В първата част на "Новите олигарси на Америка" изданието The Daily Beast представя възхода на една нова, потенциално доминантна богаташка класа. "Днешните технологични гиганти не наемат много служители, не плащат почти никакви данъци и не са склонни да споделят богатството си. Те живеят в един паралелен свой свят, в който много хора мечтаят да влязат".
Във втората част ви представяме какво още можем да очакваме от младите гурута на технологичния свят, които станаха милиардери още преди да навършат 30 години.
Въпреки голямото си богатство и нововъзникналия им интерес към лобизма във Вашингтон, технологичните компании са известни с това, че плащат възможно най-малко данъци.
Миналата година Facebook не са плащали абсолютно никакви данъци, въпреки печалбата си от над един милиард долара. Apple, които са едни от най-изобретателните компании в тактиките по избягване на плащане на данъци, държат голяма част от парите си в чужбина, далеч от ръцете на чичо Сам.
Microsoft са си спестили близо 7 милиарда долара от неплатени данъци от 2009 година насам, използвайки вратички в закона, за да прехвърлят печалбите си в чужбина.
Сега тези "представители на единия процент" се опитват да помогнат в оформянето на "публичното благо" чрез лобистка организация, наречена Fwd.us, заобикаляйки тънката подробност, че всъщност това, което е "добро за хората", отговаря предимно на личните им интереси.
Олигарсите вярват, че техният контрол върху самата информационна мрежа им дава потенциално влияние, което е по-голямо от това на традиционните лобита.
Проспектът на Fwd.us предполага, че технологичният бизнес ще се превърне в "една от най-влиятелните политически сили", отбелязвайки, че "ние контролираме огромни дистрибуционни канали като компании и като индивиди".
Голямото богатство и високият статус особено на една по-млада възраст често успяват да убедят хората, че техните притежатели знаят най-добре какво трябва да се направи за бъдещето и как трябва да бъдем управлявани.
Основателят на Twitter Джак Дорси, 37-годишен гражданин на Сан Франциско, насоро обяви, че би искал да се кандидатира за кмет на Ню Йорк - град, в който никога не е живял.
От новите олигарси можем да очакваме само повече от същата надменност
Някои градове като Сиатъл, Лас Вегас и дори Детройт вече разчитат все повече на технологичните гиганти за облагородяване на западащата градска среда, особено в централните градски части.
Но ако тези олигарси наистина дойдат на власт, те няма да имат особен интерес от запазването или разширяването на по-нискоквалифицирания труд в областта на строителството и производството, на който те гледат като на отживелица.
Жилищата, които ще построят те, и дори обществените съоръжения, в които ще инвестират, ще бъдат предназначени за собствените им служители и другите членове на "творческата класа".
Най-доброто, на което могат да се надяват масите като работни места, е в областта на фризьорството, градинарството и козметичните услуги за олигарсите и любимите им подчинени.
Освен това не може да се очаква и акцент върху обучението на базови умения и поощряването на държавните учебни заведения, които са от решаващо значение за производителите на автомобили, петролните компании и други по-стари бизнес начинания, които биха предоставили възможности за вертикална социална мобилност за младите хора от средната и работническата класа.
При все това, тези ограничения няма да попречат на амбициите на новите олигарси, които виждат своя триумф над киберпространството като прелюдия към властта в реалния свят - предпоставка, която самите те са тествали през последните три президентски мандата.
"За мен политиката е най-очевидната област, която би могла да бъде завладяна от уеб," признава бившият президент на Facebook и основател на Napster Шон Паркър.
Ако сте клиент, значи вие сте продуктът
Не е изненадващо, че огромна част от лобирането на компаниите от Силициевата долина е свързана с опити за прокарване на закони, свързани с неприкосновеността в Интернет.
Вашингтон е мястото, където големите компании винаги са се опитвали да променят правилата, за да защитят собствените си интереси и да повдигнат летвата за по-малки конкуренти.
Подобно на предишните олигарси, магнатите от Силициевата долина са се превърнали в любима спирка на Обама и други демократи при опитите за набиране на средства.
Ал Гор, който дължи голяма част от богатството си на доходоносните си постове в борда на Apple и статута си на старши съветник на Google, както и на енергийни инвестиции, извършвани масирано с федерални средства - се е превърнал в символ на доходоносното, макар и леко съмнително, съчетаване на тези два свята.
Това, което наблюдаваме, е нещо и познато, и ново: възходът на нова управляваща класа, арогантна и самоуверена, с нарастващ интерес към оформянето на начина на управление на държавите и живота на хората.
Някогашните олигарси са контролирали железопътните превози, енергийните цени, земеделските пазари и други жизненоважни ресурси във вреда на други сектори от икономиката, лица и семейства. Само народната съпротива е спряла, или поне ограничила, тяхното плячкосване.
Но сегашните нови автократи не се стремят само към пазарен контрол, но и към правото да продават достъп до нашата най-лична информация - и използват технологиите си, за да избират кандидати, които ще действат от тяхно име.
И платените им поддръжници в медиите може и да им позволяват да представят възхода си като "прогресивен" и дори освобождаващ, но новият свят, реализиран от новите олигарси, няма да бъде нито едното, нито другото.
