Когато прочетох текста "Това онеправдано същество - мъжът на 21-ви век", написан от жена и публикуван в същия сайт, първоначално се обърках. На кого се надсмиваше авторката - на мъжете днес, колкото и общо понятие да е това, или на средата, която ги кара да са такива, каквито са, или създава очаквания какви трябва да бъдат?
Онеправдан, тъпкан - това ли е мъжът днес? Вероятно зависи за кои мъже говорим, в коя част на света, с каква сексуалност и каква раса. Но все пак в медийното, а от там и в общественото пространство се налага една обща представа, особено на запад, но просмукваща се постепенно - и донякъде разбираемо - и към тукашните земи аспарухови:
Че белият хетеросексуален мъж, който се определя като мъж, който не подкрепя прогресивните либерални идеи, а по-скоро е безразличен към тях, е лош. Че някъде в него дреме един потенциален женобиец хомофоб, жадуващ за патриархален строй и личен харем.
Консервативно животно, което от инат - и неспособност - отказва да се приспоби към прогресивната реалност, която го обгражда.
Не че няма такива, но защо обобщенията? Замислих се за себе си и странни ситуации, в които съм изпадал в един или друг момент. Ситуации, в които едва ли не е трябвало да оправдавам свое мнение или поведение, макар то да не е било натрапвано на друг и без да е повлияло пряко на живота му.
Няколко примера:
Когато ми се прияде двойка кебапечета с кюфтета и порция картофи, пържени в олио на три дни, от квартална скара с история на проблеми с РЗИ, няма нужда да се намира някой да ми казва, че не се храня здравословно, защото в менюто ми все още не са намерили място руколата, авокадото и безглутенови продукти. И все пак се намира, а на желанието поне от време на време да ям, това, което ми е вкусно, се гледа като на диващина.
Никой не се замисля, че подкрепям малкия местен бизнес. И избирам да дам 5 лева за обяд, вместо 15.
С неразбиране се посреща нежеланието ми да обикалям минимум час из магазините в мола (който и да е), да меря дрехи, повечето от които няма да купя, вместо да вляза само в един магазин и да купя първото, което ми стане и по мое мнение ми стои добре.
В киното все по-често ми се показват гей целувки, защото 1) Холивуд държи да се покаже като либерален, а европейското кино отдавна го е ударило на либералност без граници; 2) витае разбирането, че по този начин дори най-консервативните ще бъдат пруичени да "приемат". В тези ситуации нямам право да реагирам, освен може би да ръкопляскам.
Коментар (обмислена реакция) или мръщене (възможна първосигнална реакция) могат да доведат до обвинения в тесногръдие и хомофобия, дори от приятелката ми, която гледа филма с мен.
Намират се хора, които се опитват да ми вменят чувство на вина за това, че съм се родил с бяла кожа и пенис. Ако на запад тази наложена вина е свързана с образа на белия мъж като някогашен робовладелец, биещ жена си и трупащ облаги на гърба на всички други обществени групи експлоататор, тук - заради всички горни примери и някои отделни индивиди - по презумпция си простак.
Защото да, наистина има простаци, които повече от меню не са чели, изявени хомофоби са, хигиената им е спорна и подвикват по жените, за да се правят на готини един пред друг (ти с жената ли искаш да спиш, или със слабоумните приятелчета, за чието одобрение подсвиркваш по нея?). Щом ги има, щом са хетеросексуални бели мъже, се приема, че това се отнася и за мен.
Трябва да внимавам какво казвам, пред кого го казвам и как го казвам. На теория имам право на мнение. На практика е добре да си го пазя за себе си и да си държа устата затворена.
Думите ми, дори когато са продиктувани от логика или посочват съществуващ факт, могат да бъдат сметнати за обидни заради пола и/или сексуалността ми.
В същото време трябва да си държа устата затворена, когато аз съм обект на обиди, дори да не са заслужени.
Недопустимо е да бъда прав или да мисля, че съм прав. В спора аз съм този, който трябва да отстъпи. В противен случай съм "мъж, който се налага".
Заради всичко казано дотук например, съм и комплексар. Защото съм тръгнал да пиша за тези неща, а в очите на мнозина не трябва да го правя.
Имам право да нямам право, защото имам/съм имал твърде много права векове наред.
Не, белият хетеросексуален мъж не е по-добър от всички останали - хора с различен пол, различна сексуалност, раса, самоопределяне. Но и не е задължително по-лош. Всичко друго е грубо, погрешно и - боже опази - обидно обобщение.
И да мислиш иначе също е проява на тесногръдие.
