"Трябва да се подготвим за война с мащаби, каквито за последно са преживели нашите баби и дядовци".
Такива изявления от генерален секретар на НАТО определено могат да събудят меко казано леки притеснения у повечето хора. Особено, ако малко преди него президентът на Русия Владимир Путин е казал, че страната му има готовност за война с Европа и то "веднага".
Не звучат точно като предпразнични пожелания в коледен дух за мир и разбирателство.
Путин е ясен. Той трябва да поддържа имиджа си на силен мачо водач, а неговите почитатели и последователи по света да му се възхищават и фантазират в паралелната им реалност на безаналогови оръжия и системи от научната фантастика.
Включително едни у нас - нещо като политически лидери, обясняващи от телевизора, докато правят кръгчета с пръст над главата си, за безкрайно летящия руски "Буревестник". Тези обаче са малко по-различна тема на разговор. Те могат да виреят само в условия на противопоставяне и несигурност.
Въпросът е защо им е на европейските лидери също да се включват в подобна реторика. Ето, генералният секретар на НАТО Марк Рюте каза и други неща, освен цитата за бабите и дядовците ни.
"Само си представете, ако Путин постигне своето - Украйна под ботуша на руската окупация, силите му настъпват към по-дългата граница с НАТО и значително увеличават риска от въоръжено нападение срещу нас", каза Рюте на 11 декември в Берлин по време на конференция по сигурността.
••• Малко повече за този прословут "Буревестник" може да прочетете тук:
В реалността Путин и армията му нямат дори теоретичен шанс да преминат през цяла Украйна, да влязат в Киев и да стигнат до границата с НАТО при Полша, че даже през това време да са успели да умиротворят и наложат пълен контрол върху страната.
Към момента пазарлъците са по отношение най-вече на Донбас и останалите под украински контрол градове-крепости там Славянск и Краматорск, както и дали войната ще продължава да се точи в това бавно и изтощително темпо, потенциално в посока Запорожка област.
Тук нямаме преговори за безусловна капитулация на Украйна, няма вариант Путин да влезе в Киев, няма непосредствена опасност за пълномащабна война срещу Европа сега.
За да се случи дори ограничена операция срещу някоя от Балтийските държави или Финландия, например, е необходимо:
- Да спрат военните действия в Украйна, защото величайшая и непобедимая армия Владимира Владимировича с настоящия си капацитет няма възможност да се бие на два подобни фронта. Ако беше толкова великая, Путин щеше да си има губернатор на Киевска област още през 2022 г.;
- От момента на спиране на войната в Украйна да минат поне 5-10 години за реформа и възстановяване на руската армия.
Трудно е да се вярва, че Путин би поел риск в момента да тества най-дълготрайния и без съмнение най-мощния военен съюз в историята на човечеството.
Нека не забравяме, че нахлуването в Украйна през февруари 2022 г. не бе с идеята, че то ще се превърне в този дългогодишен ужас. Трябваше да е сигурна няколкоседмична операция, която да смени правителството в Киев с някое удобно за него.
При положение, че руснаците не прегазиха по-малката Украйна, защо тогава трябва да си мислим, че ще го направят с Европа и НАТО?
Марк Рюте е политик и като такъв той трябва да продава политики и идеи. В случая целта му е повишаване на военните разходи на държавите-членки на НАТО в Европа, така че те най-накрая да поемат повече отговорност за отбраната си.
Темата обаче е неудобна за управляващи мнозинства в различните държави, които трябва да прилагат непопулярни за хората мерки и да пренасочват ресурси от социални разходи към отбрана. От това пък се възползват всякакви популисти, политически опортюнисти и онези с обясненията как "Буревестник"-а денонощно кръжи над главите ни.
Иначе казано - Рюте трябва да убеждава европейските политици и общества, че е крайно наложително да се направят крайно непопулярни реформи. И по същество е напълно прав. Европейските държави трябва да започнат да инвестират далеч повече в своята сигурност и да се откъснат от зависимостта от САЩ.
Проблемът е, че политическото ръководство на НАТО е избрало да използва неуместни хиперболи, да преувеличава и да плаши. Сякаш руските танкове едва ли не утре ще тръгнат през Полша. Не, няма да го направят.
Необходим е далеч по-зрял дебат за необходимостите и предизвикателствата пред Европа. Ако говорим за истинска пряка и непосредствена заплаха, тогава трябва да говорим за подривна дейност, за саботажи, за създаване на фалшиви реалности и масови дезинформационни кампании, които объркват хората.
За всичко, което би довело до повече разделения и несигурност в европейските общества и всичко, което би подкопало доверието в институции и политически системи.
Друго не му трябва на Путин срещу Европа.
Той определено не е стратегически гений и не играе 4D шахмат на планиране и предвиждане на ходове с години напред. Бива го да се адаптира и да се възползва от появили се възможности и преди всичко - сам да създава и експлоатира разделения у противниците си.
Така че следващия път, когато Рюте или някой друг подобен реши да всява паника, няма да е лошо да се замисли в чия полза всъщност говори.
