Погледите по света са вперени към Китай и как властта в Пекин ще реагира на посещението на Нанси Пелоси - говорител на долната камара на американския Конгрес - в Тайван.
Посещението на Пелоси, което - поне официално - не е одобрено от администрацията на американския президент Джо Байдън, се разглежда от китайските власти като провокация заради спора между Китай и Тайван дали вторият реално е независим. Пелоси вече отлетя от острова, но преди това Пекин обяви началото на "военни учения" около него, а рискът от започване на конфликт изобщо не е за пренебрегване.
Но конфликт вече има - и то между Китай и САЩ. Вместо на (чужди) бойни полета, двете страни са изправени една срещу друга на полето на производство на чипове.
Заради липсата на трупове и летящи снаряди този конфликт може да не изглежда така значим като потенциална война, но всъщност е и ще има отражение върху целия свят. Защо? Защото чиповете, които са в основата на надпреварата между двете държави, се ползват в почти всичко.
От компютъра или смартфона, на който четете тази статия, през голяма част от потребителската електроника в домовете ни, болничната апаратура и автомобилите ни, което обяснява и високите им цени от началото на пандемията насам.
О, особено важни са и във военната индустрия - като например в противотанковите ракетни системи Javelin, с които САЩ снабдява Украйна.
Докато светът се вайка за Пелоси и възможната реакция на Китай, САЩ през последните дни нанесе "удар" със законопроект, носещ името CHIPS and Science Act. Той е подкрепен от законотворци и от двете партии - Демократическата и Републиканската, и е по настояване на президента Джо Байдън, който определя въпроса с чиповете като важен за американската икономика и дори национална сигурност.
CHIPS and Science Act предвижда 52 милиарда долара да бъдат заделени за индустрията за полупроводници в САЩ.
От тях 39 млрд. долара ще отидат в компании, които произвеждат такива на територията на страната, без да се броят милиарди долари в данъчни облекчения, целящи да се засили инвестирането в сектора. Другите 13 млрд. долара от пакета ще са за научни изследвания и развитие, за да станат Щатите иноватор в областта.
Целта на законопроекта е да засили конкурентоспособността на САЩ с Китай и други чуждестранни производители на полупроводници.
Подкрепящите законопроекта твърдят, че е от жизненоважно значение за САЩ да засили производството на полупроводници. Самият Байдън посочи недостига на чипове и като една от причините за инфлацията в Щатите, която беляза президентството му. Най-малкото липсата на чипове води до трусове на автомобилния пазар и по-високи цени в целия сектор, дори при вече употребяваните коли.
Или с едните, или с другите
CHIPS and Science Act върви с ограничения за компаниите, които ще ползват субсидии от федералното правителство на САЩ. Те няма да могат да правят значителни разширения на производството си в Китай или друга чужда държава за период от 10 години.
Остава възможността компания да инвестира в Китай, ако целта е да се съхрани сегашно производство или значими бизнес интереси в страната, но това изключение е допустимо за вече съществуващи заводи (т.е. не и да се изграждат нови) или само за производство на стари полупроводници - 28-нанометра и по-стари генерации.
Размерът се отнася за широчината между транзисторите в чипа. Най-общо казано, колкото по-малък е той, толкова по-напреднал е чипът. Така например чиповете в iPhone 13 са 5-нанометрови.
Според анализатори, говорили с Nikkei Asia, макар да има вариант компаниите да запазят производството си в Азия, новите ограничения в американския закон по-скоро ще ги накарат да избират между САЩ и Китай.
Но не е само законът...
"Ройтерс" в понеделник съобщи, че САЩ обмислят да ограничат и износа към Китай на оборудване, което се използва за производство на чипове. Това би засегнало дейността на южнокорейски гиганти като Samsung и SK Hynix, защото ще им попречи да запасяват с техника заводите си в Китай.
Двете компании държат повече от половината световен пазар за NAND флаш памети и са инвестирали сериозно в Китай. Чиповете, които произвеждат, са от голямо значение за технологични гиганти като Apple, Amazon, Meta и Google.
Тъй като оборудването в този сектор трябва да бъде тествано месеци, преди да започне производството с него, всяко забавяне на доставките към Китай може да се превърне в предизвикателство.
Лий Мин-хее, анализатор в BNK Securities, коментира пред "Ройтерс", че дейността на Samsung в Китай осигурява повече от 15% от световното производство на NAND флаш памети и ако има затруднения в производството, например заради невъзможността от САЩ да се докара оборудване, цените ще скочат.
Влиянието на Китай в сектора се усеща и сега - повишение на цените на чиповете се наблюдаваше по-рано тази година, когато китайските власти наложиха ограничения в град Сиан, където Samsung произвежда чипове.
Реакции и бъдеще
Възможно е новата посока, по която САЩ поемат по въпроса, да доведе до нов недостиг в световен мащаб и/или скок в цените.
Проблемът с полупроводниците дойде с пандемията от COVID-19. Затварянето на фабрики в нейното начало ограничи производството в Азия, докато търсенето на потребителска електроника - а впоследствие и на автомобили - се засили.
Голяма част от производството на полупроводници е в Тайван - страната, която Нанси Пелоси и още петима демократи от Конгреса посетиха, предизвиквайки недоволството на Китай. Същевременно компании като Taiwan Semiconductor Manufacturing Co., Samsung, SK Hynix, Intel и Micron имат или заводи за производство, или тестови и опаковащи цехове в Китай, а планираните действия на САЩ ще имат отражение върху бизнеса им там.
Някои от производителите на чипове публично одобряват закона CHIPS and Science Act и потвърждават намеренията си да инвестират в производствени мощности в САЩ - TSMS планират 12 млрд. инвестиция в щата Аризона, Samsung - 17 млрд. в Тексас.
Китай, разбираемо, е против. От там обясниха, че са твърдо срещу ограничения на "нормалното високотехнологично" сътрудничество между двете държави.
Възможностите им за друга реакция обаче са ограничени. Според инвеститора Луис Лау властите в Пекин все още не могат да си позволят да санкционират фирми, които получават финансиране от САЩ - не и докато по-голямата част от производството на чипове за вътрешните нужди на Китай не зависи от същите тези фирми.
Но страната също не мисли да изостава - има планове да увеличи произведените на нейна територия чипове със 70% до 2025 г.
В същото време новият американски закон и отпуснатите по него средства далеч не могат да гарантират такъв ръст в производството в САЩ. Според Питър Ханбъри от консултантската компания "Бейн", тези 52 млрд. долара, които CHIPS and Science Act предвижда, няма да са достатъчни за сериозен производствен скок.
По думите му, за да се разшири производственият капацитет само с от 5% до 10%, са необходими около 40 млрд. долара, а изследванията на нови технологии през следващите 10 години ще изискват около 110 милиарда.
С оглед на важността на сектора в толкова много сфери на съвременния живот - и, нека бъдем реалисти, особено във военното дело - парите, които ще се насочат натам, тепърва ще се трупат.
