Преди двадесет години Северна Америка, Европа и Япония създаваха почти цялата световна наука. Те бяха аристократите на научното познание, като предводителството им беше от векове. Те харчеха най-много, публикуваха най-много и патентоваха най-много. И това, което произвеждаха, се наливаше обратно в индустриалните им, военни и медицински комплекси, за да тласка напред иновациите, производителността, силата, здравето и просперитета им.
Всичко хубаво обаче си има и край - и доминацията на тези научни аристократи започва да се поразклаща. През 1990 г. те са извършвали повече от 95% от световните научни изследвания и разработки (R&D). Към 2007 г. делът им вече е 76%.
Поне такъв е изводът от най-новото изследване от Организацията за образование, наука и култура на ООН - ЮНЕСКО. Картината, която докладът разкрива, е за залязващ Запад и изгряващи Изток и Юг, отразявайки икономическите промени, протичащи в целия свят. Санкюлотите на науката вече са се вдигнали и напредват.
GERD е нещо добро
Сравненията на научните възможности на страните често започват с разходите. Една от мерните единици е GERD, брутни национални разходи за научни изследвания и разработки. Глобално GERD се равнява на $1.15 трлн. през 2007 г. (последната година, отчетена от доклада на ЮНЕСКО). Това е ръст от 45% в сравнение с 2002 г. Нещо повече, през тези пет години делът на Азия се е повишил от 27% на 32%.
Когато биват сравнявани икономики с различни размери, делът от националното благосъстояние, похарчен за научни изследвания, също е полезен - главно защото висшите научни достижения често са концентрирани в малки региони на света, позволявайки на учени в малки държави като Сингапур да конкурират тези от по-големите - например Америка.
През 2007 г. Япония е отделила 3.4% от своя БВП за научни изследвания и разработки, Америка - 2.7%, Европейският съюз като цяло е похарчил 1.8%, а Китай - 1.4%. Много страни, стремящи се да подобрят глобалните си научни позиции, се опитват да повишат тези разходи. Китай възнамерява да достигне 2.5%, а американският президент Барак Обама би желал САЩ да увеличи своя дял до 3%.
Броят учени също е нараснал навсякъде. Китай е на границата да надмине и Америка, и Европейския съюз по количеството учени в страната. Всяка от тези три сили има приблизително 1.5 млн. учени от глобално 7.2 млн. през 2007 г.
Въпреки това броят учени на милион души остава относително нисък в Китай. А Индия, която е на второ място след Китай по брой на населението, има само една десета от този брой учени. Изненадваща аномалия за страна, която се е превърнала във водещ световен износител на услуги в областта на информационните технологии и е на трето място след Америка и Япония по количеството лекарства, които произвежда.
Бройката няма значение, а размерът...
Бройката научни деятели обаче няма значение, ако те не са продуктивни. Един от индикаторите за научна сила е колко публикуват учените от дадена страна. Като отделна страна Америка все още води пред света с известна преднина.
Но делът на Съединените щати от научните публикации в световен мащаб, който е 28% през 2007 г., отново намалява. През 2002 г. той е бил 31%. Колективният дял на ЕС също е спаднал - от 40% на 37%, докато Китай почти е удвоил дяла си до 10%, а Бразилия е отбелязала ръст от 60% - от 1.7% от световните научни публикации до 2.7%.
Размерите на населението на Азия карат ЮНЕСКО да заключи, че ще стане "доминиращият научен континент в предстоящите години". Но позоваването на англоезични материали в китайските издания от други научни публикации остава ниско.
Научните аристократи
Това би могло да се дължи на ниско качество на китайската наука - или на традицията на учените в Америка, Европа и Япония, които имат исторически наклонности да се цитират едни други. Средностатистическо американско научно изследване е било цитирано 14.3 пъти между 1998 и 2008 г., докато позоваванията на средностатистическо китайско изследване са били само 4.6 пъти, почти наравно с изследванията, публикувани в Индия - и по-малко от тази стойност за публикуваните в Южна Корея.
За научните аристократи голяма част от това показва, че отиват на боклука. Но историята не приключва там. Това, което също има значение, е степента, в която страните успешно използват познанието, което пораждат.
Един от начините да се разглежда това е да бъде отчетен броят патенти, които защитава една страна. Това може да се окаже трудна задача. Скорошен доклад от Thomson Reuters, които също така са и източник на голямата част от данните на ЮНЕСКО за научните публикации, показва, че между 2003 и 2009 г. заявките за патенти в Китай са нараснали с 26% - доста по-бързо от където и да е другаде.
По този показател Китай ще стане най-големият регистратор на патенти в света през 2011 г. Има обаче и една спънка. Бюрократите в китайските патентни служби получават по-добро заплащане, ако одобряват повече патенти. В резултат на това има огромен куп китайски патенти със съмнителна стойност.
Поради това най-новият опит на ЮНЕСКО да разгледа въпроса за патентите е концентриран върху патентните служби в Америка, Европа и Япония, тъй като те се смятат за "висококачествени". В тези патенти Америка доминира, като притежава 41.8% от световните патенти през 2006 г., дял, който е спадна съвсем леко спрямо предишните години. Япония има 27.9%, ЕС - 26.4%, Южна Корея - 2.2%, а Китай - само 0.5%.
Как Азия отвръща на удара
Перспективите за инвестиции в проучвания и разработки от бизнеса обаче изглеждат добри в много от изгряващите научни нации. Между 2002 и 2007 г. инвестициите от бизнеса като дял от БВП са се повишили бързо в Китай, Индия, Сингапур и Южна Корея (въпреки че растежът на Индия е от много ниска основа). Но поне един от аристократите отвръща на удара - доколкото инвестициите бързо са се повишили и в Япония.
Въпреки че по-голямата част от това може да изглежда повод за притеснения на стария режим, има една друга тенденция, заслужаваща внимание: нарастване на международното сътрудничество. Благодарение на евтиния транспорт и възхода на Интернет, учените откриха, че е по-лесно отвсякога да работят съвместно.
Според Крис Левълин-Смит, председател на консултантската група по нов отчет за науката в глобален мащаб (който предстои да бъде публикуван в началото на следващата година от Кралското научно общество на Великобритания - най-старата в света научно-академична общност), над 35% от материалите във водещи издания вече са продукт на международно сътрудничество.
Това е ръст спрямо 25% преди 15 години - нещо, за което и представителите на стария режим, и новите претенденти могат да ликуват.
