Само пет политически сили биха влезли в следващото Народно събрание, ако изборите бяха сега. Това показват данните от ново проучване на социологическата агенция "Маркет линкс", реализирано съвместно с bTV.
Изследването е проведено сред 1019 лица над 18 години в периода 7 - 13 февруари 2026 г. чрез пряко-лично интервю и онлайн анкета, а данните от него показват сериозно разместване в електоралните нагласи.
Как биха гласували българите днес
Според данните нова формация, ръководена от Румен Радев, би била първа политическа сила с 25,6% подкрепа сред заявилите, че ще гласуват. Макар коалицията около бившия президент все още да не е официално учредена, изследването измерва проекцията на подобен политически проект.
Резултатите по партии изглеждат така:
- Формация около Румен Радев - 25,6%
- ГЕРБ-СДС - 15,4%
- ПП-ДБ - 12,5%
- ДПС - Ново начало - 10,5%
- "Възраждане" - 4,5%
Под 4-процентната бариера остават:
- МЕЧ - 2,5%
- "БСП - Обединена левица" - 2,3%
- "Величие" - 1,7%
- ИТН - 1,5%
- АПС (Ахмед Доган) - 0,4%
За друга политическа сила гласа си биха дали 3,1 на сто от респондентите, заявили, че ще гласуват, докато 18,4% все още не са решили за кого ще дадат гласа си. 1,7 на сто биха избрали опцията "Не подкрепям никого".
Според социолозите фрагментацията в следващия парламент може да намалее, като в него вероятно ще влязат между 4 и 6 формации.
Откъде идва подкрепата за Радев
Изследването показва, че подкрепата за евентуален проект на Радев се формира от три основни източника:
- около 15% идват от миграция на избиратели от вече представени в парламента партии;
- значителен дял са нови гласоподаватели, които не са участвали на изборите през октомври 2024 г.;
- трета група са хора, гласували досега за малки формации или отбелязвали "не подкрепям никого".
Социолозите отбелязват, че става дума по-скоро за преливане на наказателен и антисистемен вот, отколкото за класическо разширяване на периферията на някоя от съществуващите партии. Профилът на част от симпатизантите на Радев се припокрива с този на евроскептичните избиратели и гласоподавателите на "Възраждане" и "Величие".
Активност и доверие
Налице е и отчетлива мобилизация. 56% от анкетираните заявяват твърда готовност да участват в предсрочни избори - ниво, което дава шанс да бъде повторена активността от април 2021 г. Според анализа има и допълнителен резерв от избиратели, които биха могли да бъдат привлечени.
Рейтингите на политическите лидери също показват динамика. С най-висок дял на доверие е бившият държавен глава Румен Радев, при когото 45% заявяват подкрепа, а 31% - недоверие. Той е и единственият политик в изследването с по-голямо доверие отколкото недоверие.
След него по дял на респондентите заявили подкрепа са лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов (20% доверие, 57% недоверие), лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов (20% доверие и 68% недоверие), както и министър-председателят в оставка Росен Желязков (19% доверие и 56% недоверие).
По-надолу се нареждат Асен Василев (12% подкрепа и 77% недоверие), Иво Мирчев (12% подкрепа и 61% недоверие), новият председател на БСП Крум Зарков (11% подкрепа и 44% недоверие) и лидерът на "Величие" Ивелин Михайлов (10% доверие и 61% недоверие).
Данните очертават възможност за сериозно преструктуриране на вътрешнополитическия пейзаж и формиране на нов център на тежестта в българската политика при евентуален вот днес.
••• Още изводи след оставката на Радев вижте тук:
