Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

“Кокаиновата мечка”: Киномелезът на “Челюсти” и Соник Таралежа

Мине се, не мине, и Холивуд ни напомня, че е склонен да харчи парите си за всякакви кретенски истории с потенциал да напълнят киносалоните.

Докато някои продукции дават мило и драго, за да съберат зрители, инвестирайки в качествени режисьори, популярни актьори, добре написани сценарии, други правят един дразнещ окото постер, кръщават лентата си "Кокаиновата мечка" и не му мислят повече.

До това идиотско ниво може да се падне, щом има 0,01% шанс за реакция на любопитство, която да ви заведе на кино.

Номерът е работил преди и ще продължи да работи, тъй като ако няма какво друго да дадеш на аудиторията си, а много ти се иска да спечелиш вниманието им, даваш провокация.

На тази плоскост режисьорът Елизабет Банск е скалъпила филма си "Кокаинова мечка". Черна комедия с претенции за трилър и сюжет, който почива върху реална история, развила се в средата на 80-те.

Самият случай не носи много на писане, понеже началото, кулминацията и развръзката се срещат в една точка, която би могла да се обобщи с от две до три изречения. Банкс обаче е погледнала в перспектива на сбитата куриозна ситуация и е преценила, че може да изцеди боксофис успех от нея.

Снимка: Форум Филм България

Може да се каже, че опитът ѝ да предизвика нормалните граници на поносимост е улучил десетката. Съществува ли вероятност историята да разлюлее съзнанието ви - да, съществува. Но има ли надежда и да ви хареса - само ако сте под въздействието на определени субстанции.

Комедията, ала "криминален трилър", ала "истинска история с елементи на измислица", така и не открива пристан, където да отпусне фабулата си и да се получи що-годе сносен филм със средно качество, който да си заслужава парите.

Вместо това, Банкс пуска жанровете на състезание един с друг и в крайна сметка получава един неизвестен по вид жанров миш-маш по-шарен и от родопски стан.

Режисьорката хем се е опитала да снима нещо като "Челюсти" в гората, оформяйки образ на чудовище, дебнещо невинните си жертви някъде от дълбините, хем е пробвала да забавлява себе си и публиката с мотива за мечката наркоман и наркодилърите, които вървят след нея, за да си върнат стоката.

Снимка: Форум Филм България

Тази неяснота поставя главния злодей в страшно неизгодна позиция. Каква е ролята на въпросното гризли? Акула ли е, или е като Соник Таралежа на тежки наркотици? До финала така и не се разбира.

Банкс е трябвало да хвърля ези-тура, да си избере една от двете линии на разказ и да влезе уверено в нея от милост към зрителите, защото с това прескачане от лайтмотив на лайтмотив може да им докара перманентен световъртеж и алергия към нейните филми до живот.

"Кокаиновата мечка" е доказателство, че някои хора (Банск) печелят студийни проекти по някакви мистични вселенски закони, за които не може да се даде логично обяснение.

По-абсурдно ще е само ако тази от край до край нелепа продукция се представи достойно откъм приходи и развали проклятието над режисьорката.

Работата ѝ по филма не дава изгледи за това, но знае ли се кое може да удари нуждите на публиката. С преструващия се на по-чист от момина сълза Холивуд може би аудиторията е изгладняла за нещо "мръсно" и "цинично", а Банкс не е пропуснала удобния случай да им го поднесе.

"Кокаиновата мечка" директно се пуска по дръзката и вулгарна пързалка още с началото си. Пакет кокаин е хвърлен над горите в САЩ и е намерен от две деца, които са избягали от училище, за да се разходят сред природата.

За по-малко от две минути учениците са научили какво са открили и се предизвикват едно друго да пробват от бялата пудра.

Но в широката гора децата не са единствените, които проявяват интерес към пратката, паднала към небето. От някъде се повява мечка, която както си върви по пътя и си гледа своята работа, сканира с поглед пакетите с кокаин и грабва един от тях с лапата си.

Снимка: Форум Филм България

Потресаващо лошото качество на тази сцена заслужава отделни антинагради, понеже в няколко секунди, в които мечката се пресяга към дрогата, не е сигурно дали виждаме лапата на диво горско животно, или на мъпет от "Улица Сезам", който е решил да му отпусне края след работа.

Ако смятате, че това е зле, напредването на сюжета само може да ви изненада. Сценарият вкарва в историята рейнджъри, наркобарони, полиция, линейки и една отчаяна майка, която търси дъщеря си, експериментираща с наркотици под сянката на тополите.

И понеже нито сценаристът Джими Уордън, нито режисьорът Елизабет Банкс си имат понятие какво да правят с толкова герои на екрана, са измислили най-провокативното нещо, за да държат действието в някакъв ход - хвърлят всички пред муцуната на обезсмъртената от дрога мечка.

Добре, че е похарчена прилично голяма сума за CGI ефекти, така че дрогираното животно да изглежда реално и кървавите сцени с него - достоверни, за да сме спокойни, че има поне един компонент, с който Елизабет Банкс не се е издънила зрелищно.

Ако ви се гледа кръв и анимирана мечка по ново поколение технологии, "Кокаиновата мечка" е вашето място.

Останалото - навигирането на операторската работа, така че да отговаря на динамиката на сюжета, изваждането на автентични емоции от актьорите, заснемане на смислени широкоспектърни планове, подбор в дизайна на продукцията, за да в унисон на духа на 80-те, монтиране на кадрите за разумна последователност - не са по специалността на Банкс.

Не ѝ е по специалността и да снима комедии, но сигурно това няма да спре, щом още има холивудски студиа с преценката на кокаиновата мечка.

ПРИСЪДАТА ЗА "КОКАИНОВАТА МЕЧКА":

 

Най-четените