Пророците на страшния съд сега си ядат шапките. Въпреки ужасните им предсказания, нито една от бившите комунистически страни в Източна Европа досега не се срина финансово. В действителност повечето са в процес на възстановяване от финансовата криза, която преди година вещаеше не само икономически срив, но и политически катаклизми.
Някои от постигнатите успехи са забележителни: продължаващият икономически растеж на Полша, излизането на Латвия от дълбока рецесия и изпълнените от Естония критерии за приемане на еврото (от 1 януари). Последното е огромно постижение за страна, която беше под съветска окупация само допреди две десетилетия.
В Западна Европа се бунтуват, в Източна - емигрират
Но при по-задълбочен поглед безпокойствата се множат. До голяма степен възстановяването се дължи на зашеметяващи съкращения на разходите и повишения на данъците, често налагани по настояване на външни фактори като МВФ и понякога доста пестеливи, що се отнася до законност или демократични тънкости.
Източноевропейските политици, вероятно поради историята си, са свикнали да се подчиняват на строги изисквания отвън и да ги налагат безцеремонно. Техните избиратели не възразяват особено много. Докато западноевропейските се бунтуват, когато ги мачкат, източноевропейските им събратя просто емигрират.
Привързаността на политиците към крути мерки и примирението на избирателите вероятно са помогнали за връщането на икономиката в региона към правия път, но те не вещаят нищо добро за здравето на демокрацията.
Най-добре личи путинизацията в Украйна
В Източна Европа се забелязва тревожна тенденция, която с известно преувеличение може да се нарече "путинизация": вреден коктейл от фаворитизъм и авторитаризъм, практикувани от склонния към силови действия премиер на Русия Владимир Путин, и сливане на политиката и икономиката, подкопаващо независимите институции и заглушаващо критиката.
Най-добре това се забелязва в Украйна, чийто президент Виктор Янукович направи отстъпление от "оранжевата революция" през 2004 г., като влезе дипломатически в орбитата на Русия (отбягвайки НАТО и забавяйки преговорите с Европейския съюз), притисна медиите и независимите университети и демонстрира тревожния навик да фалшифицира избори.
Симптоми на същото заболяване се забелязват в Унгария, където волевият премиер Виктор Орбан, подкрепян от огромно парламентарно мнозинство, не се шегува с властта. Той пробута свой партиен другар за президент; изисква обществените сгради да служат за показ на официална пропаганда; ограничи правомощията на Конституционния съд; експроприира частни пенсионни фондове (и в България се случи - бел.р.); и надяна хомот на новия медиен съвет (който може да налага глоби за прегрешения като "обида към човешкото достойнство"). Правителството сега се опитва да изиграе и централната банка.
Унгарските избиратели сякаш въобще не се вълнуват от всичко това, а и критиките отвън също са приглушени. Една от причините е, че Унгария ще поеме за шест месеца ротационното председателство на ЕС през януари. Нейната затънала в дългове икономика може още повече да навреди на финансовите системи на западните страни и мнозина навън (също и унгарците) са съгласни, че са нужни строги мерки.
Реформите тъпчат на едно място в целия регион
Но не е само Унгария. В целия регион реформите започнаха да тъпчат на едно място дори преди икономическата криза. Социалните услуги в по-голямата си част са все още осъдително зле. Медиите са слаби. Партийното финансиране е скандален източник на корупция.
Една от причините е, че след като повечето източноевропейски страни се присъединиха към ЕС усилията им да постигнат политическите и икономическите му критерии забавиха темпо. В същото време цялата идея за подражаване на западния модел получи голям удар отчасти от кризата и отчасти от спадналия престиж на Америка.
Всичко това е благодатна почва за още путинизация. Източна Европа се справя икономически по-добре, отколкото мнозина предричаха.
Но премахването на всички вреди от комунизма ще изисква доста повече усилия.
Хе големи смешници са авторите на тази статийка!Янокович бил направил отстъпление от оранжевата революция!Хе хе хе!И се зближил с Русея !Хаха ха!Ами много ясно то оранжевата революция не става за ядене!!!!Му ха ха ха!
Браво на Владимир Путин - най-значимият световен политик в момента!
Путинизация та путинизация. В комплект с комунизма прави новата мантра... пълен смях. Иначе оранжевата революция добре я видяхме, както и народната любов към Тимошенко и Юшченко. Помним и газовата криза.