Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Смъртта на журналистиката се оказа силно преувеличена

Медиите ще се върнат, но обновени, или напълно нови Снимка: Getty Images
Медиите ще се върнат, но обновени, или напълно нови

Когато преди няколко години работех в ежедневник, кризата от 2008 г. вещаеше мрачно бъдеще. Бяха свършили мечтите на кредит, световната икономика изглеждаше пред дълбока криза без ясен изход, крехкото възстановяване на българската икономика се сриваше, вземах интервюта, в които се говореше за "хладна икономическа зима".

Печатът по целия свят и традиционните медии изглеждаха като динозаври, които ще бъдат изместени от по-евтини, от безплатни и модерни платформи и форми на комуникация. Беше модата на блоговете, на митовете, че всеки би могъл да е журналист, защото смартфоните станаха масови, а те имат камери, записват, изпращат, и какво повече му трябва на човек, за да разпространява новини?

Възходът на любителя

Блогърът може да мисли и пише свободно, той не е обременен от рекламодателите и политиката на издателите, той вижда нещата като обикновения човек. Нещо като утопичния селкор*, който праща репортажи от мястото, където се труди и живее.

За известен период изглеждаше, че това е бъдещето - традиционни медии направиха приложения специално за качване на материали от зрители, на зрителски сигнали се реагираше веднага, дори понякога те излизат в суров вид, споделяха се и масово се правеха блогове.

Хора, които дотогава се бяха занимавали със съвсем различни професии, пишеха анализи. Сещате се - от падаща градушка, през опасно кръстовище, та до дълбоки размисли за ядрения потенциал на Северна Корея и Индия.

Прекрасният нов свят на свобода на словото е подхранван от социалните мрежи, в които можеш да дирижираш сам какво да виждаш, можеш да достигнеш за кратко време до огромен брой хора... И да надуваш собственото си его и илюзии.

Социологът Зигмунд Бауман описа социалните мрежи като капан и инструмент, използван от хората не за диалог и обединение, а за изолиране в зона на комфорт. Това е пагубно за журналистиката, която търси отговори, причини и следствия, която сблъсква мнения. Социалните мрежи усилват усещането, че всеки може да разпространява информация, следователно е журналист.

Така се появиха и фалшивите новини - за няколко клика плеяда неизвестни сайтове бяха готови на всичко, включително на пълни лъжи. После политически илюзионисти надушиха колко лесно могат да се възползват и направиха лъжите по-фини, впрягайки ги за своя кауза.

В Холандия разрешиха содомията? В САЩ хората са зомбирани с ГМО, а ЕС ни забранява кръщенетата? Между тези новини и манипулациите за конспирация, безпочвени обвинения на лекари за смъртта на бебе или за вредата от ваксините, крачката е малка и вече е направена.

Не, това не е журналистика и осъзнаването започна вече. То ще бъде много трудно и обещава да пренареди медиите и пазара в България, а може би и по света.

(Не) всеки може да снима

Накратко, място за качествена журналистика има, празнина няма да остане и има ред причини, поради които традиционните медии няма да бъдат изместени от любителите:

- Да си репортер или редактор е скъпо, времеемко занимание, което изисква опит и контакти. Това не се заменя от случайни свидетели на събитие.

- Написването на един текст може да изглежда лесно, докато го четеш. Но това е само върхът на айсберг от познание, проучване, стил и подбор.

- Всеки може да снима. Телефонът не прави репортаж. Зад първия поглед има втори, има история, има проверка на факти и разговори. Знам, че вече го правят малко журналисти. Но съм сигурна, че любителите-репортери не го правят. И предпочитам да рискувам с новина от журналистите.

- Журналистиката е поредица от взаимосвързани събития, от теми и отношения, които се следят дълго време. Тя не е моментна консумация на снимка и туит, а цял процес.

- Социалните мрежи предоставят изобилие от информация и това на пръв поглед е чудесна възможност за избор. В действителност изследванията на психолозите показват, че при големия избор, на каквото и да се спре, човек се чувства неудовлетворен. Повечето от проучванията са правени при електронната търговия, но същото е и при информацията. Липсата на редакторска цедка и баланс между забавно и сериозно след даден момент убива интереса.

Икономията и мизерията на избора

В продължение на 10 години вестници, телевизии, радио и онлайн медии отстъпваха малко по малко от себе си, приемайки, че работят за обречена кауза. Първо се заговори за съкращаване на вестници и списания - печатът е много скъпа медия, затова изглеждаше, че интернет може да го замести по-евтино, по-ефективно, по-лесно.

Вестниците и списанията намаляха. Дойдоха сайтовете - новинарски, икономически, лайфстайл, женски, мъжки, готварски... От мъничък дял в потока на новини и анализи, те заеха сериозно място. Някои от тях имаше защо - те продължават да поддържат качествена журналистика, но причината е, че не се отказаха от журналистиката за сметка на евтини решения от днес за утре.

За възхода на онлайн медиите специално в България има една много важна причина - разпространителската мрежа. Тя се държи в голямата си част от една монополна група, която няма никакъв интерес да пуска свободни играчи на "пазара на истината". Обяснимо е, че когато ти пречат да разпространяваш печатни медии, издръжката им е скъпа, а покупателната способност на нацията - ниска, ще се насочиш към онлайн.

Само че това няма как да издържи дълго - колкото повече пари се наливат в зависими медии, толкова по-малко става влиянието им и толкова повече е гладът за качествени медии.

Те ще се върнат - дали ще са старите, но обновени, или напълно нови, още не знам. Залагам, че ще са нови и ще носят на читатели и зрители нещо много повече от парче хартия с текст или пряко включване от някое събитие.

Въпреки прогнозите и очакваната смърт на печата, има поне една държава, в която няма изгледи това да се случи - Италия. По съвпадение (или не съвсем) това е държавата, която десетилетия е държала и все още държи много високо ниво на журналистика - новинарски покрития, анализи, развлекателни и лайфстайл, репортажи и разследвания. Преди няколко месеца ми беше трудно да обясня на журналисти там, че работя само за онлайн и нямаме печатно издание. Според мен така и не ме разбраха.

Традиционните медии се нуждаят от доста сериозен бюджет за заплати - основният им актив са репортери, редактори фотографи или оператори, технически персонал, който да представи всичко във възможно най-добър вид. Кризата дойде със свиване на заплати и това накара много журналисти просто да напуснат професията, а останалите често поставя в унизителна зависимост от рекламодатели, плаващи хонорари и липса на перспектива. Примерите няма нужда да споменаваме, изключенията си личат.

С този текст не искаме да кажем, че ще повторим история отпреди 20 или 50 години, а възможността всеки да споделя публично информация ще замре. Просто ще сме щастливи да живеем във време, в което ще можем да четем повече качествени новини и анализи и да гледаме професионално направени репортажи. С наистина всички гледни точки.

*"Селкор" е роман от Георги Караславов, разказващ за обикновения селски работник Димо, който започва да изпраща материали в пресата за неравенството и несправедливостите на живота около него. Така Димо става работник-журналист, а подписът му е „селкор", т.е. селски кореспондент.





 

Най-четените