Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Великите протестни банди: Кошмарът на всяко статукво

Великите протестни банди: Кошмарът на всяко статукво Снимка: Getty Images

Те са великите банди на протестите срещу елитите и властта.

Тяхното творчество е движено от настроенията срещу политическите и социални несправедливости и е изпълнено с гняв, язвителен хумор и предизвикателни лирики.

От десетилетия рокът, пънкът, хип-хопът и други жанрове са си спечелили славата на протестна музика и това се дължи на безкрайния списък от бунтари сред видните техни представители.

Малцина музиканти обаче са толкова ярки емблеми на протестните настроения, колкото изброените тук - защото те не само не се притесняват да заемат политическа позиция, но и да я превърнат в основа на големи композиции, стигнали до десетки милиони слушатели.

В период, когато протестните настроения у нас (и по света) отново са налице, си спомняме за шест такива групи, които свързваме с бунтарски, а понякога и с радикални възгледи.

Rage Against The Machine

Имало ли е изобщо по-политически натоварена банда от този ранг?

Американският квартет смесва рок и рап влияния с неприкрития гняв на фронтмена Зак де ла Роча и провокативни до радикалност текстове.

Още с дебютния си албум, Rage Against The Machine поставят на преден план теми като бунта на масите, бедността, расизма и дискриминацията, злоупотребата с власт, социалните несправедливости.

Крайнолевите и антиавторитарни политически възгледи на бандата личат в почти всички песни, но освен тях, RATM предлага и изключителна музикална класа и уникален стил със смесица от много жанрове.

А дори да не ви харесва политическата насоченост на Де ла Роча, Том Морело и останалите, не може да се отрече, че Rage Against The Machine са сред групите, които с действията си защитават това, за което пеят.

През годините съставът подкрепя редица каузи за социална справедливост, предвожда не един и два протеста, а същевременно остава сред най-значимите музикални явления от началото на 90-те насам.

Green Day

До един момент американското пънк рок трио не обвързва конкретно музиката си с политиката - но тогава се появява най-популярният им албум American Idiot.

Албумът се превръща в емблематично издание за началото на 2000-те и е изчерпателна протестна нота срещу тогавашния американски президент Джордж У. Буш, цялата му администрация и неговите поддръжници.

И преди това Green Day изразяват политически позиции, но без да ги вплитат в самите песни по начина, по който го правят в American Idiot.

Сред мишените на Били Джо Армстронг и компания са не само големите клечки в правителството, но и в бизнеса. Отстояват се правата на нисшата и средната класа.

За раздираната от противоречия Америка албумът е голямо събитие, а в някакъв смисъл Green Day продължават мисията на Rage Against The Machine със сходни леви възгледи.

System of A Down

Съставена от американци от арменски произход, една от най-големите метъл групи за последните две десетилетия никога не е бягала от тежките теми.

Лириките на SOAD са натоварени с послания срещу корупцията сред политиците, срещу медийните манипулации и социалната несправедливост.

Групата е пяла за войните между наркокартели (Prison Song), за бюрокрацията (Cigaro), призовавала е Щатите да признаят арменския геноцид и го е възпявала (Holy Mountains).

Конфликтът между Армения и Азербайджан за оспорвания регион Нагорни Карабах пък ги накара да издадат първа нова песен от 15 години насам.

Серж Танкян и останалите от квартета не крият политическите си възгледи и даже се изпокараха помежду си покрай разминаванията си относно Доналд Тръмп.

Dead Kennedys

Една от най-влиятелните хардкор пънк групи в Щатите, Dead Kennedys заемат твърда позиция срещу статуквото и срещу американското правителство, особено срещу администрацията на Роналд Рейгън.

Предвождани от фронтмена Джело Биафра, пънкарите стават голяма музикална сила в края на 70-те и началото на 80-те с хаплива социална сатира в текстовете.

За разлика от други пънк групи от онези години с отявлени леви идеи, Dead Kennedys предпочитат ехидността пред директните лозунги.

След като редица магазини отказват да пуснат албумите им за продан, те повеждат и дълга битка срещу цензурата в музикалния бранш.

Sex Pistols

Още с първия си сингъл Anarchy in the U.K., те придобиват култов статут и стават главни инициатори на пънк движението във Великобритания.

И до днес култът към Sex Pistols е налице, макар че бандата си остава само с един издаден албум отпреди цели 45 години.

Въпросният Never Mind the Bollocks, Here's the Sex Pistols е може би най-натовареният политически пънк албум на всички времена, а групата го придружава с неизменни скандали и възмутително поведение по концерти и медийни участия.

Sex Pistols са главна причина пънкът завинаги да се свързва с радикалното бунтарство и омразата към всяка форма на власт.

Public Enemy

Сред най-влиятелните, както и сред най-радикалните хип-хоп формации, Public Enemy изгряват в края на 80-те с категоричните си политически позиции.

Те променят правилата в хип-хопа и извеждат на преден план борбата за приемане на чернокожите и стремежите за край на расовата несправедливост, за спиране на полицейската бруталност, за насочване на вниманието към бедните и пренебрегваните американски жители, независимо от произхода им.

Преди съставът да повлияе по революционен начин на жанра, хип-хопът често е възприеман като нискокачествено развлечение с банални сексистки и хомофобски текстове.

След появата на създадената от Чък Ди и Флейвър Флейв група обаче, хип-хопът вече не е същият.

Вторият им албум It Takes a Nation of Millions to Hold Us Back остава в историята като едно от най-големите рап явления.

   

Най-четените