Обичам да изучавам хората и техните реакции. А те са най-хубави, когато хората са изненадани.
И така, за да ги изненадам, измислих следната система. Подготвих си няколко банкноти от по два лева и се запътих към близкия парк. Поставих първата банкнота в средата на една от крайните алеи. Знам, че по нея минават по-малко хора и затова беше подходяща за експеримента ми. След това бързо се отдалечих и седнах на подходяща пейка с изглед към мястото.
Не след дълго видях, че двама човека - мъж и жена, се задават от едната страна, а от другата с по-бавни крачки вървеше пенсионер. Кой ли щеше да се натъкне пръв на моята уж „случайна" находка?
Не беше нужно да ги наблюдавам дълго за да разбера, че мъжът и жената щяха да стигнат по-бързо до банкнотата. Все пак и дядото имаше някакви шансове, тъй като двамата бяха улисани в разговора си и можеше да не забележат парите.
И така, стъпка по стъпка те се приближиха доста и точно в момента, в който почти бяха подминали двата лева, мъжът взе, че ги фиксира. Наведе се и ги грабна с широка усмивка на уста. След това ги размаха пред очите на жената, за да се похвали с придобивката си.
Аз също се зарадвах много, защото бях предизвикала не една, а цели две усмивки. И то искрени, а това в наши дни си е направо непосилна задача. Мъжът и жената продължиха по пътя си видимо по-щастливи. Разминаха се с пенсионера, който явно днес нямаше късмет.
Извадих следващата банкнота от джоба си, но този път я поставих малко по-встрани на алеята. Исках да видя дали пък някой няма да подмине, без да я види.
И ето, че това се случи. Мина жена на средна възраст, която носеше торби с покупки в ръцете си. Имаше угрижен вид и явно бързаше да се прибере в блока отсреща, защото погледът й беше насочен натам.
Не се заглеждаше много-много в земята, а и какво щеше да види в крайна сметка - дребни боклуци и фасове. Откъде да знае, че някъде там може да се крие приятна изненада от 2 лева - да, нищожна сума, но от сърце.
Жената мина и замина, а немного след нея вървеше някакъв чичко. Имаше навъсен вид и да си призная честно, не исках точно той да намери парите, но ето, че точно той ги видя. Преди да ги вземе от земята се заоглежда наляво-надясно, леко притеснен.
Реакцията му беше като на подплашен заек, защото след като ги вдигна, ги пъхна припряно в джоба си и се отдалечи с бързи крачки. Дори не се усмихна. Съжалих го, явно животът го беше направил голям страхливец.
Повторих експеримента още два пъти. Първият път с банкнота от 2 лева се сдоби младо момиче - тийнейджърка. Много се зарадва, говореше по телефона и съм сигурна, че е казала на приятелката или на майка си, че днес е щастливият й ден. Може дори да го е пишело в хороскопа й.
Вторият - майка с две деца. По-голямото момиченце си играеше и тичаше около детската количката с бебето, която майка й буташе. Видя парите и се втурна с вик да ги вземе, после заподскача щастливо около майка си и направо щеше да ги скъса от радост. Тя също се усмихваше и съм сигурна, че се радваше наравно с детето.
Те продължиха щастливи по пътя си, а аз си тръгнах от парка още по-щастлива. Бях зарадвала няколко човека, които дори не познавах - какво по-хубаво от това.
Най-вече ми харесваше факта, че те вероятно мислеха случилото се за игра на съдбата, а може би донякъде си беше и така. Просто и аз реших да се включа в играта.
А вярвате или не, оттогава почти винаги, когато си бръкна в джоба, намирам по някоя банкнота от 2 лева.
