По-малко от 10 минути са нужни на италианския актьор Тони Сервило, за да ви увлече в богатия си вътрешен свят на филмови герои, морални дилеми и съвременно кино.
За по-малко от 10 минути звездата от 7 филма на Паоло Сорентино може да ви потопи в море от размисъл. Поднася го така естествено, че не забелязвате кога от лек хумор разговорът прераства във философски монолог за отговорността, съмнението и човечността.
Сервило гостува на фестивала "Синелибри", където на 24 октомври представи последния филм на Паоло Сорентино - "Помилване".
И макар това да е първото му посещение в България, в разговора пред Webcafe.bg остава усещането, че Сервило е човек, когото вече познаваме.
Той е този, който даде лице на италианската елегантност и меланхолия във "Великата красота" и "Божественото". Този, който ни накара да се присмиваме на политика и да гледаме сериозно на житейските дилеми. В "Помилване" Сервило влиза в ролята на италианския президент Мариано де Сантис - човек, чиято власт се оказва не бреме, а морален тест.
Героят му не е типичният политик, скрит зад броня от високомерие, а мъж, който се води от чувство за държавност и морална отговорност.
В ключовата сцена на филма президентът трябва да вземе решение за помилване - акт, който разкрива не толкова политическата му позиция, колкото чисто човешките му слабости.
"Крехкостта на този човек, неговите съмнения, любовта му към жена му - това го прави близък до нас. Той е човек на властта, който не използва властта си като инструмент, а е човек с високо чувство за държавност, високо чувство за отговорност и висок морален стандарт", казва Сервило пред нас.
Вътрешният конфликт на героя е основната му характеристика във филма. Измисленият президент е разкъсван от съмнения. Колебае се кое в решението му е в услуга на общественото благо и кое облагодетелства единствено самия него. Като предаването на тази бушуваща емоционална буря на екран е било най-голямото предизвикателство за Сервило.
"Той е човек, който на публично място показва железен самоконтрол и решителност, но когато го погледнем по-отблизо виждаме, че е разтърсван от противоречия. Да поддържам този баланс между публичното и личното измерение на героя беше най-голямото предизвикателство, с което досега съм се захващал", категоричен е актьорът.
За италианската звезда обаче е било от голямо значение да покаже точно тези конфликтни емоции, защото смята, че зрителите трябва да възприемат киното именно през вътрешния свят на героите.
Сервило вярва, че чувствата и житейските изпитания правят дадена история универсална и затова не обича да го свързват с никого от персонажите, които е изиграл на голям екран. За актьора всеки от героите му е символ на определено качество или философия, които могат да бъдат препратка към всеки един човек.
Представите на звездата за филмите са по-близо до убеждението, че киното е преди всичко изкуство, а не пазар.
Той вярва, че традиционните устои ще устоят на времето въпреки натиска на алгоритмите, социалните мрежи и новите технологии.
"Пазарът и индустрията напълно поглъщат киното. По тази причина държавата трябва да помогне. Трябва да защитава младите творци, които не се поддават на пазарните изкушения, а търсят нови и оригинални теми. Живеем в ерата на технологиите и това е ежедневна битка. Киното се бори, защото все повече млади хора отказват да ходят на кино", заявява италианецът.
Когато го питам как се печели подобна война, актьорът избягва абстрактното философстване, а дава няколко практични насоки.
"Като правим добри филми, като правим кината по-приветливи и приятни места за посещение. Като прилагаме ценова политика, така че младите хора да могат да гледат четири или пет филма със седмичен пропуск на ниска цена. Мисля, че това са горе-долу първите неща, които идват на ум, за да насърчим подобна политика", споделя Сервило.
Простите решения при него звучат почти революционно, защото идват от човек, който е мисли за киното като за общо благо, а не за продукт.
В този смисъл вижданията на Сервило са в контрапункт на американските продукции, които властват на екрана. И актьорът е напълно съгласен с това наблюдение. Той споделя, че американското и европейското кино са два различни свята, движени от различни правила.
"Американското кино е кино на зрелищата, на технологиите на алгоритмите. Европейското кино е по-близо до живота на хората. Разбира се, това не важи за всички американски филми и всички американски режисьори. Но европейското кино, според мен, е по-близо до реалния живот", заявява Сервило.
Преди да се сбогуваме, звездата не пропуска да даде съвет на младите, особено на онези, които предпочитат компанията на телефона пред тази на човека.
"Бих им казал да се откъснат от интернет, колкото могат. Да прекарват време заедно, да се гледат, да танцуват, да правят любов. Нека се откъснат малко от онези неща, които само им пилеят времето", казва с усмивка за финал Тони Сервило.
••• Ревю на "Божественото" - един от общите проекти на Сервило и Сорентино - четете тук:
