Министерство на външните работи отказва да предложи Н.Пр. Филип Отие, посланик на Франция, за орден "Стара планина" заради заминаването му от страната. Причината: показал е явни симпатии към протестиращите срещу властта.
Припомняме, че въпросния орден са получавали разни личности, сред които и лидерите на синдикатите Константин Тренчев и Желязко Христов, Ахмед Доган, Стефан Данаилов, Вежди Рашидов, и много други.
Връчването му на посланик в края на мандата е традиция. Ако искат да я прекратят, беше редно Външно да я обяви предварително - в смисъл, че оттук нататък няма да се прави при изпращането на посланици.
Един от нашите форумци - pepe, предложи тогава орден да му дадем ние, гражданите.
Присъединяваме се към това изключително мъдро предложение.
До момента, в който изтече мандатът и на Н.Пр. Матиас Хьопфнер, който също подкрепи протестиращите и излезе в съвместно изявление заедно с колегата си Отие, г-н Вигенин най-вероятно няма да е министър на външните работи.
Струва ми се, че ще е още по-подходящо (и достатъчно) протестното шествие просто да мине покрай френското посолство и да ръкопляска на човека. Един час нестихващи ръкопляскания от хиляди хора, които специално за това са променили маршрута си – звучи доста внушително. Колко са случаите в историята, когато посланици са били изпровождани с аплодисменти от народа (не от политиците, а именно от народа) на страната, където приключват мандата си? Първо, със сигурност това би било много по-ценно за самия г-н Отие. Той би показвал с много по-голяма гордост видеозаписа от едно такова аплодиращо шествие, отколкото един орден в кутийка. Второ, би било и много по-голяма „червена точка“ за пред началниците му във френското Външно, отколкото един рутинно връчен държавен отличителен знак. Те не пасат трева и много добре знаят кое колко струва. Трето, така би се подчертала още веднъж, и то много категорично, ценностната пропаст между днешната българска власт и протестиращите срещу нея. И Вигенин ще заизглежда като един дребнав, злопаметен, заядлив бюрократ (каквото подсказват и действията му). И четвърто, всичко това ще бъде забелязано и отразено в световните медии, което ще даде още един повод да се заговори за българския протест, и то със знак плюс (поне в страните, където познават и ценят демокрацията – но в крайна сметка именно това са страните, чието мнение е важно за нас).
Въпросът изобщо не е дали Франция дава мило и драго за България. Не дава! В Европа никой никого не обича особено и все пак са намерили начин да живеят мирно и щастливо пред последните 70 год. Жарката и огнено-гореща любов идва от Русия, но тя е от типа "обичам я и затова я бия". Аз предпочитам да съм европеец, нека другите да си се обичат жарко и огнено. И в този ред на мисли постъпката на правителството с френския посланик е рядко тъпа.
@scuba: През 68-ма съм бил роден, само че още не съм се интересувал от политика, затова не помня тези френски протести. Но съм съгласен, че когато днес се споменава дьо Гол, той се споменава с приноса му в следвоенното развитие на Франция, а не с това, заради което са протестирали срещу него. Същевременно обаче, ако не беше студентската стачка през 68-ма (прераснала в общонационална и в крайна сметка довела до оттеглянето на дьо Гол), Франция днес щеше да е различна. Именно подобни протести са способни да завъртят кормилото на цяла държава, когато нейният политически елит (с кавички или без) изгуби било ориентация, било чувство за мярка. Вярно е, че махмурлукът пречи на трезвия разум. Лекомислието обаче пречи още повече. Защото махмурлукът минава, а лекомислието е хронично. Що се отнася до това какво Франция била направила за България, това е бягане от темата. В случая е важно какво един конкретен френски дипломат съвсем скоро направи за България. А той направи точно това, което трябваше. И без съмнение заслужава уважение.
А, бе не знам а и не разбирам. Ама едната част на метрото я строихме 30 години, паре немаше за транспорто , ако да бевме комунари. после европата даде малце и бат бойко построи метрото от до. Русняците завидеха и сакат да не земаме вече нищо от европата, ама па не сакат и да дадат нещо. Та така, ем сикиджем, хем парабириджем. Френскиот, па давайте му он поне не е краднал нищо.