Тази седмица, докато падащите цени на петрола нанасяха методични удари върху руската икономика, Владимир Путин не спря да повтаря, че като ядрена суперсила, Русия няма да допусне да бъде "изнудвана".
Той визира икономическите санкции, но има други поуки в момента, които да си извади, и те не са свързани по никакъв начин със САЩ или Европейския съюз.
Реакцията на Путин срещу санкциите, наложени с цел да предотвратят допълнителна агресия в Украйна, се изрази в това да подкрепи големите държавни компании и банки, които са най-засегнати от западните ограничения. За да компенсира тези фирми за загубите им, доколкото санкциите ги оставиха извън международните кредитни пазари, руското правителство посегна на държавния бюджет, пенсионния фонд и частните компании.
Малките фирми биват съсипвани финансово в последните месеци, ускорявайки дългосрочната тенденция при управлението на Путин руската икономика да се концентрира все повече в държавни ръце и да разчита на природни ресурси - особено петрол и природен газ.
Когато времената са добри, тези ресурси са източник на неимоверно голяма власт и богатство
Те бяха в основата на изключителния 7-процентен среден годишен растеж на Русия от 2000 г. до 2008 г., засилил популярността на Путин до невиждани нива. Изобилието от природен газ в особено голяма степен позволяваше на Москва да наказва или възнаграждава други страни за поведението им, като определя високи или ниски цени, или просто като напълно ги отрязва от доставките.
Тази игра с тръбопроводите продължава неуморно и досега
На път за сегашните преговори за украинската криза в Милано, Путин присъства на военен парад в Сърбия, където се честваше освобождението на Белград от германската окупация през Втората световна война. Той използва повода, за да обсъди изграждането на тръбопровода "Южен поток", който ЕС блокира от началото на украинската криза, но е популярен проект в Сърбия, България и други страни, тъй като се твърди, че биха спечелили от изграждането му.
Путин предупреди, че Европейският съюз може да изгуби доставките си на газ през зимата, но после заяви, че това няма да се случи - поне не по негова вина
Обратната страна на това "енергийно богатство" е, че руската икономика остава твърде зависима от цените на енергоизточниците: секторът носи около половината от доходите на държавата и около една четвърт от брутния вътрешен продукт.
Годишният бюджет на Русия търпи загуби от около $2 млрд. за всеки спад с един долар на цената на барел петрол - удар, който не би могъл да дойде в по-неподходящ за Русия момент.
Санкциите, спадащият курс на рублата, нарастващата инфлация и бързото бягство на капитали от страната вече тласкат с бързи темпове икономиката към рецесия.
Въпреки че самият Путин гарантирано ще оцелее и ще се удържи на власт - той разполага с резерви от над $450 млрд., а населението все още е очаровано от успешното анексиране на Крим - Русия не става по-силна с течение на времето. Нищо чудно, че финансовият министър Антон Силуанов наскоро заяви, че Русия "просто не може да си позволи" амбициозната си програма за превъоръжаване на стойност $500 млрд.
Путин би трябвало да е наясно с опасностите на прекаленото разчитане на износа на енергоизточници
Ако не друго, през 80-те години милиритаризираната икономика на бившия Съветски съюз се срина заедно с цените на петрола, което доведе в крайна сметка до разпадането на съюза. А през 2008, заради глобалната финансова криза цената на уралския суров петрол падна до $31 на барел - от $139, само за шест месеца, което принуди Русия да изразходва над $200 млрд. от резервите си.
Въпреки че това се оказа относително кратък спад на цените (и те се покачиха до над $80 осем месеца по-късно), въпросът, който би трябвало да държи Путин буден през нощта, е: какво става, ако цените този път не се повишат толкова бързо? Или ако не този - следващия път? Санкциите в някой момент ще бъдат отменени, но променливостта на цените на петрола няма шанс да се промени.
Твърде малка е вероятността Путин да създаде тип икономическа среда в Русия, необходима за изграждане на по-балансирана икономика; това би застрашило системата, която той е изградил около себе си и близките си съюзници. И все пак има много руски лидери, сега изтласкани в периферията или запазващи мълчание, които добре разбират, че докато Русия не се диверсифицира, тя ще остава уязвима за неизбежните кобелания в цените на петрола.
