Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Разликата между Пруст и Прост е държавата...

Венци и Марчела - за  синтеза на европейския хай-арт с касовите телевизионни сериали... Снимка: Хрупи
Венци и Марчела - за синтеза на европейския хай-арт с касовите телевизионни сериали...

Част първа

Здравейте. Преди време ми поръчаха една статия. "Няма проблем" - казах. Ще я напиша. Ще е гениална, изпълнена с дълбоки прозрения за обществото...абе нещо като микс от Майкъл Мур, Норман Мейлър, Сашо Диков, Карбовски и Фьодор Михайлович Достоевски.

Седнах, замислих се, замислих се втори път. Пуснах си 50 предавания на различни корифеи - от Конан О'Брайън през Опра Уинфри до Джей Лено. Даже и няколко продукции на "Скат" и "Тянков ТВ"...
Синтезирах, преценявах трезво, правех анализи...

И накрая седнах да пиша... Усетих, че няма да стане. "Боже" - рекох си  - "та аз не съм толкова гениален. Дори не съм сигурен, че мога да се доближа и на йота до големите".
Спрях да пиша. На листа се мъдреше само една дума.
"Здравейте"...

Налегна ме голямата мъка. Стоях, взирах се безпомощно в белият лист. Така минаха 3 месеца. Коледа отмина, ядохме сърми и боб, после свински пържоли, след това празнувахме Нова година, Василовден, Петльовден, Трифон зарезан... Дойде месец март. А в моята глава - една каша от Опри, Конъни, че на всичкото отгоре и някакви статии на Патрашкова.

Няма как... Споделих мъката си с 20 приятели. И всеки един от тези добри хора, решен да ми помогне започна да ме наводнява с нова информация.

Един - с филми за световната конспирация, втори - със статии за глобалното затопляне и непукизма на правителствата по света.

Трети дори ми прати филм за невинните убити китове и пърформанс на актьори от експерименталният театър в някакъв град в Перу, които се увили в говежди черва в знак на протест срещу нехайното отношение на управляващите към природата.

Вместо да ми помогнат, тези неща ме доведоха до тотален крах.
Просто седнах, вдигнах безпомощно рамене и отворих бутилка с някакъв твърд алкохол.
На другият ден, след като се събудих пред лаптопа в поза алкохолна парализа, си рекох - тая няма да я бъде.
И обладан от тотално творческо безсилие звъннах на моята приятелка Марчела.

"Моля те" - казах с огромна мъка - "Зациклих тотално. Искат ми статия. Аз искам да е гениална, но не ми идва нищо. Помагай!"

Изпратих й всички материали, с които разполагах. Статии, филми, вар, цимент...дори едно интервю на роден главен редактор, което самият той бе свалил от собствения си сайт, защото било пълно с идеи.
А бе всичко...
И зачаках...
След няколко месеца получих следният текст...

Част втора

Марчела: Здрасти, Венци, хващаш ме по средата на седми сезон на "Отчаяни съпруги", почти съм към края на "Посетителите", чакам едни 15 български сериала да тръгнат, следя и другите 20. Всичкото това, докато се опитвам да съм и в 18-те мола едновременно, да пия навсякъде, където може да се пие, да ям редовно боклуци и да съм в час с новите песни на Графа, Стефи Фешън и Гошо от почивка.

Графа най ме затруднява. Пуска една и съща песен с различен текст от 20 години насам. Не винаги успявам да се ориентирам коя от коя година е. Чувствам се като препила с Кшиштов Кешловски.

Чиниите от Коледната трапеза още ме чакат... на Коледната трапеза. Наближава моментът, в който ще пусна на пазара колекцията ми от декоративни червени чушки с боб. Само да ги изчегъртам от чиниите.

Чета Джойс, Селин и Пруст, докато гледам Цветанка, Иван, Андрей и Слави. Не ме питай как се поддържам сресана, изпикана, чиста и спретната. Не ме питай, защото отговорът няма да ти хареса.

Работя като логистик мениджър в една баничарница, правя дизайнът на страницата "Позвънете" във вестник "Не звънете", списвам хумористичната страница на вестник "Стършел", гледам деца в Лондон, чистя къщи в щата Юта у едно мормонско семейство - много жени са там и много цапат.

Във Владая гладя у едно еврейско семейство, което за всеки случай си е кръстило единия син Алах, а другия Исус - най-малкият си е Муше. Почвам да правя и едно лейт найт шоу по БНТ 1 - "Минута в браздите е много" - там съм продуцент, главен сценарист, сценарист, редактор, оператор, осветител, монтажист, водещ и ко водещ. Тази седмица имам час да си даря бъбрека. Ще изкарам няколко чудесни дни в Пакистан.

Сам виждаш, че нямам никакво време дори и един ред да напиша.
Но ще ти кажа, че разликата между Пруст и Прост е държавата.
Твоя Марчела

Епилог

Този текст ме удари право в сърцето, подмина дванадесетопръстника, черният дроб и достигна до мозъка - онова нещо, заради което не успях да направя кариера в шоу-бизнеса.

Да, Марчела беше написала нещо гениално. Без сама да подозира, тя беше синтезирала европейският хай-арт с касовите телевизионни сериали.
Марсел Пруст - с късните шоупрограми по телевизиите.

Бе уловила проблемите на американците, българите, евреите...та дори и бе дала ноу-хау за това как с малък бюджет се прави касово телевизионно предаване.
Рекох си - това е статията, която исках и аз да напиша.

И се обадих на редактора, който ми я бе поръчал.
"Здравейте, разговаряте с офиса на брокерска къща "Разяреният бик-Георги Николов" - чух отсреща.
И тогава разбрах.
Изданието, което ми бе поръчало статията беше фалирало.
В офиса им се бе настанила някаква фирма за недвижими имоти.
Затворих телефона. Изрекох няколко ругатни.

И открих, че всъщност псувам гениално.
Два месеца по - късно защитих концепция за телевизионно предаване, в което два отбора се състезават по псуване.
А приятелката ми Марчела стана водеща - понеже по друг начин не можех да й се отблагодаря за хубавите думи по адрес на всички.





 

Най-четените