"Love" на Гаспар Ное и "The Neon Demon" на Никълас Виндинг Рефн преминаха през фестивала в Кан (13-24 май) и наситиха атмосферата на Лазурния бряг с възбуждащото очарование на сексуалния фетиш и визуалната провокация.
Първия филм проникна там като официална премиера, а вторият - като още незавършен проект в търсене на най-качествената дистрибуция.
И двата се очертават като екстремно интригуващи произведения, посветени на карналните крайности.
"Love" е 3D сексуална одисея в интимния свят на момче и две момичета, слети и разкъсвани от страстта помежду си.
Филмът съдържа откровени порнографски епизоди, решени в маниерния еротомански стил на Гаспар Ное и може да бъде определен като "най-естетския филм за тройка, правен някога".
"The Neon Demon" е вдъхновен от злокобната история на "Кървавата унгарска графиня" Ержебет (Елизабет) Батори (1560-та -1614-та), убила и измъчвала стотици хора преди да бъде заловена.
Най-чудовищната легенда е за ваните с кръв от девственици, които тя взимала, за да запази младостта си.
Рефн поставя фетишизацията на здравото, енергично и съблазнително женско тяло в съвременния контекст на елитното моделство.
Изящната Джеси (Eл Фанинг) се мести в Лос Анджелис за да преследва фешън кариера. Под неоновото осветление на желания успех я дебнат хищни фанатизирани жени, желаещи да погълнат младостта и красотата и.
"Love" и "The Neon Demon" обещават тревожни трактовки на нагона и глада за плът.
Френско-аржентинският пакостник Гаспар Ное има навика да шокира неподготвените аудитории.
Преди години той накара десетки зрители - пак на фестивала в Кан - да избягат объркани и възмутени от прожекцията на бруталния му експеримент с формата и съдържанието "Необратимо".
Сюрреалистичният кошмар с Моника Белучи и Венсан Касел предлага извратена история за отмъщение, разказана наобратно.
А една 15-минутна сцена със свирепо изнасилване остана завинаги в най-мрачните кътчета на колективното киноманско съзнание.
Николас Виндниг Рефн е друг виден и рафиниран европейски провокатор, изследовател на проблемите на мъжеството, вкоренил стила си в арт авангарда на съвременното независимо кино с медитации върху насилието като "Vallhala Rising", "Бронсън", "Drive" и "Само Бог прощава".
Ное и Рефн са безкомпромистни визионери и стилизатори на трансгресията.
Техните безмилостни, свирепи филми могат да се разглеждат като огромен среден пръст в лицата на семейните аудитории и масовата публика.
Авторският им подход зачерква всяко съобразяване с евентуалната реакция на зрителите от картинката.
Преди няколко години Ное се опита да разшири границите на кино езика с тричасовия си експериментален епос "Enter the Void" - филм, разказан от гледната точка на дух, реещ се над потопеният в неонов разврат японкси мегаполис Токио.
Рефн също обжава сюрреалистичната естетика на неона, играе маниерно със светлосянката и не оставя никакви заблуди относно намеренията си да засити сетивата ви с оправдана претенция.
Сега и двамата агресивно разкрачват темата за секса.
"Любовта" на Ное и "Неоновият демон" на Рефн са задължителните филмови отбивки от скучната комерсиална магистрала, суха и предвидима, проектирана спрямо отчайващо безинтересното небце на монолитен блок кино потребители.
Техните вкусови рецептори не са адаптирани към традицията на филмовия шок, попила плътно в развратените фантазии на Рефн и Ное.
Но сексът като тема притежава невероятно силна гравитация, а двете заглавия гарантирано ще привлекат много хора извън традиционните нишови арт аудитории в Европа, Ню Йорк и Ел Ей.
Перверзната природа на "Love" и "Neon Demon" със сигурност ще се промъкне и в колотирния, палав културен пейзаж на Япония и Южна Корея.
Двата филма имат огромен потенциал, който расте с разгръщането на рекламните им кампании. Иконографията на "Love" и "The Neon Demon", разпиляна в постери, снимки и един (засега) клип, масажира най-ерогенната зона в киноманското тяло - мозъка.
Останалите органи ще се включат при влизането на целите филми в кината.
