5 януари е не само първият ми работен ден за годината. Това е и първият ден в живота ми, в който показвам на колеги съдържанието на портфейла си. Защото българските евро монети още са нови и лъскави и сега е моментът да им се порадваме.
После ще свикнем така, както свикнахме с деноминацията от 1999 г. Лесно ви е на вас, младите, обаче казват някои и ядно добавят: "Ами пенсионерите?". Те, горките пенсионери, винаги се спрягат покрай събития като въвеждането на еврото като олицетворение на безпомощността.
Което всъщност е изключително обидно към възрастните хора в България, към които трябва да изпитваме най-голямо уважение.
Зад обобщителното "пенсионерите" не са случайници, а нашите баби и дядовци, вече все по-често и нашите майки и бащи. Това са онези, които търпеливо надничаха над главите ни, когато за първи път несръчно хванахме молива и започнахме да пишем из тетрадките ченгелчета и бастунчета.
Още по-търпеливо ни слушаха как сричаме "У дома часовник трака...", докато се научим да четем на глас гладко, или пък ни показваха със сметалото как да съберем 2 и 2.
Унизително е да забравим кой ни е помогнал да станем грамотни и да решим, че тези достолепни хора не могат да си направят сметката в магазина и ще се уплашат от поредната промяна във валутата.
Та някои от тях още си спомнят Втората световна война, а ние се лъжем, че ще се стреснат от шарени хартии, на които пише "Евро".
Българските пенсионери са преминали през смяната на режими, на банкноти и на цели епохи, а ние сме склонни да ги подценяваме с лека ръка.
А и те са онези, които са имали достъп до начално образование дори и в най-малките населени места. Погрешно мислим, че не могат да се справят със смарт джаджи или превалутиране. Истината е, че им е необходимо малко време и ясни и точни напътствия, за да работят уверено и с най-модерния флагман, с който да изчислят и рестото си в евро.
За целта обаче не е необходимо вайкане и окайване на интелигентни и будни съграждани, а действие от наша страна.
Вместо да се чудим дали някой няма да се опита да излъже баба ни в магазина, можем да я подготвим - да ѝ покажем банкнотите и монетите, да ѝ обясним разликите с лева, да инсталираме приложение на телефона ѝ и да я инструктираме как да го използва.
Бихме могли да успокоим дядо си (майка си, баща си...), че преходът ще бъде далеч по-лесен и неосезаем, отколкото те си представят.
И, повярвайте ми, пенсионерите ще го разберат. Много по-бързо и лесно, отколкото си представяме.
Затова, когато следващия път чуете някого да подценява родните пенсионери като неуки и заблудени и да ги приема за безпомощни, го попитайте кой го е учил да чете и пише.
Бас държа, че отговорът на мига ще разсее излишните му илюзии. И ще го откаже да лепи етикети на онези, минали през много повече "преходи" от нас.
