Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Адам Драйвър, който не се интересува дали го мислите за "токсичен мъж"

От прякора "Ушите" до големите роли в Холивуд Снимка: Getty Images
От прякора "Ушите" до големите роли в Холивуд

Последното, за което Адам Драйвър мисли, преди да поеме определена роля, е как да спечели зрителите на своя страна. Той никога не намига, никога не търси сладникавите остатъци от характера на героите си, с които да трупа точки пред публиката.

Симпатиите не са приоритет сред критериите на Драйвър и актьорът с готовност се гмурка в образите, маркирани от Холивуд като "олицетворение на токсичната мъжественост".

Само за една година на екран ще го видим в три роли от този род - "Домът на Gucci" и "Последният дуел", и двата под режисурата на Ридли Скот, и в "Анет" на френския режисьор Леос Каракс.

"Какво е токсичната мъжественост? Все още не мога да разбера напълно тази концепция. Вероятно защото донякъде съм неин представител", казва Драйвър за The New Yorker, когато го питат дали не е уморен от токсичните образи, в които се превъплъщава през последните години.

Драйвър никога не се е привличал от суетата на филмовите звезди или последната мода социални движения сред знаменитостите. Това, което го е задържало пред екрана, са филмите на Мартин Скорсезе и играта на Дъстин Хофман, Ал Пачино и Джак Никълсън.

Роден в Сан Диего, но израснал в малкия град Мишеуака, Индиана, където няма много какво да се прави, Адам и приятелите му Ноа и Арън се събират на паркинга пред завода за картофи Uniroyal, ровят в контейнерите за чипс с изтекъл срок на годност и наемат филми от видеотеката на близката улица.

"Тъй като родителите ми бяха много религиозни, беше изключено да пусна някой от тези филми вкъщи. Винаги ги гледах в домовете на приятелите ми", разказва Драйвър, спомняйки си, че в тийнейджърските години най-силно впечатление му оставя "Боен клуб".

След този филм той развива интерес към актьорското майсторство и търси сцена, на която да се изявява.

В църквата, където вторият му баща е проповедник, е избран да изиграе Пилат Понтийски по време на великденската служба, а в гимназията участва пиесата "Оклахома", след която учителите му го насърчават да кандидатства в "Джулиард".

Снимка: Getty Images

Вместо да си губи времето в Индиана, косейки моравите на съседите, Драйвър решава да послуша наставниците си, като се пробва в театралното училище в Ню Йорк, но се проваля зрелищно. Още след първото прослушване е изпратен у дома, но това не го отказва от преследването на актьорска кариера.

След отхвърлянето от "Джулиард", той се връща в Мишеуака, опакова малко дрехи, един мини хладилник и микровълнова печка, сбогува се с приятелката си, качва се в своя Lincoln от 1990 г. и тръгва към Лос Анджелис, за да си опита късмета.

Колата му обаче се поврежда някъде в Тексас и той харчи по-голямата част от парите си, за да я поправи. Когато стига до Ел Ей и се настанява в крайпътен мотел, в портфейла му има само 200 долара - достатъчни само за гориво за обратния път към вкъщи.

Адам остава за две вечери в мотела и се прибира у дома.

"Чувствах се като пълен нещастник. Бях наистина засрамен", споделя актьорът пред GQ.

Без да е напълно сигурен как ще се подреди бъдещето му, пастрокът на Драйвър му дава брошура за морската пехота на САЩ, която набира новобранци. Актьорът веднага я хвърля в коша, но след това гледа репортаж за атаките от 11 септември и го обхваща желание да защити страната си. 

Постъпва в лагер за новобранци на морската пехота в Сан Диего, където му дават прякора "Ушите" заради стърчащите му уши и където се учи да изстрелва минохвъргачки по време на симулирани битки.

При едно от ученията облак от бял фосфор избухва точно над главата му и само вятърът спира отровните частици да попаднат върху кожата му, оставяйки тежки изгаряния.

Спасявайки се от инцидента, Драйвър се замисля, че има само две неща, които наистина иска да направи. Едното е да откаже цигарите, а другото - отново да се пробва като актьор.

Две години след казармата при морските пехотинци - след повторен инцидент и категоричен отказ на властите да го изпратят на мисия в Афганистан - той отново е пред комисията в "Джулиард", рецитирайки "Ричард III" от Шекспир. Макар че тогава дикцията му не е гладка, е приет, защото изпитващите виждат в него нещо автентично.

Снимка: Getty Images

Още в академията Адам, чиято външност е сравнявана с тази на лешояд, страни от ролите на добрите, красиви момчета и след завършването му тази практика продължава и в театъра, и в киното, независимо че образът на токсичната мъжественост в Холивуд вече не е популярен.

Не е случайно, че при пътешествието си до страната на франчайза "Междузведни войни" Драйвър откри себе си в Кайло Рен - синът на Хан Соло и принцеса Лея, който обръща гръб на героичните си родители и се присъединява към Тъмната страна.

При пробива си в стрийминг платформата HBO с поредицата Girls, той отново се хвърля към героя с най-големи минуси в характера и нестандартни сексуални навици според общоприетите порядки.

След като го гледа в сериала на HBO, режисьорът Тери Гилиъм го наема за приключенската си комедия "Човекът, който уби Дон Кихот" и след края на снимките споделя общото впечатление за Драйвър - него не го е грижа дали ще изглежда красиво на екран и дали персонажът му се държи възпитано. 

Последното превъплъщение на актьора от този тип е за филма "Анет", където играе пропадащ комик, завиждащ на прогресиращата кариера на жена си.

"Имам вродения стремеж да играя неприятни, дори ужасни мъже, но това е истински вълнуващо. В хаоса имам свобода на действие и това ми харесва, а вие ме наричайте злодей, щом така желаете", казва Драйвър.

   

Най-четените