Адам Драйвър има (поне) две лица.
Едното е добре познато на масовата публика. Това е лицето на актьора Адам Драйвър, гневно размахвал светлинен меч като Кайло Рен в "Междузвездни войни", мазно слял се с образа на Маурицио Гучи в "Домът на Гучи" и пресъздал убедително разпада на едно семейство в "Брачна история".
Другото лице е на бившия войник Адам Драйвър, който се записва в армията след 11 септември 2001 г. и е бил близо до изпращане в Ирак две години по-късно, преди нелеп инцидент да прекъсне военната му кариера и да го изпрати в нова посока - тази на актьорския занаят.
Драйвър, чиито най-ранни кино спомени са за това как е гледал екшъни като "Зов за завръщане" и "Хищникът" с Арнолд Шварценегер, не забравя своето военно минало. Напротив, гордее се с него и с готовност отговаря на въпроси по темата.
Нещо повече, не забравя и другите войници, в чиито обувки в крачил между 2001 и 2004 г.
В настоящето неправителствената организация "Изкуства във въоръжените сили" (Arts in the Armed Forces), на която Драйвър заедно със съпругата си Джоан Тъкър е съосновател, среща два на пръв поглед несъвместими свята - този на актьорите и този на войниците.
НПО-то осигурява възможността на активни войници, ветерани, резервисти и друг военен персонал да гледат изпълнения на професионални актьори и да общуват с тях.
"Идеята беше да пренесем силата на театъра при публика, на която ѝ е казвано, че няма да разбере пиеса или че театърът не е за тях", разказва Драйвър пред списание Fashion.
По думите му военните са "обикновени хора, които просто имат една луда професия". И тъй като под 1% от населението на САЩ е в армията, според него има много рязко откъсване между общността на военните и тази на цивилните.
"Хората наистина не знаят какво правят другите. Цивилните гледат на военните като на някакви неандерталци, които просто изпълняват заповеди и не оспорват нищо. Но те всъщност са невероятни хора, които харесват да бъдат захранвани артистично и вдъхновявани, също като всички останали. В общи линии това правим ние", допълва актьорът.
С колегите му в НПО-то посещават различни военни бази, където първо тренират с войниците, без значение дали това означава да се качат с тях в хеликоптери "Блекхоук", да правят водни упражнения, или да тренират с бойни кучета.
След това четат постановка пред военните и я обсъждат с тях. Правят се и прожекции на филми. Добрите отзиви вървят с това военни бази постоянно да търсят организацията с покани за посещение.
За Драйвър начинанието му е начин военните да намерят нови подходи как да изразяват себе си - така, както той е открил такъв, когато е бил освободен от армията и се е присъединил към висшето училище "Джулиард". Именно там, в постановки, които нямат нищо общо с армията, е успял да изрази емоции, които е натрупал като пехотинец.
Доказателства за това, че опитите му с "Изкуства във въоръжените сили" дават резултат, се крият в реакциите на присъстващите военнослужещи. Military Times пишат как след едно представление в началото на ноември 2022 г. микрофонът взима треперещ ветеран.
Той разказва, че най-добрият му приятел е бил убит по време на последната им мисия. Ето защо да види на театралната сцена персонаж, представящ пехотинец, върнал се от война, го е разчувствало. Мъжът споделя, че не е съумявал да се справи с емоциите си, допреди да изгледа TED Talk лекция на Драйвър от 2016 г.
"Така реших да се захвана с актьорство, защото терапията не помагаше... Открих, че имам и други емоции, отвъд това да съм гневен през цялото време", казва войникът и благодари на Драйвър за позитивното влияние, което актьорът е имал върху живота му.
Отвъд представленията НПО-то "Изкуства във въоръжените сили" осигурява и възможности за академично бъдеще за военни, било то чрез стипендии или стажове. Чрез награда от 10 хиляди долара за сценарий дава и финансова подкрепа, за която могат да кандидатстват мъже и жени в армията, искащи тяхна идея да се превърне във филм или в театрално представление.
"Това не е нова идея, а е древна такава: в театъра на Древна Гърция Есхил, Софокъл и Еврипид са били генерали и драматурзи, които са писали пиеси за публика, чиито членове са били в армията. Ние правим нещо като модерна версия на това", обяснява актьорът идеята си.
Тарантино си го представя като Рамбо
"Ако исках просто да направя добър филм, който да знам, че ще бъде добър, щях да взема романа на Дейвид Морел "Първа кръв" и да го адаптирам. (...) Кърт Ръсел ще играе шерифа, а [Адам Драйвър] ще играе Рамбо", казва режисьорът в подкаста The Big Picture през 2021 г. Но, не, няма да го прави. Иска по-голямо предизвикателство.
Неговата собствена история в армията започва след 11 септември 2001 г. Драйвър споделя в своя TED Talk, че 17-годишен, току-що завършил гимназия, без стабилна работа и живеещ в постройка към дома на родителите си е изпитвал същите емоции, каквито и много други американци след терористичните атаки.
Когато плановете му да запише в "Джулиард" по онова време се провалят, защото не е приет, той се записва в армията и до ден-днешен определя престоя си там като повод за гордост.
"Открих, че обичам Корпуса на морската пехота най-вече заради нещото, което търсех най-малко, когато се присъединих, а това бяха хората", спомня си Драйвър. В армията среща пъстро разнообразие от личности от различни части на САЩ, които на повърхностно ниво няма общо помежду си. С времето обаче те стават най-близките му приятели.
След тренировъчния лагер е разпределен в базовия лагер Пендълтън в Калифорния, където е минометчик. Изкарва 2 години и 8 месеца, преди инцидент с планинско колоездене да доведе до счупване на гръдната му кост.
По онова време взводът му се подготвя за заминаване за Ирак. Това, че не може да отиде, за Драйвър е "съсипващо", разказва самият той в интервю за радио WHYY през 2015 г. На първо време заради малката група хора, с които е "имал късмета да служи", а след това и заради унижението, че сам се е наранил.
"Толкова исках да отида. Имам предвид, тренирал си за тази работа две години с тези хора. Идеята, че не отиваш, че някой друг отива на твое място или че не си там, не е нещо, с което лесно да се примириш", разказва актьорът.
Въпреки контузията той все пак се опитва да остане с взвода си. Положението обаче се влошава при тичане с 40-килограмова раница на гърба. Налага се да влезе в болница.
През 2004 г. Драйвър е освободен от армията по медицински причини и трябва отново да свиква с цивилния живот. Тепърва трябва да търси смисъла, който в армията е бил налице - по думите му там всичко идва от традициите, а рангът ти показва що за човек си и какво си направил.
Уважението, което цивилните са проявявали към него, когато е бил с униформа, вече го нямало, когато я свалил. Липсвало и усещането за общност, каквото е открил в армията, и има обяснение защо.
"Колко често в цивилния свят си поставен в ситуация на живот и смърт с най-близките ти приятели и те постоянно показват, че няма да те изоставят?", пита актьорът по време на TED Talk-а.
След като напуска армията той, все още таящ идеята за актьорска кариера, кандидатства отново в "Джулиард". Този път е приет. Останалото, както казват, е история. История, която преминава през сериала "Момичета" и достига до главна роля в новата трилогия "Междузвездни войни", отвъд която Драйвър записва впечатляващи роли в по-малки, но стойностни продукции.
История, в която вече го има и завръщането към армията и опита да свърже света на хората с там със света на изкуството.
