Майките по празници са сравними с първия път, в който се прибрахте пияни, ще ме прощавате за аналогията. Иначе ситуацията е същата - уж не е голям проблем, амааа... Ама и на Коледа, и на Великден най-накрая става панаир.
Пътят към този ад не е постлан само с добри намерения.
Той е постлан и със зелени салати, дреболии за дроб сарма и трохи от козунак. И от добри намерения де. Които винаги започват с едни и същи реплики като:
- Тая година няма да готвим агнешко
Наглед изречението звучи резонно. Половината фамилия се цупи на дроб сармата, защото вътре има черва и було, другата половина се мръщи на агнешкото.
Затова майката като един същи премъдър Соломон решава - ще се яде печено пиле, хем по-диетично, хем по-лесно.
В неделя сутринта на Великден мистериозно отнякъде се материализира поне една агнешка плешка и комплект дреболии. За дроб сарма.
Както щеше да се яде печено пиле, така следва неравна битка с плешката, която трябва да бъде осолена, опиперена и да ѝ се издири подходящ леген за печене. Не е изключено да се стигне до дърводелски изпълнения с нож, сатър и чук, за да влезе добичето във фурната най-накрая.
Колкото до дроб сармата, ако на поне един не му текат сълзи от миризмата на дреболии, не го броим за Великден.
- Ще боядисаме МАЛКО яйца
Аха, да.
Тук положението е като с агнето. Започва се полека и отдалеч - мама е убедена, че ще вземем десет яйца, ще боядисаме, колкото да се чукнем и да хапнем. Все пак пости са били допреди два дена, не върви да се наядем с месо и яйца като сумисти преди състезание.
От първите 10 яйца при варене оцеляват черупките само на 5, затова един по желание търчи до магазина за още 10.
Резултатът от тази крива математика обаче е 20 сварени яйца, при по-големите семейства количеството скача правопропорционално. И майката е категорична, че трябва да се изядат, затова домочадието минава на хранителен режим "Котоошу".
Някой да знае рецепта за десерт с варени яйца? За един приятел питам...
- На този Великден ще си починем
Дзенът след великденският обяд е несравним - времето е приятно, но не и горещо, птичките пеят, бърза работа нямаме. Всъщност нямаме никаква работа и се отдаваме на блажено нищоправене с елементи на откровен мързел, докато по някоя от телевизиите ни припомнят Библията.
Тъкмо душата се е пренесла в друго измерение и изпълняваме майчинското обещание, че ще си починем и... долита женски глас.
Той, гласът, ни съобщава, че така и така имаме свободни часове, крайно време е да подредим гаража. Или измием колата. Или да боядисаме някоя стена, която спешно от бежова трябва да стане синя, да речем. Или да обезкостим останалото агнешко с размерите на динозавърски бут.
Е, мерси, мамо, но вярвахме, че ще си починем тоя път...
