Ако вярвате, че през 2020 г. само наборите, родени преди 70-а година, все още имат основна поща в abv, това не е вярно и за жалост го казвам от личен опит.
Да получаваш работни мейли на същия адрес, на който през 2005 г. си си разменял снимки със забърсаното в чат канала Kef4e гадже Dimi Mimi, също не е добре. Нещо повече - ако не си си сменял паролата от горе-долу същия период (поне не са цифрите на рождения ти ден, казваш си), е още по-недобре.
Въпреки тези унизителни обстоятелства, човек все пак свиква с някои неща - да получава непрекъснато заплахи от мними профили на банки, които твърдят, че сметката ти е запорирана, да не клика върху прикачени файлове, особено от НАП, както и да не отговаря на писма на нигерийски принцове, които му обещават наследство срещу скромна услуга.
И в този зрял момент човек тъкмо мисли, че вече е наясно с всички психоатаки в света на спама, когато се случва нещо неочаквано. "УСТРОЙСТВОТО ВИ Е ХАКНАТО."
Това гласи темата на ново получено писмо с драматична точка накрая.
Всичко започва с ведрото "здравейте" и продължава с изречението: "Не ме познавате и мислите защо сте получили този имейл, нали?". Да, продължавай. "Е, аз всъщност поставих злонамерен софтуер на порно уебсайта и познайте какво, посетихте този уебсайт, за да се забавлявате (знаете какво имам предвид)."
По дяволите. Поглеждаш лепенката на камерата. Отваряш приложението "Camera", за да видиш вижда ли се нещо. Не се вижда. Кога я сложи тази лепенка? Егати, не помниш.
"Докато гледахте видеоклипа, вашият уеб браузър действа като RDP (отдалечен работен плот) и като ylogger, който ми предостави достъп до вашия дисплей и екран. Веднага след това софтуерът ми събра всичките ви контакти от вашия Messenger, Facebook акаунт и имейл акаунт."
В този момент ти се иска да имаше малко по-висока програмистка култура, за да можеш още тук да се изсмееш на "ylogger" и да кажеш нещо от сорта на "бате, това е невъзможно, защото..."
Лошото е, че си изкарваш хляба с писане на подобни на този текстове, така че вярваш в словото.
Обаче има и друго - този говори за "видеоклипа", като че ли има някакъв конкретен, от който трябва да се срамувам извънредно. Каква глупост си гледала пак, спомни си. Не помниш.
"Направих видео с разделен екран. Първата част записа видеоклипа, който гледате (имате хубав вкус, хаха), а следващата част записа вашата уеб камера (Да! Това правите - гадни неща!)".
Нещата загрубяват. Значи хората ще виждат не само какво съм гледала, но и как. Този даже се шегува с вкуса ми и казва, че правите "гадни неща!". Има обаче и светлина в тунела: странният словоред, липсата на глагола "съм" ("е" в случая) и неадекватната употреба на показателното местоимение в последното изречение говорят за Google Translate. После филологията не ми трябвала!
"Какво трябва да направиш? Е, мисля, че (1200 BGN) са справедлива цена за нашата малка тайна. Платете с Bitcoin".
Батенце, няма начин един технически (очевидно) имбецилен човек да си преведе заплатата в Биткойн. Плюс това рязко смени от "ти" на "Вие". По-добре да ме гледат как се пипам.
Следва и уточнение: "Имате 24 часа, за да извършите плащането. (Имам уникален пиксел в това имейл съобщение и в момента знам, че сте прочели този имейл). Ако не получа плащането, ще изпратя видеоклипа ви до всички ваши контакти, включително роднини, колеги и т.н. Независимо от това, ако получа заплащане, ще изтрия видеоклипа непоколебимо. Това е оферта без договаряне, така че не губете моето време и вашето, като отговаряте на този имейл."
Доста категорично - този човек има уникален пиксел. Звучи като комплимент за един хакер.
И тук започва битката между твоята интернет култура и здравия разум.
Всъщност има ли начин наистина този човек да ме е записал? Какво ще правя, ако наистина разпространи подобен запис? И после другият глас: "Какви си ги мислиш, бе? Разбира се, че няма никакъв запис и това е просто някакъв спам. Ако искаш другия път прати и 10 000 лева на телефонни измамници. Тъпа овца."
Добре. Спокойно. Няма никакъв запис. Затваряш компютъра. Правиш си кафе. Отваряш го пак. Препрочиташ.
Ок, съвсем хипотетично: ако наистина има запис, как трябва да се държа после? Дали поне изглеждам секси на тези записи? Ще ме защитят ли активистите? Ще ме поканят ли да обсъдя темата при Карбовски? Дали да не ги платя тези 1200 лева?
В стаята изведнъж нахлува здрав разум - човек, който понастоящем е журналист, но си е изкарвал хляба и като технически съпорт в мним интернет доставчик. Изричам на глас думите "някакъв хакер ме шантажира, твърди, че ме е записал, докато гледам порно" - звуча си глупаво и сама. Той се смее и казва, че не е възможно. Успокоявам се.
Добре де, ама той откъде знае, че не е възможно?
Отварям Гугъл. Чета статия по въпроса в блога veni.com и благодаря на Вени, че се е сетил да каже на някакви идиоти като мен, че това са глупости. И там говорят за граматиката! Успокоявам се. След 24 часа всичко е постарому - интернет реномето ми е непоклатимо като правителство пред угроза за служебен кабинет.
Оттогава мина месец. Смених паролата си в abv. Вчера отново получих имейл, този път темата гласеше "Това съобщение е много важно". Отворих.
"Здравейте, Гледах те няколко месеца..."
Ок, никой не би седял да ме гледа няколко месеца за едни 1200 лева. Всичко е наред.
