Войната за високите технологии между САЩ и Китай в момента е в обтегната точка.
Само за последните два месеца Вашингтон първо прие мащабна инжекция за развитието на ключовата индустрия за полупроводници, а след това издаде забрана на технологични компании, които получават федерално финансиране, да отварят свои клонове в Китай.
Когато на 9 август президентът на САЩ Джо Байдън подписа одобрения от Конгреса проект за инвестиции 52,7 милиарда долара в производство на полупроводници и проучвания в областта, както и 25% данъчен кредит за инвестиции в заводи за чипове, на церемонията присъства и Пат Гелсингер - изпълнителният директор на Intel.
Компанията е водещ световен играч при създаването на полупроводници (известни още като интегрални схеми или по-често като чипове), а присъствието на Гелсингер на церемонията в Белия дом беше знаково за това, че технологичният сектор застава зад американското правителство в тези нови усилия.
По план обаче на същата дата той трябва да се намира повече от 3000 км на юг в Коста Рика. Там на 9 август Intel отвори нови мощности към единственото си съоръжение за сглобяване на полупроводникови чипове и тестови операции в Западното полукълбо.
Компанията прекара последните няколко години в опити да балансира тежестта на своите операции в Азия, докато администрацията на Байдън насърчава местното производство на полупроводници като ключов елемент за икономиката и сигурността на САЩ.
Intel са ключов коз за Америка на фона на нарастващото напрежение с Китай покрай битката на технологичните гиганти за ресурси и чипове. А в общата схема на това противопоставяне малката централноамериканска държава да се окаже в много изгодно положение.
Да поддържа производството на Intel не е новост за Коста Рика. Компанията открива първия си завод там през 1997 г. и до 2014 г. именно оттам идват основните количества полупроводници на компанията. След това обаче операциите са преместени почти изцяло в Азия заради по-ниските разходи.
С това Коста Рика загуби около 20% от целия си външен износ, но обтегнатите отношения между САЩ и Китай направиха страната отново желана дестинация за американските технологични инвеститори.
Първо през 2020 г. заводът на Intel беше активиран отново, като тогава беше обявена инвестиция в размер от 350 млн. долара. През годините след това тази инвестиция се увеличи до 1 млрд. долара, като в нея се включват 60% увеличение на персонала до близо 4000 работници през 2022 г.
Според Тимъти Скот, мениджър към Intel за връзки с правителството на Коста Рика, тепърва компанията има планове да разширява операцията си в централноамериканската държава.
По думите му, макар инициативата, подписана от Байдън за отпускане на мащабни федерални финансирания за създаване на чипове да засяга предимно заводи на територията на САЩ, географската близост на Коста Рика и наличието на вече построени производствени мощности "може да гарантира експанзивна вълна".
В момента това дали ще има разрастване на капацитета на Intel в Коста Рика зависи от завода на компанията в Охайо, където се произвеждат силициеви пластини.
Ако той бъде развит с помощта на федерални и щатски субсидии, следващият логичен ход е да се увеличи и капацитетът за цялостно сглобяване и тестване на полупроводници. А най-близката точка за това е Коста Рика, както отбелязва Скот.
Другите предприятия на компанията се намират в Малайзия, Виетнам и град Чънду в югозападен Китай, но ограниченията, дължащи се на пандемията от коронавируса, прекъсяванията в глобалната логистика и обострените отношения между Вашингтон и Пекин, дават приоритет върху установяването на по-къси вериги за доставка.
Междувременно битката между САЩ и Китай за чипове се засилва. Миналия петък американското правителство обяви, че на компании от страната ще бъде забранено да доставят на китайски клиенти определени категории полупроводници, произведени с американска технология.
Този ход цели да нанесе удар върху китайското създаване на оръжия и суперкомпютри.
Китай усилено се опитва да навакса изоставането си по отношение на високите технологии, но се сблъсква с все повече блокади от страна на САЩ, целящи да ограничат достъпа на страната до американско оборудване за проектиране и производство на чипове.
Отношенията между двете страни се влошиха още повече след изненадващото посещение на председателя на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Тайван - водещият производител на полупроводници в световен мащаб. Това посещение беше прието от Пекин като провокация в собствения му двор.
Това обтягане на отношенията пък води до засилване на присъствието на американски компании в страни като Коста Рика. За момента властите в страната гледат на всеки ход с предпазливост, но и с оптимизъм, каза министърът на науката и технологиите Карлос Енрике Алварадо.
Според данните на местното Министерство на външната търговия през 2021 г. чиповете са генерирали 518 милиона долара на изнесен продукт - на практика 1 от 20 долара от износа на Коста Рика са дошли от полупроводници.
Тези цифри продължават все още да са по-ниски спрямо разцвета на технологичния износ на Коста Рика между 2005 г. и 2015 г., но въпреки това страната бележи бързо възстановяване ръка за ръка с други динамични сектори като медицински изделия, които в момента са един от водещите експортни продукти на Коста Рика.
