Със сигурност ще отида на кино, за да изгледам новата адаптация на "Малката русалка" на "Дисни".
Още от трейлъра си личи, че това ще е шарено визуално преживяване. Хали Бейли е красива като статуетка - фина, чаровна, с ангелски глас. Пределно наясно съм, че Бейли предизвиква противоречия с цвета на кожата си, но за мен не там е проблемът.
Няма нищо страшно цяло едно поколение момичета да отраснат с идеята, че Ариел не е бяла като пране в едноименна реклама.
Страшното е, че една Хали Бейли пролет не прави в сюжетно отношение и май от "Дисни" не осъзнават този факт.
Колкото и да е различна тя от рисуваната Ариел, актрисата ще разкаже една овехтяла история, която за нас, възрастните, е до болка позната. За по-малките пък ще е вълнуващо кино преживяване, в което обаче може и никак да не се припознаят, независимо колко колоритна е новата Малка русалка.
Да наемеш Бейли може да е woke, но тя отново ще разкаже как едно малко момиче си продава гласа на една ужасяваща вещица, за да се сдобие с крака. И така Ариел се озовава в човешкия свят - гола, влюбена и няма.
Пак е по-добре от оригинала на Андерсен все пак...
Екзотичните Рейчъл Зеглер и Гал Гадот пък тепърва ще внасят wokeness в "Снежанка" на същия принцип. Те сменят рисуваните през 1937 г. персонажи, явно за да покажат, че "Дисни" мисли прогресивно и не смята, че принцеси и кралици е нужно да са снежнобели и с малки чипоноси личица.
Прогресивно, прогресивно, но пак Снежанка ще чака целувката на принца, за да се събуди.
Дори и Сам Смит не би изглеждал достатъчно прогресивно, ако трябва да играе в тези сюжети. А Сам Смит е ходещо и дишащо знаме на woke културата.
"Дисни" не е в криза за фенове, нито пък за цветнокожи актриси, "Дисни" е в криза за нови приказки. В криза е за истории, които не са измислени в средата на XIX век, но само са преработени така, че да няма умрели момиченца в тях.
Компанията е доказала, че може да прави фурори с нови идеи и сюжети. Думата "фурор" никак не е преувеличена - сетете се за "Цар лъв", "Колите" и "Рататуй". Ами "Играта на играчките" и "Замръзналото кралство"? Истински поп културни феномени, които се гледат и обичат от малки, големи, още по-големи и техните баби и дядовци.
Между тези заглавия се изсипват часове рисуван и игрален пълнеж с логото на "Дисни", които хем ни дърпат към кино залите, хем ни харесват, хем не задоволяват жаждата за вълшебни истории, която се таи у почти всеки от нас. Игра на сигурно, нищо повече.
А приказки около нас - колкото поискаш, само чакат някой да се захване да ги екранизира подобаващо.
За целта "Дисни" и конкурентите ѝ трябва да спрат да разчитат на формулата "класическа приказка + Disney адаптация + някоя прогресивна добавка".
Старите вълшебни истории са разказвани и преразказвани и някое ново лице с различен цвят на кожата няма да ги освежи. Ще ги обичаме и децата ни ще ги обичат, само че последните все по-малко ще намират себе си в тях, а ние все повече ще изпитваме не ентусиазъм, а досада.
Колкото до опитите за woke намеса - те само ще трупат още и още отегчение, нищо повече. Както казах, каквато и кожа да има Малката русалка, тя ще върви по същия път, по който и преди е минавала.
Няма нужда от безкрайни адаптации с леки промени, има нужда от нещо невиждано до момента.
Не е толкова трудно, питайте екипа, който измисли Муфаса, Симба, Ана и Елза.
