Ефектът от митата, наложени от президента Доналд Тръмп върху вноса в САЩ, все по-ясно се очертава не като външен натиск върху чуждите икономики, а като вътрешен данък, платен основно от американския бизнес и потребителите.
Това поне се очертава като водещ извод в нов доклад на Федералния резерв на Ню Йорк, както и в анализи на Бюджетната служба на Конгреса на САЩ, Американското национално бюро за икономически изследвания и други институции.
Какви са реалните приходи
Един от най-осезаемите резултати от търговската политика на Тръмп е драстичното увеличение на приходите от мита. През миналата година САЩ са събрали приблизително 287 милиарда долара от мита, такси и митнически сборове — почти три пъти повече в сравнение с 2024 г.
Сумата остава сравнително малка спрямо над 2 трилиона долара годишни приходи от подоходни данъци, но осигурява нов сериозен източник на средства за държавните разходи - независимо дали става дума за финансиране на армията, социалното осигуряване или обслужването на държавния дълг.
Има обаче важна уговорка: тези средства са платени от т.нар. "вносители по документи", повечето от които са американски компании.
Кой всъщност плаща за митата
Според доклада на Федералния резерв през 2025 г., цитиран от "Си Ен Ен", американските компании и домакинства са поели близо 90% от тежестта на митата върху вноса. Според Бюджетната служба на Конгреса бизнесът е бил принуден леко да свива маржовете си, но прехвърля около 70% от допълнителните разходи директно върху потребителите.
Същевременно с това, чуждестранните износители, за които Тръмп от години твърди, че ще "платят сметката", поемат едва около 5% от данъчната тежест от митата, става ясно от данните на Бюджетната служба.
Изчисленията на неправителствената организация The Tax Foundation показват, че американските домакинства са платили средно по около 1000 долара допълнителен "данък" заради наложените мита.
Свиване на търговския дефицит
Администрацията на Доналд Тръмп се стреми и към намаляване на търговския дефицит - разликата между това, което САЩ купуват от чужбина, и това, което продават навън.
В последните месеци американското правителство постигна известен успех в това отношение, като през октомври дефицитът достигна най-ниското си равнище от 2009 г., макар през ноември отново да отбеляза ръст, отбелязва "Ню Йорк Таймс".
Въпреки това оценките в случая могат да бъдат противоречиви. Спадът в дефицита през последните месеци на практика компенсира резкия му ръст по-рано през годината, когато редица компании ускориха вноса си, за да изпреварят въвеждането на митата.
Така за периода януари-ноември 2025 г. дефицитът остава с 4,1% по-висок спрямо предходната година. Въпросът сега е накъде ще поеме оттук нататък.
За индустрията обещаният обрат засега не се случва
Една от основните цели на митническата политика на Тръмп беше да се окаже подкрепа за работещите в сектора на производството. Или най-просто казано - за работниците в американските фабрики.
Засега тази подкрепа обаче не се реализира. Дори напротив - секторът на производството продължи да губи работни места през 2025 г. Макар поддръжниците на Тръмп да настояват, че е нужно време за изграждане на нови фабрики, данните дават основания за скептицизъм.
Ръстът в индустриалното производство идва най-вече от аерокосмическия сектор и електрониката - области, които са сравнително слабо засегнати от митата на САЩ.
За разлика от тях, автомобилната индустрия и производството на автомобилни части, върху които тежат високи мита, отбелязват спад. А част от производителите посочват, че митата оскъпяват метала и машините, необходими за работа, което подкопава конкурентоспособността им.
Мащабът изкривява картината... все още
На хартия американската икономика изглежда в добра форма. Това до голяма степен се дължи на факта, че тя се измерва чрез средни стойности и агрегирани показатели.
Пример за това е януарският доклад за заетостта, публикуван в сряда. На пръв поглед той изглежда изненадващо силен - добавени са 130 000 работни места, почти двойно повече от очакванията на икономистите.
Но при по-внимателен поглед почти целият ръст идва от един сектор - здравеопазването, докато почти всички останали сектори показват слаби увеличения или дори спад.
Всъщност за цялата 2025 г. секторите здравеопазване и социални услуги са осигурили 97% от целия ръст на заетостта. Това е ярък пример за онова, което икономистът Даян Суонк от KPMG нарича "столове с един крак", които държат цялата икономика изправена.
Другите два "еднокраки стола" са богатите хора, които харчат щедро, и гигантските технологични компании, които инвестират стотици милиарди в инфраструктура за изкуствен интелект.
Цени, инфлация и как реагира обществото
Очаквано, митата доведоха до повишение на цените на вносните стоки, особено след април, когато беше обявена най-голямата вълна от допълнителни облагания върху вноса.
Ефектът върху инфлацията е по-умерен от първоначалните опасения, тъй като компаниите се въздържат от рязко повишаване на цените, за да не загубят клиенти.
И все пак икономистите са категорични, че без митата инфлацията би била по-ниска - по една оценка индексът на потребителските цени през август би бил 2,2%, вместо отчетените 2,9%.
На този фон общественото недоволство расте. Проучване на "Ню Йорк Таймс" и университета "Сиена" показва, че 54% от избирателите се противопоставят на митата, а 51% смятат, че политиките на Тръмп са направили живота им по-малко достъпен.
Политически натиск и несигурност
Митническата стратегия започва да среща и политическа съпротива. Шестима републиканци в Камарата на представителите се присъединиха към демократите в опит да отменят митата върху Канада - символичен, но показателен знак за нарастваща "умора от митата" във Вашингтон.
Паралелно с това се очаква решение на Върховния съд за законността на част от мерките, което може да постави под въпрос цялата стратегия.
