През 2017 г. ученичка от гимназия в Осака, Япония, завежда дело срещу местните власти, защото е принудена постоянно да боядисва косата си.
Тя трябва да отговаря на задължителния дрескод в японските училища, който изисква всички ученици да са с черна коса, а естественият цвят на момичето е кафяв.
Затова то е длъжно да боядисва косата си постоянно - още в момента, в който отдолу се покажат корените с естествения ѝ цвят. Ако не го направи, не може да посещава часовете.
Всичко това е довело до увреждане на косата и скалпа ѝ, както и до психически стрес, гласи искът за компенсации, подаден в съда, съобщава японският сайт Asahi.
В крайна сметка през 2021 г. момичето успява да спечели делото и ѝ е присъдена компенсация от 330 000 йени или около 2800 долара.
Случаят привлече внимание в цяла Япония, защото далеч не е изолиран - изключително стриктните правила в училищата са норма в страната, и далеч не се ограничават с цвета на косата. Показателно е, че забрана има и за къдрави коси и ако момиче - обикновено със смесен или чуждестранен произход, е с естествено къдрава коса, то трябва да я изправя.
В резултат на започналия дебат и други семейства се оплакаха от изискванията за вида на косата, а няколко училища облекчиха строгите мерки за задължителния дрескод.
Процесът явно ще продължи - към разхлабването на режима вече се присъединяват и обществените училища в Токио, съобщи Си Ен Ен. Там до момента, освен задължителната черна коса, в училище не можеше да се ходи с определени прически, а униформата е толкова строга, че определя и цвета на бельото.
Да, не само чорапите, а и бикините и сутиена, които са задължително бели, за да може да се следи каква хигиена поддържат момичетата. Това се проверява от учителки, които поглеждат бельото в отделни стаи.
Но поне това правило вече няма да важи за 200 училища в Токио от началото на новата учебна година, която в Япония започва на 1 април. Падат и досегашните норми за цвета на косата и за някои забранени прически.
Друга новост в изключително консервативната страна е навлизането на джендър неутрални униформи в някои училища - момичетата и момчетата във все повече учебни заведения ще могат да избират между пола и панталон.
Самите униформи, естествено, остават. Какви точно да са те, решават училищата, но като цяло изборът не е особено голям - основните цветове са синьо, бяло и черно.
Дължината на полите на момичетата също е задължителна - и, малко странно на фона на строгите изисквания, тя е до 7 см над коляното. Който си позволи обаче още по-къса пола, получава наказание.
Това обаче далеч не е всичко от странните и все още действащи правила в образователната система в страна, в която традицията, дисциплината и уважението са нещо свещено.
Логично, към строгите униформи не следва да има никакви аксесоари. Нито пръстени, нито гривни, нито колиета, нито обеци. За пиърсинг извън ушите, естествено, не може да става и дума.
Както и за грим, лак за нокти и дори обезкосмяване на краката при момичетата.
Обувките не просто трябва да са в един цвят - обикновено черен, те трябва и да са почти еднакви - ниски и отворени и задължително чисти.
Децата в по-долните класове, освен това, нямат право да си носят храна от вкъщи. Тя се осигурява от училището и обикновено е традиционна японска кухня. Така всички ядат едно и също и няма място за чипсове, сандвичи и вафли. Но това не е всичко - ако учениците не си изяждат всичко, следва наказание.
В подобен метод обаче има и доста логика, защото той гарантира здравословно хранене и сити деца, независимо дали семействата им са бедни или богати. И че всички ще имат енергия за учебния процес, който в Япония не е от най-леките, меко казано.
За подобряването му в доста училища началото на деня има медитация - и за ученици, и за учители.
Друго странно правило в училищата в Страната на изгряващото слънце е, че преподавателите нямат заместници. Ако учител отсъства по някакви причини, часът просто не се състои. Но това не означава "свободен час", както ние го разбираме - разпръснати из двора крещящи деца. Не, в този час всички остават в класната стая и или учат, или стоят мирно и тихо.
При подобна дисциплина не е сложно човек да сети и че гаджета и романтични връзки не са разрешени.
И учителите наблюдават изкъсо питомците си и им правят забележки дори и при проява на прекомерно дружелюбие към другия пол. Самите преподаватели смятат, че това е нормално, тъй като учениците са прекалено млади за връзки.
Но не са млади за работа и задължения, включително и за чистене. В японските училища няма чистачки - това е задължение на учениците. Те поддържат не само класните си стаи, но и тоалетните и коридорите. Това е и доста хитър начин и самите деца да бъдат научени да не цапат.
И, понеже това е Япония - правилата съвсем не са на книга. За тях се следи стриктно и всяко нарушение се наказва - с порицание, стоене в ъгъла и дори с нещо, подобно на "домашен арест" - ученикът трябва да стои само вкъщи заради провинението си. А може и да бъде изключен от училище.
За хора, които не са свикнали с доста различната японска култура, повечето от тези правила звучат чудовищно и като нарушение на правата на учениците.
В тях обаче има и доста логика - те не позволяват различия и са пречка за насилие и тормоз между децата.
Освен това възпитават учениците, които впоследствие стават това, което смятаме, че са японците - скромни и дисциплинирани.
Но времената се менят и дори в Япония толкова строги правила все повече се смятат за излизащи от границите на допустимото. Затова и започва процес по омекотяването им.
