Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Карлос Гон - необичайната история на автобоса извън клишетата

Тръгнал от Ливан, минал през Бразилия и Франция, бившият висш мениджър в Michelin изглежда стигна края на пътя си в Япония
Снимка: Getty Images
Тръгнал от Ливан, минал през Бразилия и Франция, бившият висш мениджър в Michelin изглежда стигна края на пътя си в Япония

Този път изглежда малко вероятно Карлос Гон да се измъкне невредим.

За първи път в кариерата си човекът, който стои зад сформирането на най-голямата автомобилна група в света, събрала в един съюз Renault, Nissan и Mitsubishi, е изправен пред шумно поражение и се доближи до ръба на свалянето от председателския пост в японската група, която изгради.

Гон беше арестуван тази седмица в Токио след вътрешен одит, който го уличава във финансови нарушения. На 22 ноември бордът на директорите на Nissan реши да го отстрани от председателския.

Мениджърът оцеля след китайския шпионски скандал в Renault, беше спасен от ловък трик по въпроса с проблемите с контрола на качеството в японските фабрики на Nissan и успя да победи в борбата за власт и контрол над заплатата му с френската държава, която е мажоритарен акционер, но сега не успя да избегне поражението.

След като вече се оттегли от президентския пост в Nissan, неговата запазваща се лидерска позиция в Renault - и съответно в цялостния съюз на автопроизводители - изглежда изправена пред огромен риск.

Изпратен в Япония през 1999-а от Renault, за да се опита да спаси Nissan, след като френската група стана основен акционер в компанията, Карлос Гон тогава е относително неизвестна фигура. Той прекарва по-голямата част от кариерата си в Michelin, след което става втори в йерархията и потенциален наследник на Луи Швайцер начело на Renault през 1996-а.

Тогава е познат само в тясната общност на автопроизводителите.

Служителите на Renault, както и френски и белгийски политици, тогава тъкмо имат шанса да контактуват с този взискателен мениджър, който не се колебае да се захваща с деликатни проблеми. След одит, извършен от неговите екипи в Renault, той предизвиква огромен шум като решава през 1997-а да закрие фабриката в белгийския град Вилворде.

Само за 24 месеца в Япония този бразилец от ливански произход, дошъл във Франция като тийнейджър, се оказва за първи път начело на фирма и доказва на всички скептици, че грешат. Другите автопроизводители не вярват в потенциала на Nissan да се възстанови, а вътрешни хора в Япония се съмняват, че чужденец - за първи път в историята на капиталистическа Япония - ще успее да поведе и изправи курса на символична и важна компания, смятана за повален конкурент на Toyota.

Методите на бившия дипломант от елитен френски политехнически университет правят чудеса. Наричан "убиецът на разходи", Гон никога не отстъпва от простичкия си и недвусмислен метод на действие: идентифициране на проблемите, предлагане на решения, ангажиране с резултати.

Докато Nissan от години отказва да погледне истината в очите, той е мениджърът, който говори директно и недвусмислено: затваряне на фабрики, принудително освобождаване и пенсиониране на 21 000 служители (нещо невиждано в държава, където работата е доживот), мащабна разпродажба на не-стратегически поделения, нови производствени планове, първи стъпки в залагането на Китай като пазар.

Макар да започва като номер две в йерархията на ръководството на Nissan, Гон казва, че ще се оттегли, ако не постигне поставените цели за групата като печалби и приходи.

Методът на Гон обаче постига чудеса и помага на възстановяването на Nissan до такава степен, че "самураят" се завръща във Франция през 2005-а, за да поеме мениджмънта на Renault.

Заставането начело на производител, който все още е "твърде френски" и твърде зависим от определени модели като Scenic, Гон не е особено улеснен от ситуацията: компанията е изправена пред една от най-сериозните кризи в автомобилната индустрия, започнала през 2008 г.

Плановете му дават резултат по-бавно в Renault, но в крайна сметка усилията му насочват фирмата в правилната посока. Новият главен дизайнер - холандецът Лоренс ван ден Акер - дава свеж и нов вид на продуктовата гама, включително на Dacia и особено на Duster, който се превръща в бестселър сред возилата на Renault.

Въпреки че дивидентите от този ход идват сравнително бавно и французите закъсняват със стъпването в Китай, интернационализацията на Renault прави производителя все по-малко зависим от френския пазар.

Към 2016-а, след като Nissan и Renault са се възстановили, дуото автопроизводители решават да поемат риска да купят акции в Mitsubishi Motors, които тогава са в криза.

Въпреки че не поема оперативен контрол в Mitsubishi, Гон поставя на поста свой близък приятел, който използва неговата методология, за да изправи на крака компанията, прочута със своите 4x4 возила.

Успехите на Карлос Гон са безспорни, но той винаги се е изправял и пред ожесточени критики. Някои го обвиняват, че е успял на гърба на стратегии и решения на Луи Швайцер (изкупуването на Nissan и Dacia например). Други го критикуват, че е инвестирал в електромобили, които може да изглеждат като визионерски избор, но досега не са се доказали като печеливш ход.

И все пак още повече хора се фокусират върху неговата лична заплата и безцеремонен стил на мениджмънт. Получавал заплата едновременно от Renault и Nissan, Гон със сигурност е печелел повече от 10 млн. евро годишно, което го поставя наравно с изпълнителните директори на най-големите автопроизводители, но той същевременно печели повече от мнозинството от френските и японски изпълнителни директори.

Представителите на държавата, която е мажоритарен акционер в Renault, не одобриха заплатата му на общото събрание на акционерите през 2016-а, но подкрепен от борда, той успя да запази нивото на заплащане.

И Гон угоди на критиците като промени определени елементи от заплатата си, но скандалът навреди на имиджа му.

Стоящ в основата на съюза на автопроизводителите, Гон също така има доста противоречиви отношения с френската държава, която редовно го обвинява, че концентрира в ръцете си прекалено много власт и не се е подготвил в достатъчна степен за наследяването му на поста от някой друг.

Този всемогъщ мениджър, който на свой ред е критикувал неведнъж държавата, че иска да дърпа юздите на автомобилната група, в която е само един от многото акционери, въпреки това е превърнал развитието на съюза в последен негов приоритет.

Сегашната криза изглежда няма да му остави време да прочете (или напише) последната глава от историята си в света на индустриалния капитализъм.

 

Най-четените