Те са великите банди на протестите срещу елитите и властта.
Тяхното творчество е движено от настроенията срещу политическите и социални несправедливости и е изпълнено с гняв, язвителен хумор и предизвикателни лирики.
От десетилетия рокът, пънкът, хип-хопът и други жанрове са си спечелили славата на протестна музика и това се дължи на безкрайния списък от бунтари сред видните техни представители.
Малцина музиканти обаче са толкова ярки емблеми на протестните настроения, колкото изброените тук - защото те не само не се притесняват да заемат политическа позиция, но и да я превърнат в основа на големи композиции, стигнали до десетки милиони слушатели.
В период, когато протестните настроения у нас (и по света) отново са налице, си спомняме за шест такива групи, които свързваме с бунтарски, а понякога и с радикални възгледи.
Rage Against The Machine
Имало ли е изобщо по-политически натоварена банда от този ранг?
Американският квартет смесва рок и рап влияния с неприкрития гняв на фронтмена Зак де ла Роча и провокативни до радикалност текстове.
Още с дебютния си албум, Rage Against The Machine поставят на преден план теми като бунта на масите, бедността, расизма и дискриминацията, злоупотребата с власт, социалните несправедливости.
Крайнолевите и антиавторитарни политически възгледи на бандата личат в почти всички песни, но освен тях, RATM предлага и изключителна музикална класа и уникален стил със смесица от много жанрове.
А дори да не ви харесва политическата насоченост на Де ла Роча, Том Морело и останалите, не може да се отрече, че Rage Against The Machine са сред групите, които с действията си защитават това, за което пеят.
През годините съставът подкрепя редица каузи за социална справедливост, предвожда не един и два протеста, а същевременно остава сред най-значимите музикални явления от началото на 90-те насам.
Green Day
До един момент американското пънк рок трио не обвързва конкретно музиката си с политиката - но тогава се появява най-популярният им албум American Idiot.
Албумът се превръща в емблематично издание за началото на 2000-те и е изчерпателна протестна нота срещу тогавашния американски президент Джордж У. Буш, цялата му администрация и неговите поддръжници.
И преди това Green Day изразяват политически позиции, но без да ги вплитат в самите песни по начина, по който го правят в American Idiot.
Сред мишените на Били Джо Армстронг и компания са не само големите клечки в правителството, но и в бизнеса. Отстояват се правата на нисшата и средната класа.
За раздираната от противоречия Америка албумът е голямо събитие, а в някакъв смисъл Green Day продължават мисията на Rage Against The Machine със сходни леви възгледи.
System of A Down
Съставена от американци от арменски произход, една от най-големите метъл групи за последните две десетилетия никога не е бягала от тежките теми.
Лириките на SOAD са натоварени с послания срещу корупцията сред политиците, срещу медийните манипулации и социалната несправедливост.
Групата е пяла за войните между наркокартели (Prison Song), за бюрокрацията (Cigaro), призовавала е Щатите да признаят арменския геноцид и го е възпявала (Holy Mountains).
Конфликтът между Армения и Азербайджан за оспорвания регион Нагорни Карабах пък ги накара да издадат първа нова песен от 15 години насам.
Серж Танкян и останалите от квартета не крият политическите си възгледи и даже се изпокараха помежду си покрай разминаванията си относно Доналд Тръмп.
Dead Kennedys
Една от най-влиятелните хардкор пънк групи в Щатите, Dead Kennedys заемат твърда позиция срещу статуквото и срещу американското правителство, особено срещу администрацията на Роналд Рейгън.
Предвождани от фронтмена Джело Биафра, пънкарите стават голяма музикална сила в края на 70-те и началото на 80-те с хаплива социална сатира в текстовете.
За разлика от други пънк групи от онези години с отявлени леви идеи, Dead Kennedys предпочитат ехидността пред директните лозунги.
След като редица магазини отказват да пуснат албумите им за продан, те повеждат и дълга битка срещу цензурата в музикалния бранш.
Sex Pistols
Още с първия си сингъл Anarchy in the U.K., те придобиват култов статут и стават главни инициатори на пънк движението във Великобритания.
И до днес култът към Sex Pistols е налице, макар че бандата си остава само с един издаден албум отпреди цели 45 години.
Въпросният Never Mind the Bollocks, Here's the Sex Pistols е може би най-натовареният политически пънк албум на всички времена, а групата го придружава с неизменни скандали и възмутително поведение по концерти и медийни участия.
Sex Pistols са главна причина пънкът завинаги да се свързва с радикалното бунтарство и омразата към всяка форма на власт.
Public Enemy
Сред най-влиятелните, както и сред най-радикалните хип-хоп формации, Public Enemy изгряват в края на 80-те с категоричните си политически позиции.
Те променят правилата в хип-хопа и извеждат на преден план борбата за приемане на чернокожите и стремежите за край на расовата несправедливост, за спиране на полицейската бруталност, за насочване на вниманието към бедните и пренебрегваните американски жители, независимо от произхода им.
Преди съставът да повлияе по революционен начин на жанра, хип-хопът често е възприеман като нискокачествено развлечение с банални сексистки и хомофобски текстове.
След появата на създадената от Чък Ди и Флейвър Флейв група обаче, хип-хопът вече не е същият.
Вторият им албум It Takes a Nation of Millions to Hold Us Back остава в историята като едно от най-големите рап явления.
