В дните преди Коледа София заприличва на току-що настъпен мравуняк - безразборно в нея се суетят създания, обвити в металните си превозни средства с разностранни регистрационни номера. А после - затишие.
Щом дойде заветната вечер на очакване, улиците на столицата се оказват полупразни, а дестинации, които преди са изглеждали непоносимо далеч, вече се минават за 15 минути.
Превозните средства и техните собственици пък са се разпределили равномерно из територията на страната, където паркоместа се намират без проблем. Малките градове са спрели да приличат на българската версия на Припят, собствениците на магазини излизат от едногодишната си дрямка и щастливо разговарят с клиенти, родителите посрещат децата си и най-накрая успяват да разрешат спора какво точно работи Пешо в София само за да забравят отговора на загадката, когато той си тръгне. Кафенетата се пълнят не от обичайните кибици, а от позабравили се гимназиални приятели, които едвам успяват да наваксат изпуснатото време на няколко чаши кафе.
И няма как да не се появи въпросът дали това разпределение не носи в себе си някои предимства. Тук в никакъв случай не казвам, че познатото от едни отминали вече времена жителство има място в съвремието, нито пък подкрепям "кореняците" в техните тиради за пренаселването на родния им град.
Неслучайно са поставени в кавички - защото дори и най-разпалените от тях обикновено не искат да се проследява дължината на корените им. Все пак през 1879 г., когато София става столица, населението на града е едва 11 694 души, а в момента най-смелите предположения се въртят около 2 милиона.
Правото на свободно движение не е под въпрос и не би трябвало отново да бъде, но пък е интересно, че то не води до идилия, а до натрупване на недоволство.
В София основни показатели за качеството на живот като чистия въздух и бързото придвижване бързо и сигурно се влошават, докато цените също толкова бързо вървят нагоре. В същото време в по-малките градове въздухът е значително по-чист, но пък желаещите да го дишат стават все по-малко.
Кореняците се сърдят все едно сте им влезли незаконно в къщата, но често не оценяват, че все пак са изтеглили относително по-дългата клечка. Макар и пренаселен, родният им град поне не е застрашен от изчезване. Огромна част от потенциала на страната е концентриран на едно място и прави София все така нестарееща.
Много по-голямо право на сърдене имат жителите на процъфтяващи в миналото градове, в които единственото място, което в момента се развива, е гробището. Сещам се как преди години на улицата на родния ми, запустяващ вече град Габрово, един мил, не съвсем трезвен човек, настоятелно ми повтаряше, че София е България. С времето твърдението му става все по-вярно.
Съвсем възможно развитие е София да приюти над половината население на България в супер модерни, иновативни, комуникативни нови квартали, разположени съвсем до или отвъд Околовръстното. Все още има пространство за застрояване към Перник и Ихтиман, но в бъдещ момент тези градове спокойно могат да бъдат превърнати в отдалечени столични квартали.
Жилищата, които се продават там, ще бъдат в близост до училища, детски градини и спирки на градския транспорт, а това, ако питате имотните сайтове, е достатъчно да направи една оферта привлекателна. Нищо, че пътят до центъра на София би коствал толкова време, колкото и достигането на границата с Гърция.
Но съществуването на възможността не означава непременно, че тя е за предпочитане.
Твърде вероятно е немалка част от двата (и потенциално повече) милиона жители да се чувстват по-добре на място, различно от обичната столица. Пандемията доказа, че немалка част от офис работата може да се върши от офиси, дивани, холове и спални навсякъде в страната, а защо не и по света, стига споменатите помещения да са свързани с интернет. Едно такова преместване пък води до много ползи, сред които може да бъде генералното повишаване на качеството на живот. А това, съгласете се, хич не е малък плюс.
И така, ако по време на голямото преселение на народите започнат да Ви се загнездват разни неочаквани мисли от рода на това, че е приятно да дишате лесно, родителите да ви виждат повече от 3 пъти в годината, а и парите ви да могат да купят значително повече, не бързайте да се обвинявате, че сте някакъв пълен загубеняк и леля Пепа от горния етаж ще Ви се подиграва.
Макар все още масовото схващане да е, че пътят трябва да е задължително еднопосочен - село-град-София-чужбина, и други траектории са напълно възможни и не са израз на провал.
Такива симпатични маршрути са кръговите и зигзагообразните, пък и всички други форми, които могат да се получат, ако водещ е не въпросът "къде се очаква да бъда", а "къде ще се чувствам най-добре", а защо не и "къде ще бъда най-полезен".
Но това, разбира се, е само повод за размишление между сармите и пържолите. Аз го подхвърлям и се запътвам към столичното метро, ставайки поредно доказателство, че е много по-лесно да се говори (пише), отколкото да се действа.
