Поредицата "Трон" е интересно явление в научната фантастика. Така и не съумя да се превърне в масов успех, макар и все още да си има своя собствена общност от верни последователи.
Някак си франчайзът остана затворен в 80-те. Може би това е и основният проблем на новия "Трон: Арес", колкото и да изглежда впечатляващ в аудио и визуално отношение.
Оригиналният филм от 1982 г. е от първите, които ефективно използват CGI технологии, за да създадат за киното невиждан дотогава дигитален свят, изпреварил времето си с поне няколко години. Още преди повече от четири десетилетия повдигна и въпроси относно новите технологии и изкуствения интелект във време, когато много хора още дори не са знаели какво по-точно прави компютърът.
Своето важно място има и култовият Джеф Бриджис в ролята на гениалния инженер Кевин Флин.
Почти 30 години по-късно се появи продължението "Трон: Заветът". Той също опита да бъде иновативен, интегрирайки ранни технологии за подмладяване на актьори, но сюжетът зацикли, а единственото, което спаси филма от 2010 г., бе изключително силният саундтрак на Daft Punk.
Сега "Tron: Арес" се води самостоятелно продължение на оригинала. Тоест хем е продължение, хем не е. Следва общата история, но с други герои и без да е свързан пряко със "Заветът".
Вижте тук трейлъра на Tron: Ares:
Действието се развива 15 години след него. Сам Флин от "Заветът" го няма, а разбираме, че се е зародила надпревара за надмощие в областта на изкуствения интелект между две компании - ENCOM и набиращата скорост Dillinger Systems.
Първата вече се ръководи от суперзвездата в гейминг дизайна Ив Ким (Грета Лий), докато при втората начело е Джулиан Дилинджър (Евън Питърс), който е внук на главния злодей от оригиналния филм. Този не се оказва много по-добър от дядо си и амбициите му го подтикват не само да измести собствената си майка (Джилиан Андерсън) от ръководната позиция в компанията, но и да започне да използва мръсни номера срещу ENCOM.
Надпреварата отдавна не е свързана с това кой първи да създаде наистина интелигентен изкуствен интелект, а кой ще го пренесе от дигиталния в истинския свят. Проблемът е, че това може да се случи за точно 29 минути, след което 3D-принтираният изкуствен интелект се връща обратно в Мрежата.
Тук се появява Арес (Джаред Лето) - създадена от Дилинджър програма за сигурност със задача да открадне от ENCOM кода за непреходност, написан някога от Кевин Флин, който ще позволи на изкуствения интелект да остава за постоянно в човешкия свят.
Филмът на режисьора Йоаким Рьонинг ("Карибски пирати: Отмъщението на Салазар") поставя два въпроса в центъра на цялата история. Първият е свързан с тревожността какво би се случило, ако "създания" от дигиталния свят започнат да навлизат в нашия.
Вторият от своя страна пък показва алтернативна гледна точка на притесненията ни относно изкуствения интелект: ами ако AI може да бъде всъщност добронамерен и да ни помага, а не както в "Матрицата", например, да иска да ни пороби?
Във филма главният злодей не е Арес, а неговият абсолютно безскрупулен човешки създател. Ето защо Лето иска да пресъздаде в изпълнението си как компютърна програма започва да изпитва чисто човешки чувства на съмнение и привързаност.
Проблемът обаче е, че на моменти това изглежда твърде плоско и странно, особено когато Арес опитва да подчертае обсесията си по 80-те и Depeche Mode.
Целта на Рьонинг и Лето е да ни накарат да ни пука за Арес, докато той разкрива своята "човешка" страна, но това така и не се случва. Нито желанието му да прокара някакъв хумор се получава, нито пък много лекият намек за любовно привличане.
Същото важи и за останалите герои, които си остават праволинейни и без особена дълбочина, поради което просто не ни пука какво ще се случи с тях. Едва ли ще запомните който и да е за повече от два часа след края на филма. Даже появата на Джеф Бриджес е дежурна и се усеща като начин просто да се придвижи сценария в определената посока.
От началото до края е пределно ясно кой е добър, кой е лош, а опитите за прокарване на по-сериозни философски въпроси остават съвсем, съвсем повърхностно зачеркнати.
На моменти носталгията по 80-те също идва в повече. Определено е направено усилие да се почете оригиналният "Трон"- намираме напълно функционална реконструкция на стария офис на Кевин Флин в централата на съвременната ENCOM, действието в един момент пък ни отвежда и до истинския му стар офис.
През цялото време из филма са разхвърляни дребни препратки към онова десетилетие, но те вероятно могат да бъдат разбрани повече от публиката, която има спомени от тогава, не от съвременното по-младо поколение.
Всичко това не значи, че филмът има само слаби страни. Във визуално отношение изглежда впечатляващо. Специалните ефекти, дизайнът на костюми, на дигиталния свят в Мрежата и футуристичните превозни средства от там е наистина впечатляващ.
Същото може да се каже и за работата на Nine Inch Nails, които се грижат за почти целия саундтрак.
Електронното сайбърпънк звучене на парчетата създава идеалната атмосфера за филм на подобна тематика. Придадена е и нужната динамика за екшън сцените. Има няколко бойни хореографии и преследвания с мотори, които са напълно издържани в духа на съвременното екшън кино.
Лошото е, че единствено в кино зала може да се усети напълно аудио-визуалното преживяване на "Tron: Арес", а останал без тях филмът не предлага много повече.
Колкото и богата да е 3D визуализацията му, в сърцевината си той остава плоска 2D платформа, застинала в 80-те.
ОЦЕНКАТА ЗА "Tron: Арес": 3 от 5 кафенца
••• Кои са новите филми, които излизат по кината през октомври, вижте тук:
