През декември месец долетя един иначе разумен призив, който обаче потъна в хаоса като палачинка в пустиня. Беше заглушен от спорове около еврото и призиви по новите банкноти да се драска мръсно хайку и цитати от Веселин Маринов.
А не биваше.
Декемврийски ни припомниха, че през януари нещата ще вървят по-леко, ако плащаме с банкова карта.
Не ни го казаха много настоятелно, защото всеки намек да спрем кешовите разплащания се посреща меко казано на нож.
Докато в Европа те гледат странно, ако извадиш над 20 евро в брой, тук започнахме да купуваме дъвки със столевки. Убедена съм, че има сънародници, които искат и имотите да си купуват в кеш, ей така, за да покажат, че си имат.
Не разбирам тези хора. Най-малкото защото:
- Кешът е гнусен
Мисля си го още отпреди пандемията. Още преди ковид-кризата виждам с очите си, че има хора, които кихат, кашлят, бършат си носа и други отверстия, след това пипат парите си. После повтарят процеса с кихането, кашлянето и бъркането по дупките, хубаво опипват ескалатори и парапети и пак пипат парите си...
Така банкнотите бързо се превръщат в мазни, посивели хартийки, след които се налага ваксина против тетанус.
Изтръпвам всеки път, в който ми се наложи да използвам пари в брой, и предварително усещам хлъзгавата им от прекомерна употреба повърхност и онази специфична миризма на прекомерно използвани банкноти. Последната не може да се сбърка.
- Никога нямат да ти върнат точно, но мразят и дребните пари
Даваш точно, ама на дребни монети - гледат те, все едно току-що си повърнал змии и гущери. Даваш едра банкнота и срещу себе си чуваш драматичното сумтене, пуфтене изпод носа, звуци, които сигнализират за неимоверната тежест на битието и търговията на дребно.
С други думи, нямат да върнат, а монети не им се броят.
Обикновено тия ситуации се случват в деликатни моменти, в които имаш спешната нужда да натикаш стоката по чанти и джобове и да се омиташ - закъсняваш за работа, имал си тежък ден, гаджето преди малко те е зарязало и искаш да си купиш патронче водка...
И изведнъж разбираш, че освен всичко друго трябва и да ходиш като куче-касичка.
- Парите в брой съсипват портфейла ми
Дамският портфейл е една малка своеобразна Нарния, в която съжителстват пари, карти, визитки, билети от музеи за спомен. Тъкмо съм подредила кинкалерията и хоп, в баничарницата ми връщат 13 евро на по 20 цента и те веднага издуват неестествено иначе естествената кожа.
Ваденето и прибирането на банкноти още на третия месец започва да оставя отчетливи лъскави следи по копчетата и циповете. На петия месец от активното ползване даже и най-скъпите портфейли придобиват вид на винтидж.
Под винтидж разбирайте "осемнадесета употреба". Мерси, ама не, мерси.
