Как изглежда съвременната версия на "Оливър Туист"? Като напълно действителната история на стотиците деца от Източна Европа, принудени против волята си да просят или да крадат по улиците на западноевропейските градове.
Тези деца - някои от тях са едва 8-годишни - са задължени от "работодателите" си да преджобват хората и да извършват всевъзможни дребни криминални престъпления в Холандия, Австрия, Белгия, Германия и Испания. Това показват данните от международното разследване "Операция 13Oceans".
Схемата започва да се разплита, когато холандската полиция установява, че многократно залавя за джебчийство едни и същи деца, които се представят с различни имена при всеки арест.
Полицията ги хваща, регистрира ги и ги пуска на свобода, след което отново попада на тях при следващото престъпление - и така до безкрай. Най-накрая, когато полицаите проверяват лицата на малолетните престъпници в базата данни на Европол и други международни организации, установява, че навсякъде се повтарят около 300 хлапета.
Децата са невидими жертви, защото обществото трудно забелязва престъпната организация на мрежите за трафик на хора. Именно тези мрежи стоят зад уличната престъпност, която засяга толкова много европейски градове и която съдейства за нагнетяването на омраза срещу "мигрантите".
Голяма част от тези деца са от ромски произход, но доста други не са.
"Нещата не са такива, каквито изглеждат. Когато например видите майка, която проси с дете на ръце, не си давате сметка, че то е принудено да служи като "реквизит", а жената съвсем не му е майка", казва Уорнър Тен Кейт, холандски прокурор, който се занимава с делата за трафик на хора.
"Когато децата поотраснат, ги принуждават да крадат в полза на престъпни групировки", казва Артър де Райк, ръководител на екипа следователи от полицията в Амстердам, които се занимават с операция 13Oceans.
"Активно наблюдаваме четири международни криминални мрежи", казва Де Райк, който не желае да разкрие повече детайли, тъй като разследването не е приключило.
Възрастта на замесените деца варира между 8 и 16 години.
Макар че и преди са водени разследвания по този проблем, повечето от тях са свързани с дела за джебчийство или т.нар. дребен бандитизъм.
Сега обаче децата обаче се разглеждат като жертви, а не като престъпници.
"Натискът върху тези деца е огромен. По наша информация, някои от тях имат задължението да носят по 1000 евро дневно от кражба на пари и вещи", казва прокурорът Тен Кейт.
Когато в Барселона арестуват група деца, наблюдавани от полицията в Амстердам, екипът на Де Райк заминава за Испания. Намират три момичета, едно момче и бебе в сграда в покрайнините на града.
Гласът на Де Райк помръква, докато описва условията на живот на децата:
"Беше толкова мръсно, че не може да се опише с думи. Живееха в свърталище на наркомани. Отвън сградата изглежда сносно, но вътре е някакъв огромен хаос. Миришеше на урина, децата бяха пълни с въшки. Хладилникът беше мухлясал, матраците бяха хвърлени на пода, нямаше столове. От стените висяха голи кабели. Беше опасно място. Беше ужасяващо".
Децата са открити в лошо състояние, но след като полицаите ги прибират, започват отново да си играят.
"Сякаш си отдъхнаха", разказва Де Райк.
Тъй като преди да заминат за Испания, децата са били зачислени към холандските социални служби, сега те се връщат обратно в Амстердам.
"Няма как да знаем откъде идват тези деца - не знаем дали са родени в Холандия, в Босна или в Австрия", споделя полицаят.
Акцията в испанската наркобърлога е предшествана от солидно разследване.
Всичко започва година по-рано - наблюдателен служител на транспортната полиция в Амстердам, който следи действията на група млади джебчийки на гарата, решава да потърси помощ от социалните служби.
"Полицаят дойде при мен с една папка. И така започна операция 13Oceans. Събрахме международен екип под ръководството на полицията в Амстердам", казва Тен Кейт.
Разследването напуска границите на Холандия поради факта, че децата се движат и крадат на групички по гарите в различни градове.
Операцията е инициирана от Холандия, Босна и Австрия през международната правна институция Eurojust. Държавите имат една обща цел: да хванат ръководителите на групировката, която организира трафика и насилието над децата.
За момента са задържани двама души, но се очакват още много арести.
Криминалната експлоатация и принудителната просия са проблем на европейските държави от много години - включително в България.
Само преди година в Марсилия беше арестуван 55-годишния българин Станчо "Пашата", примамвал български граждани да "работят" като просяци във Франция с обещанието да получават 50% от парите, събрани с милостиня. Трафикантът е гарантирал, че ще им осигурява храна и подслон, щом пристигнат в Марсилия.
Просяците са били длъжни да заработват между 20 и 80 евро на ден. В противен случай са наказвани с побой, като са принуждавани да прекарват нощта в багажниците на изоставени автомобили в ромско гето в Марсилия.
"Пашата", описван като "безмилостен ръководител на групировката", вече е задържан по подобни обвинения в Германия, Гърция, Швейцария и Италия.
Европейският координатор за борба с трафика на хора Мирия Василиаду се опитва да накара страните-членки да включат този казус в собственото си национално законодателство.
В Холандия и някои други държави тази нова политика влезе в сила още през 2011 г. Но законодателството е едно, а практиката - нещо съвсем различно.
"Това е първото международно ориентирано разследване, в което криминалната експлоатация на хора е подчертана по такъв начин. Целта му е двустранна: от една страна, да пресечем престъпната дейност и да разбием финансовата структура, която я издържа. От друга страна - да извадим децата от обхвата на тези групировки", коментира Тен Кейт.
Проблемът с експлоатацията на малолетни лица за просия и дребен бандитизъм със сигурност не е ново явление. Още преди 180 години Чарлз Дикенс създаде образите на хитрия крадец Фейгин и бедния Оливър Туист.
През XXI век в почти всеки град на Европа може да се видят десетки малки деца - най-често ромчета - които обикалят по улиците и жп-гарите в търсене на плячка. Но при засичането на движенията им, се установява и схемата на по-голяма организирана престъпна мрежа.
"Когато си част от определен престъпен клан, натискът е огромен. Шансовете да се измъкнеш са малки. А и тези деца са научени, че външният свят е враждебен. Не е толкова трудно да ги тласнеш към джебчийството", казва прокурорът.
Когато заплахите престанат да действат, се преминава към физическо насилие и други форми на тормоз, целящи да задържат децата в групата. Не е изненадващо, че са засечени данни за принуда чрез пристрастяване към дрога.
"Някои от тях успяват да се отделят, в един момент изглежда сякаш са се стабилизирали, но след два месеца отново ги арестуваме и тогава вече са много по-лошо състояние", споделя Тен Кейт.
"Най-важното е, че започнахме да третираме децата като жертви, а не като престъпници. Трябва да ходят на училище, заслужават нормално бъдеще. Те не стоят по улиците да просят и крадат за собствено удоволствие, имат нужда от защита", казва Де Райк.
