През април 2016 г. ВКС постави точка по делото за смъртта на 18-годишната Лора Казанджиева от Варна, убита на пътя от моторист. Съдиите от последната инстанция прецениха, че присъдата на извършителя трябва да се намали, въпреки че той е блъснал момичето на пешеходна пътека и е карал с превишена скорост. Причината: съдът приема, че момичето е "съпричинило" смъртта си, защото не се е огледало при пресичане.
Спорната присъда доведе до искане за тълкувателно решение от ВКС, подадено от страна на главния прокурор и министъра на правосъдието. Преди дни Висшият адвокатски съвет и Инспекторатът на ВСС излязоха със становища, в които твърдят, че пешеходците имат предимство на пътеката само ако са я заели правомерно - т.е. нямат абсолютно право да пресичат.
Webcafe.bg се включи в дебата по казуса с правата на пешеходците с коментара "Всичко е условно, най-вече правото да пресечеш".
Въпросите до Върховния касационен съд (ВКС) са няколко и анализът дали правото на пешеходеца е абсолютно не е ядрото на проблема.
Този въпрос от журналистическа страна е много благодатен за анализи, тъй като интерпретацията спокойно може да яхне обществената нагласа, че всички шофьори са идиоти, които карат (като) дрогирани, пияни и въобще неадекватни. Сякаш самите журналисти са дали обет за въздържание да се ползват от шофьорските си книжки.
Да, аз смятам също както повечето юристи, че правото на пешеходците не е АБСОЛЮТНО.
Кое право е абсолютно? Онова, което кара всички останали да се въздържат от действия спрямо това право. Това е правна категория и не съществува легална дефиниция за това какво е абсолютно право, НО има изключително богата теория по въпроса.
Типични примери за абсолютни права са авторското право и правото на собственост. Защото всички останали трябва да се въздържат от нарушаване на тези права - никой няма право да отнема неправомерно собствеността ви, нито да краде от ваше произведение - книга, музикален албум и т.н.
Следователно - ако кажем, че правото на пешеходците е абсолютно, е все едно да кажем, че през пешеходните пътеки в нито един момент не могат да преминават каквито и да е превозни средства, т. е. превозните средства могат да карат само между тях или че пешеходците могат да издигнат тухлени стени от двете страни на пешеходната пътека.
Забележете нещо много важно: абсолютно е предимството на пешеходците да преминат по тях, което не е равнозначно на това, че освен пешеходци друг не може да премине през зебрата.
Ако приемем, че журналистите са прави и следва ВКС да се съобрази с обществената нагласа, то в кръга на шегата пешеходците биха могли да определят парична такса за преминаване на автомобил или велосипедист през всяка пешеходна пътека.
Позволявам си напиша, че задаването на този въпрос пред ВКС предпоставя неразбирането на питащия за това какво е абсолютно право. Малко е неловко това признание.
Следва безумното журналистическо схващане, че след като Инспекторатът към Висшия съдебен съвет и Висшият адвокатски съвет са дали (при това доста добре аргументирано) мнение, че правото на пешеходеца не е абсолютно, то оттук нататък шофьорите ще имат право да „газят" безнаказано.
А всъщност пред ВКС съществува питане, което на разговорен език следва да звучи така:
1. Възможно ли е пешеходецът (наред с шофьора) да има вина за настъпването на смъртта или телесната си повреда ?
2. Ако пешеходецът е съпричинил (допринесъл за) настъпването на смъртта си или телесната си повреда - това следва ли да се отрази на размера на наказанието на шофьора или на начина на изтърпяването му?
Съгласете се, че е възможно вина за произшествието да има и пешеходецът.
Виждал съм как мъж стои на тротоара, говори по мобилен телефон, не показва намерение да пресича и изведнъж, без да се оглежда, че има кола на два метра от него, решава да излезе на платното.
Виждал съм човек с гръб към пешеходната пътека, който изведнъж решава да притича през нея, смятайки погрешно, че кучето му се намира на отсрещния тротоар.
Няколко блока в нашия квартал станахме свидетели на опит за самоубийство чрез хвърляне пред кола.
В съседния град пък имаше следния случай - баща решава да обучава 7-годишния си син да кара мотор на една ливада, намираща се малко извън града. В един момент от „обучението" бащата губи контрол върху мотора. Синът му преминава през някакви храсти и се озовава на шосето, където е прегазен.
Шофьорът не е имал абсолютно никаква видимост към идващото дете и никакво време за реакция. Беше доказано, че той се е движил в рамките на позволената скорост. Въпреки това успешно е осъден и уволнен (държавен служител).
За велосипедистите да отваряме ли дума? Вероятно и вие имате богати наблюдения върху неадекватно поведение на пешеходци.
Съгласен съм и в обратното - има страшно много идиоти зад волана, има и „странни" съдебни решения.
Често магистратите са длъжни да се съобразяват със закони, които вътрешно не харесват, но в крайна сметка не всеки шофьор е луд и не всеки пешеходец се държи като нормален.
Не бива да се драматизира и изискването на закона, че пешеходецът трябва да съобрази пътната ситуация - наличие на близко намиращ се автомобил, възможната му скорост и да не пресичат като за три цигари време.
Това не са неща извън елементарния човешки усет и не предполагат завидни познания по физика, за да пресечем, нали?
Дайте да не се изкарваме повсеместно малоумни, така че да не разбираме кога можем да пресечем, без да предизвикаме опасна ситуация.
Законодателят умно е подходил, че не може да се очаква дете да е способно на такава преценка, така че там отговорността изцяло е на водача.
С други думи - истерията около това тълкувателно решение е излишна.
Тя идва от неразбирането на юридическите термини и подценяването на житейската логика.
И въобще не става дума за големия брой инциденти на пътя, наистина. Това е друг филм.
Да си знаете отсега - и ВКС ще напише накрая, че пешеходците нямат абсолютно право. Защото юридически така е правилно. И редно е логиката да се въплъти в закона.
Колкото и нелепо да звучи - просто трябва да се оглеждаме. За да не причиняваме и съпричиняваме. А да живеем.
