Ненавиждам голямото пазаруване за Нова година - ядене, пиене, пиене, пиене... Като че ли всеки иска да достигне до нови висини на пиянството, да забрави всички лоши спомени от изминалата година, да започне новата в екзалтация (а понякога и прегърнал тоалетната чиния).
Друг е въпросът, че това приключение из тайнствените дълбини на фалшивото щастие се предприема масово не само в България, но и в чужбина... и не само на Нова година.
Когато за пръв път се сблъсках със студентския живот на Запад, се изненадах от ранния час, в който нощните клубове затварят (2 или 3 през нощта). Но още с първото парти се убедих, че тези часове са полезни. Защото още в 11 вечерта улиците са залети от момичета в къси рокли и високи обувки, прекършени на две, изследващи подозрителното съдържание на смачкана торбичка от Макдоналдс.
Номинирам този колективен образ на щастливците за главен герой в следващия роман на Бегбеде.
Всъщност, ако той предприеме нощна разходка из шотландските улици, ще има достатъчно материал за трилогия: в общежитието се загрява с алкохол (по мои лични наблюдения най-предпочитана е водката, защото е най-евтина, но върши работа), навън пластмасовата чашка се крие в якето, поради забраната за консумация по улиците, а преди влизането в клуба се изпушва и първият от много други джойнта.
Но това не е всичко.
Плаща се вход в клуба и директно се насочваш към тоалетната за първата бомбичка. Полицаи и охранители са навсякъде, но освен ако някой не извади щастието на дансинга - няма проблеми.
Бегбеде ще се зарадва, защото по шотландските улици ще види повече припаднали тийнейджъри, отколкото изплюти дъвки, повече линейки, отколкото таксита...
Но да не се отплесваме. Да се върнем на Новата година.
Никой не щади черния си дроб. Вдигат се наздравици за щяло и нещяло. Редят се линии, по-големи от обичайното. И така няколко дни.
Освен Новата година, в Шотландия имаме и пре-парти, а след това и афтър-партита. Прибираш се на 3-ти или 4-ти с кръвясали очи и едва функциониращ мозък. Завършва се в непознато легло, в непозната къща с непознати хора (дори по-"намлени" от самия теб).
Но си си изкарал много яко. Това е важното.
В България, като че ли, сме по-обрани.
Залагаме повече на подготовката. Трябва да се реши колко алкохол да се вземе, бюджетът не е голям, трябва да бъде прецизно разделен. Но обикновено количество надделява над качеството.
Все някой ще донесе от домашната ракия, която се води 70-градусова, но приближава горната граница на 100-градусовата. Докато изгарящата гърлото течност се лее по чашите, на терасата пепелниците преливат от загасени цигари (в които има чай, марихуана и тук-там малко тютюн за разнообразие)...
Баницата с късмети дори не е докосната.
На кого му е нужен късмет, ако можеш да си купиш щастие в бутилка за по-малко от 20 лева. И на кого му е нужно здраве, ако всяка болежка изчезва само с няколко глътки.
И така. Изкарвате си една щастлива Нова година. Друг е въпросът, че това щастие не трае дълго. Постепенно организмът отслабва и безсънието от последните три дни атакува изведнъж.
Българската Нова година излиза по-евтино, спор няма, а и няма толкова припаднали по улиците. У нас се предпочита по домашно, за да няма кой да ни гледа простотиите. Но и тук, и там всеки е в търсене на фалшивото щастие.
Така ли искате да посрещнете Новата година? На ръба на силите си, до последно тествайки тялото си?
А не може ли тазгодишното новогодишно пазаруване да е малко по-различно?
Вместо трудното разпределение на бюджета за алкохол, цигари и опиати, предлагам да помислим как да си подарим истинско щастие тази година.
Общувайте с приятели. Ако е възможно с малко повече реплики от "Наздраве!". Ако е възможно не само за пре-партито, партито и афтър-партито. Ако е възможно с усмивка.
Започнете Новата година по-различно този път.
