Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Ти знаеш ли аз кой съм" отдавна не работи пред лекарите

И защо в здравната система вече не се плашат от името на здравния министър Снимка: БГНЕС
И защо в здравната система вече не се плашат от името на здравния министър

Ако сте имали честта да сте пациент на българската здравна система за нещо по-сложно от грип, вероятно по емпиричен път сте стигнали до извода какво е нужно, за получите качествената грижа, на която вероятно се надявате.

Не са пари. С нищожни изключения пари - малко или много - от години ви трябват по дефиниция.

Системата е така устроена, че парите са задължително условие за получаване на каквото и да е лечение - здравната каса не покрива всичко, а цените, които плаща за това, което покрива, не устройват напълно лекари и болници.

Не са и много пари - това, че сте в състояние да платите за ВИП стая, най-скъпите консумативи и преглед при най-голямото светило, отново не ви гарантира качество, т.е. лечение по закона на изкуството, така, както е описан в дебелите книги.

Нужни са ви късмет и добри връзки.

Само така имате шанс да получите екстра вниманието, което е нужно в някои по-тежки и сложни случаи. И противно на субективното усещане на пациентите, понякога и само късмет върши работа.

Добри връзки обаче не значи някой да се обади за вас "отгоре" или още по-зле - лично да заплашите като в добрите стари соц и пост-соц времена "Ти знаеш ли аз кой съм!?". Означава да сте личен приятел на доктора или приятел на негов приятел.

Пример за последното видяхме и в прясната неразбория между съветника на военния министър Мустафа Емин и "Пирогов".

Медицинска сестра обяви, че политикът от "Да, България" е заплашил с министъра на здравеопазването и е поискал от шокова зала да бъде извадено дете в тежко състояние, за да бъде прегледано неговото.

Сестрата описа случката във Facebook, а постът беше споделен официално от болницата.

Набеденият в шуробаджанащина Емин се извини на тези, които са се почувствали оскърбени и отрече да е искал детето му да бъде прегледано с предимство пред другия малък пациент.

Той твърди, че не е парадирал със служебно положение, но тепърва ще се проверява дали това е така. 

Каквото и да се окаже в конретния случай, едно е ясно - със заплахи за "отгоре" и скандали не става. 

Който е бил в "Пирогов" знае за какво чакане става дума, а който не е бил - едва ли може да си представи. И със сигурност не иска нито да си представя, нито да вижда това, което спешните екипи на болницата виждат всеки ден.

От тяхна гледна точка рана за зашиване на разбито чело няма как да бъде приоритет, независимо чие е детето. Ако "изпуснат" дете в тежко състояние заради съветника на военния министър, ще имат далеч по-големи неприятности, отколкото може да им причини човек в правителство, което я изкара до местните избори, я не.

Лекарите и изобщо медицинският персонал никога не са реагирали добре на натиск отгоре за който и да било пациент, но от известно време могат да си позволят да го покажат и открито - естествено, не за сметка на самия болен, или поне не в чисто медицинската част от лечението му.

Първо - защото точно с политици и дори хора от администрацията трудно могат да бъдат уплашени. Особено в последните години министрите си идват и отиват доста бързо, често и преди да успеят да направят обичайното и да сменят няколко директори на големи държавни болници.

Второ - директори не се сменят, защото някой не е успял да се пререди за преглед или операция.

В големите държавни болници става дума за политически назначения и сериозни парични потоци. В частните болници - само за парични потоци. Това просто са друг тип взаимоотношения.

Трето - лекари и медицински сестри не са заплашени от уволнение или особени проблеми с шефа заради незачитане на политическата йерархия, именно защото бизнесът на директора с министерството не е в това да лекува с предимство децата или внуците на министъра.

Четвърто - конкретно в "Пирогов" се изсипва почти цялата спешност и не чак такава спешност на София и околностите. Това е едно от малкото места, откъдето не връщат, а ако е спешно и не искат пари. За пациентите това значи чакане и нерви, а за екипите - свръхнатовареност.

Не всеки иска или може да работи в такова темпо дълго и кадрите са високо ценени. И съответно трудно могат да бъдат уплашени със заплахи от пациенти, бидейки наясно със собствената си трудна заменяемост. Това важи в особено голяма степен за медицинските сестри, които са кът повсеместно.

Пето - отдавна светилата и лекарите с висок ранг не зависят нито от министерството на здравеопазването, нито от здравната каса, нито дори от директора на болницата. Те са тези, които определят правилата на играта, а не обратното.

Прочутият професор привлича пациенти, а с тях и пари в болницата (и за себе си) и би благоволил да направи услуга на министъра, но няма как да бъде принуден.

При обикновения лекар и работата, и доходът пък зависят най-често от светилото/шефа на отделението и пациентите, и съответно също няма особена причина за страх от някакъв си министър.

И не на последно място - безработни лекари няма.

Имайте предвид това следващия път, когато се изнервите пред кабинета - независимо дали ви харесва, или не.





 

Най-четените