Грейс Милан на пръв поглед е обикновена студентка, която обича да пътува с раница на гърба, да опознава непознати за нея държави и, разбира се, да се среща със симпатични мъже.
През декември 2018 г. родената в Есекс блондинка е в Нова Зеландия като част от нейно околосветско пътешествие по повод рождения й ден.
Там тя си уговаря среща през Tinder с 27-годишен мъж и между двамата веднага прехвърчат искри.
Той живее в Оукланд, Нова Зеландия, и работи като продавач.
Записи от охранителни камери в мол в града показват, че още на първата си среща двамата се прегръщат и целуват и изглеждат щастливи и комфортно в компанията си. Грейс дори успява да напише набързо съобщение до совя приятелка във Великобритания, че е невероятно колко много си пасва с мъжа, с когото току-що се е запознала.
Вечерта продължава в хотел, откъдето също има кадри от камера, инсталирана в асансьора. Това е последният път, в който Милан е видяна жива.
Тялото на жената е открито няколко дена по-късно в горите край Оукланд, а полицията бързо успява да проследи дирите на мъжа и да стигне до него. Случаят с Грейс предизвиква огромен интерес в иначе спокойната държава, а лично премиерът Джасинда Ардърн изпраща своите съболезнования на опечалените родители с думите "дъщеря ви трябваше да е в безопасност тук, съжалявам".
Кошмарът за родителите на Грейс обаче далеч не е свършил.
Когато започва делото за убийството й, защитата на обвиняемия решава да предприеме донякъде неочакван ход. Те застават в отбранителна позиция и започват да поддържат теза, която най-грубо може да бъде обобщена с думите "Жертвата сама си е виновна".
Според защитата Милан е имала необичайни вкусове в интимно отношение, които са включвали страст към по-грубия секс, включително и душене. Именно тези и предпочитания са я довели до напълно доброволен секс с клиента им, а тя сама е помолила да бъде душена по време на акта.
По време на изслушванията в съдебната зала майката и бащата на Грейс са принудени да изслушат кошмарни подробности от интимния живот на убитата си дъщеря. Тези детайли са придружени и от голи снимки, които младата жена е пращала в различни чатове и които по същество нямат никакво отношение към делото.
Нещата ескалират дотам, че в редица медии наричат защитата на извършителя "Тактиката '50 нюанса'" по името на популярния еротичен роман. В съда биват изслушани бивши гаджета на Грейс, мъже, с които тя си е писала в Tinder, както и редица експерти.
Минават 12 тежки месеца на съдебни борби, докато накрая 12-членното жури все пак преценява, че Грейс Милан е убита чрез удушаване по особено жесток начин.
Съдебните заседатели установяват, че убиецът на Милан е извършил престъплението с такова хладнокръвие, че дори си е пуснал порно филм след стореното, а на другия ден е отишъл на среща с друга жена.
Тази седмица той обаче получава присъда от 17 години затвор при строг тъмничен режим и доживотна присъда зад решетките при малко по-лек режим на излежаване. Заради новозеландските закони името на извършителя и неговото лице не могат да бъдат споделяни публично.
И докато извършителят най-накрая си получава заслуженото, случаят с Грейс привлича вниманието към една обезпокоителна тенденция - все повече мъже се опитват да използват "доброволния груб секс" като оправдание за извършените от тях престъпления.
Убиецът на Милан обяснява пред прокурорите, че тя е харесвала BDSM секса и че сама е помолила да бъде душена в леглото. Случилото се с Грейс и начинът, по който нейният убиец се опитва да се защити, предизвикват вълна от недоволство и дават началото на редица кампании, които настояват за законови промени.
Група, наречена "Не можем да се съгласим с това", намира поне още 59 случая, подобни на този на Милан.
И при тях мъжете твърдят, че убийството е станало по случайност по време на секс, за който жената изрично е помолила да бъде по-груб. Заедно с това и в техните дела е имало активни опити жертвата да бъде опетнена и да бъде представена като жена с крайно съмнителна репутация и промискуитетно поведение.
Според експертите това е тактика за защита на жестоки престъпници, която става все по-често срещана и която трябва да бъде прекратена със законови промени. В част от тези съдебни дела сексуалният живот дори няма общо с извършеното престъпление, но въпреки това по време на процеса на бял свят излизат какви ли не интимни подробности за жертвите.
Всичко това води до нормализиране на насилието и сексуалния тормоз и дори до частични симпатии към извършителя.
Сюзан Едуардс, професор по право към Бъкингамския университет, казва пред "Си Ен Ен", че подобна комерсиализация на сексуалното насилие вече се среща твърде често в популярната култура - филми, книги и музика. Това дава усещането на извършителите, че могат да разчитат на подобно оправдание в съда.
Едуардс посочва още, че преди 30 до 40 години е било крайно невероятно подсъдим да разчита на оправдание като това, че жертвата доброволно е поискала да бъде насилвана.
"Щом има налице убийство, значи е имало ясно намерение то да бъде извършено", категорична е още тя.
Ребека Рейд, журналистка, която подробно описва своите преживявания с BDSM секс, също е убедена в едно - грубият секс не убива, а в случая с Грейс Милан става въпрос за внимателно обмисляно и извършено с ясно съзнание престъпление.
