" е трябвало да бъде, а не това, което е в момента.
Става въпрос за китайския самолетоносач "Ляонин", който има наистина интересна история.
Някъде в началото 80-те години на миналия век той за първи път се появява на чертожните дъски в Невското бюро за планиране и проектиране в град Николаев, днешна Украйна. Идеята тогава е да бъдат построени два "тежки авионосни крайцера" "Тбилиси" и "Рига", които да допълнят и впоследствие заместят служещите към онзи момент четири кораба от клас "Киев".
С разпада на СССР всички от клас "Киев" били извадени от употреба. Единият от четирите е бракуван, други два завършват своя път в музеи в Китай, а последният е реконструиран и продаден на Индия, където от 2013 г. е на служба под името "Викрамадия".
Междувременно новата система сварва проектите за двата нови кораба далеч от приключване. По-напред в своето развитие е "Тбилиси". Той е пуснат на вода през 1985 г. (с името "Леонид Брежнев") и влиза в експлоатация пет години по-късно, година преди СССР да се разпадне. Става напълно завършен през 1995 г., когато е и преименуван на "Адмирал Кузнецов".
Неговият близнак обаче има малко много по-различна съдба. "Рига" не успява да влезе в експлоатация до финалните дни на СССР и в крайна сметка остава на пристанището в Николаев като собственост на новата украинска държава.
Там обаче нямат нито средствата, нито амбицията да го довършат. По това време корабът вече е известен като "Варяг", но не представлява нищо повече от един наполовина завършен корпус.
От Киев отправят запитвания към Русия, Китай и Индия с намерението да намерят евентуален купувач в тяхно лице. Единствено в Пекин проявяват интерес и изпращат комисия, която да оцени проекта. Въпреки добрите препоръки, правителството все пак се отказва от идеята заради твърде високата цена към онзи момент.
Така "Варяг" остава буквално да гние в Николаев в продължение на години.
Положението се променя през 1998 г., когато Украйна организира търг за закупуване на коритото. Той е спечелен от съмнителна китайска компания от Макао, чиито представители твърдят, че искат да превърнат "Варяг" в плаващ хотел и казино на стойност 200 милиона долара. Още тогава обаче се появяват някои притеснения, тъй като фирмата няма телефонен номер, нито дори офис на адреса, който купувачите са посочили. Властите в Макао пък вече веднъж са отказали да издадат разрешение за подобен хотел-казино на въпросната фирма.
Години по-късно хонгонгският бизнесмен Сю Зенпин в интервю за "South China Morning Post" по всяка вероятност разказва истинската история на покупката.
По неговите думи китайският флот не е имал средствата за закупуване на кораба, нито разрешението на правителството да го направи. Затова било решено да се използва лъжливата история за частната компания и хотела, така че да се заобиколи политическото ръководство, а флотът да се сдобие с желания кораб или поне някакъв прототип и ноу хау, които да се използват за проектирането и изграждането на свой собствен самолетоносач.
Така бизнесменът Сю бива натоварен със задачата да събере необходимите средства и да направи всичко възможно да спечели търга, включително и чрез раздаването на щедри подкупи за украински политици и военни. Той дори успява да измъкне над 40 тона оборудване и документация, които откарал в Китай много преди самия търг.
В крайна сметка плаващото корито "Варяг" се оказало в ръцете на Сю за 20 милиона долара. Оттам нататък обаче следвала една далеч по-трудна задача - как това нещо да се закара до другия край на света.
За целта е наета нидерландска компания с тежък кораб-влекач, който трябвало да изтегли коритото по целия път до Китай. Първото препятствие се оказало Босфора, където турските власти отказват разрешение за преминаване заради опасения, че 300-метровия корпус е неуправляем и при най-малкото влошаване на атмосферните условия, съвсем лесно ще запуши тесния проток и ще заплаши целия трафик през него.
Така нидерландският влекач се оказва принуден да разкарва в кръгове "Варяг" в продължение на цели 16 месеца.
"Вчера, днес, утре - въртим кръгове обратно на часовниковата стрелка", разказва през 2001 г. в интервю за The Washington Post Рей Абагатнан, капитан на влекача Sandy Cape. "Понякога друг кораб се приближава, за да направи снимка, и от там ми се обаждат по радиото да ме питат какво е това. Влекач, теглещ самолетоносач - това не се вижда всеки ден."
Корабът наистина се превръща в атракция и дори в един момент някакъв неизвестен хеликоптер каца на него. Докато моряците от влекача стигнат до самолетоносача ентусиастите с хеликоптера изчезват, като след себе си оставят единствено надпис "Французите бяха тук".
Все пак Китай и Турция постигат споразумение и властите позволяват на огромния кораб да премине.
По-натам "Варяг" продължава да среща трудности по време на буря край гръцките брегове, когато се късат въжетата, с които е теглен. При инцидента загива един моряк.
След това Египет отказва достъп през Суецкия канал, тъй като от там не е позволено преминаването на кораби без собствено задвижване и се налага цялата процесия да премине през Гибралтар, покрай Африка и нос Добра надежда.
Първоначалните планове за 60-дневно пътуване се оказват едно безкрайно пътешествие от 28 000 километра, започнало през юни 2000 г. и завършило на 3 март 2002 г., когато "Варяг" пристига на пристанището в град Далян.
За бизнесменът обаче това не означава край на мъките. Министър-председателят на Китай по онова време Джу Жунцзи отказва да подкрепи идеята, което означава, че няма кой да възстанови разходите на Сю. Няма и официално признание от правителството, държавните медии така и не го споменават.
Все още не е ясно как единственият човек, подписал договора с украинските власти, е предал кораба на китайското правителство.
Той мълчи по темата, а двамата военни в центъра на тайната операция вече не могат да кажат. Човекът, убедил Сю да участва, е вицеадмиралът на китайските ВМС Хе Пенгфей, който умира през 2001 г. Другият важен човек е началникът на разузнаването на флота Джи Шенгде, който обаче през 2000 г. е осъден на доживотен затвор по обвинения в корупция.
Нужни цели 11 години преди корабът да започне първите си тестове и след това да бъде предаден на флота с името "Ляонин". Той става първият действащ самолетоносач в историята на Китай и поне за момента изглежда далеч по-надежден и от своя близнак "Адмирал Кузнецов".
"Ляонин" претърпява редица модернизации по отношение на своите двигатели, въпреки че използва оригиналните, конструирани в Украйна. Смята се, че години след продажбата на корпуса, китайският флот закупува и тях. Въведена е също така нова радарна система и софтуер за управление на полетите. Не е ясен какъв точно е капацитетът за превоз на самолети.
Все пак се смята, че "Ляонин" е преди всичко тренировъчен кораб с по-лимитирана оперативна роля - необходимата стъпка за придобиване на опит и ноу хау за в бъдеще. Доказателство за това е, че готовия китайски вариант е със значително по-малко въоръжение в сравнение с първоначалния проект.
Опитът от "Ляонин" се оказва безценен за построяването на "Шандун", който е следващото поколение и е първият изцяло китайски самолетоносач. Той е подобрена и значително по-голяма версия с катапултна система за излитане, повече оръжия и увеличен капацитет за обслужване на самолети и хеликоптери.
До няколко години ще бъде напълно готов и "Фуджиан" (заплашително кръстен на китайската провинция, която се намира срещу Тайван) с конвенционално задвижване, а в напреднал етап на проектиране е и един самолетоносач, за който се предполага, че ще бъде ядрен.
