Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Пиарджийски резил в три действия

Пиарджийски резил в три действия Снимка: БГНЕС

Случи се. След шест месеца препирни, театри в театъра, леене на гняв по телевизията, радиото и в YouTube пиарджийският скандал в Народен театър "Иван Вазов" стигна до извратен хепиенд.

Директорът Васил Василев се освободи от двамата замесени в конфликта - пиарът Велислава Кръстева и режисьорът Александър Морфов. Единият напуснал, а другият - дисциплинарно уволнен. Фокус-мокус и проблемът е решен. Сега остава като в приказките всички три дни да ядат, да пият и да се веселят.

Но на никого не му е весело, а резилът за театъра продължава да зрее на хоризонта.

Учудващо ще е, ако Васил Василев е очаквал друго. Александър Морфов не е човек, който просто ще ви вземе абичката и ще тръгне по живо, по здраво. Режисьорът е човекът-гилдия, човекът-култура, един от най-талантливите хора в държавата, с най-посещавани постановки, с масивна група от феновете в собствената си среда.

Има вероятност това да прозвучи като култ към личността, но Морфов е голям залък и ще приседне на всеки директор. Вече присяда и на този, от чието управление на плевенския театър съм останала само с добри впечатления. 

Трети ден се организират протести в подкрепа на режисьора и пред Народния театър, и пред Министерството на културата.

Каквото и да каже Василев сега, каквито и записи да извади от срещите си на четири очи с Александър Морфов само ще разбута кошера. А ако го върне, ще нарани собственото си реноме на мениджър. Сам се постави в шах и мат.

Да се върнем малко назад. През септември миналата година Василев рекламираше идването си на поста точно с връщането на Александър Морфов и най-известната пиеса в българската театрална сцена - "Хъшове", в голямата зала на Народен театър "Иван Вазов".

Тогава директорът трябва да е знаел, че през годините Морфов е уволняван нееднократно заради сприхавия си нрав, склонността му да тормози хора, които не споделят политическите му виждания, и защото изсипва арогантността си на незаменим творец, когато се удари в административното тяло.

Няма как Василев да не е забелязал, че заедно с таланта му да е магнит за публиката, режисьорът върви в пакет с умението си да твори махленски скандали.

От това да каже, че "европейската общност е фашистка" в интервю за БГНЕС през 2015 г. до пълните му с ненавист отношения с даровития карикатурист Стефан Десподов - Деспо, който едно време рисуваше плакатите на театъра.

Заради настроенията си, където и да срещнеше художника, режисьорът го уволняваше. А за да го компенсира, тогавашният директор въртеше двамата творци в театъра като на ротативка.

Когато Морфов е в Русия, шефът на театъра назначаваше Деспо. Когато Морфов се върне в България, уволняваха Деспо и така художникът имаше и нямаше работа в зависимост от гастролите на режисьора по света, по думите на Деспо.

Александър Морфов не е лек характер и не е лесно да споделяш работната си обстановка с него, когато имате антиподни виждания, по която и да е тема.

Поведението му ясно го е показало - може да мели брашно само с хора, с които си приличат. За по-подробна справка по въпроса, може да прегледате видеото, в което обяснява защо е уволнил Евгени Будинов от пиесата "Хъшове".

Spoiler Alert: Защото е член на ГЕРБ.

Та, какво прави Василев, прекрасно знаейки всички тези факти от публичната биография на Морфов? Той надценява силите си, въобразявайки си, че може да окопити хулиганството му и да го научи да скача според тоягата. А ако тактиките не проработят, ще му покаже вратата и всичко ще приключи мирно и тихо.

Иронията сега е за негова сметка и за сметка на имиджа на Народния театър, който случайните хора от улицата свързват с определенията "скъпо" и "скандално", защото директорът пропусна, а може би подцени, силата на общественото мнение.

Поставете се на мястото на зрителите. В техните представи Василев е парашутист, който идва и си отива с приливите и отливите на партията, под чиято опека потенциално се намира, а Морфов е големият творец, жертва на политическата сеч.

И понеже сме фенове, тотално забравяме, че режисьорът е уволнявал актьор, защото членува в "неправилната" партия.

Лошото за Василев е, че с действията си потвърждава хорската перцепция, а не я оправдава. Нищо не балансира, махайки едновременно режисьора и противоречивата пиарка, защото за зрителите на Народния уволняването на един Александър Морфов е равно на напускането на десет Велислави Кръстеви. За тях настоящото положение е като да размениш кон за кокошка. 

С това си решение директорът допълнително наостри шпагите в театъра, така че от политика там вече да не се диша.

Културните институции са били (и продължават да бъдат) мини-социалистически-корпоративен модел на истинския свят. Умее да ги управлява този, който умее да управлява такава държава.

Този, който може да се справи с масата посредствени хора, които са намерили удобно прикритие за посредствеността си чрез имитиране на дейност. И с творците партизани, които са готови да си бият камшика и да си тръгнат при най-малкия спор.

Няколко публични дандании по-късно и Васил Василев надига съмненията, че не е човекът, който ще принуди двете клики да се понасят и да осъзнаят, че имат нужда едни от други, за да функционират.

Така че няма да се изненадам, ако той е следващият, който обявява оставката си с цитат от "Еклисиаст" във Facebook. Колкото и да ми е неприятно, че човек, който толкова години съм имала за свестен професионалист, се изложи с преценката си пред очите и ушите ми.







 

Най-четените