Да работиш дистанционно е все по-модерно. Изследване, проведено от швейцарската компания IWG, показва, че 70 процента от хората работят от вкъщи поне един ден седмично, а 53 процента работят у дома поне през половината седмица. Има и мултинационални компании, чиито екипи работят изцяло дистанционно и служителите могат да са разположени на всяко място по света.
Благодарение на новите технологии всичко това е възможно.
И докато тази тенденция има определени ползи, има и редица недостатъци. Ако дистанционната работа е новият начин на живот за мнозина, важно е и компаниите да адаптират и наложат правилните политики, за да подсигурят, че служителите им се чувстват част от екипа и няма да прегорят.
Близо 70 процента от милениалите заявяват, че биха избрали работодател, който им предлага дистанционна работа, сочи проучване на LearnLight. Плюсовете са важни - хората ценят гъвкавостта, която подобни условия им предлагат, особено ако имат и деца. Служителите оценяват и възможността да не губят време в градския транспорт и да си спестят разсейващите фактори в офиса.
Нарастват обаче и тревогите за психичното здраве на хората, които работят дистанционно. Във Великобритания бизнесът губи 100 млн. британски лири всяка година заради стрес, депресия и тревожност на работното място. Това да си винаги „на линия" и достъпността, която технологиите предоставят на работещите дистанционно, води до размиване на границите между личен живот и работно време, особено ако заетите работят от вкъщи. Доклад на ООН от 2017 година показва, че 41 процента от хората, които работят от вкъщи, т.нар "хоумофис", споделят за високи нива на стреса от работата, докато това се отнася едва за 25 на 100 от работещите в офис.
Една от причините за това може да се корени в правилото „далече от очите, далече от сърцето", често срещата при дистанционна работа, която води до липса на доверие, усещане за изключване и склонност на хората да си мислят, че колегите злословят зад гърба им. Изследване сред 1100 респонденти открива, че 52 процента от тези, които работят от вкъщи поне през част от времето, са по-склонни да се чувстват изключени или подложени на лошо отношение, както и неспособни да се справят с конфликти с колеги.
Всъщност това да се ориентираш в сложната материя на виртуалните екипи е ключово умение.
Ако не сме внимателни, могат да се появят проблеми. Имейли могат да бъдат грешно интерпретирани като груби или твърде директни. Без да бъде видим езикът на тялото може да бъде трудно да се разбере истинското значение на казваното.
Във виртуалната среда често фокусът пада твърде много върху свършването на задачата, отколкото на отношенията. Този тип управление на екип може да се предприема от ръководители, които искат работата да бъде свършена добре, но не успяват да осъзнаят до каква степен хората са онези, които вършат задачите. С акцент върху крайния срок и рутината, виртуалните служители могат да се почувстват като брънка в машината, а не като важна част за екипа. Такъв лидерски подход може да засили чувството за изолация, което по естествен път се проявява при дистанционна работа, а това може да повиши и нивото на стрес на работа.
Оказва се, че при този подход на работа липсата на обратна връзка води до усещане на безпокойство, защото служителят не знае по какъв начин се справя и дали е стигнал „летвата".
Когато става дума за работно място, има два вида стрес - позитивен и негативен.
Законът на Йеркс- Додсън гласи, че стресът може да е продуктивен до един праг, отвъд който резултатите се влошават и се стига до намалена продуктивност. Това да не можеш да съобщиш на работодателя си, че си стресиран или да се чувстваш некомфортно да повдигнеш въпроса, има ключово значение и рано или късно води до това индивидът да започне да изостава във времето. От друга страна изследване наскоро показа, че колеги, които прекарват дори само 15 минути в социализиране и споделяне за усещането за стрес, имат с 20 процента по-високи резултати.
Правилната комуникация е ключът към преодоляване на проблемите от дистанционната работа.
Работодателите трябва да структурират добре екипите си и да предвидят видеоразговори по график и достатъчно срещи за тиймбилдинг. Шефовете трябва да ръководят с примера си и да създадат среда, в която и онези, които не са постоянно в офиса, да се чувстват оценени.
Това важи и за другата страна - служителите трябва да помислят добре за това какво ги прави продуктивни, щастливи и успешни във всекидневието и да се опитат да копират този модел и работейки дистанционно - например да правят паузи за обедна почивка, да ходят на фитнес или да си поприказват с приятел по телефона.
В бъдеще виртуалните работни места ще стават все повече и това не е нещо, което можем да избегнем.
Вместо това трябва да намерим начин да се справяме със стреса, който този тип организацията на работата предизвиква, докато се наслаждаваме и на позитивите.
