На човек му трябва малко вятър, клоните на някое дърво, които се догонват пред прозореца, и вечер с ярка луна, за да почувства живота си като сцена от филм. След дъжда, толкова експлоатиран в културата, второто природно явление, което добавя капка кинематография в най-обикновени случки от живота човешки, е тъкмо вятърът.
И понеже тези дни той ни напомня за себе си - и от прогнозата, и от полъха на исканията за промяна по улиците - решихме да послушаме малко песни, които възпяват въздушните течения.
Понякога буквално, друг път като метафора - оставяме ви сами да усетите накъде ще ви отвее плейлистът ни.
А поканата да добавяте песни, разбира се, остава отворена.
