Спекулациите, които текат в общественото пространство още от края на първия мандат на Румен Радев, най-накрая намериха своето потвърждение. Президентът обяви в обръщение до нацията, че подава оставка и намекна за ударно влизане в политиката.
Радев изчака до последния възможен момент, за да изрази намеренията си да се впусне в политическия живот на страната.
Буквално се очакваше той да започне консултации с кандидатите за служебен премиер от Домовата книга и да обяви кой ще оглави служебния кабинет и кога ще са изборите, когато той направи остър завой и хвърли оставката си в лицето на партиите от сегашния политически елит.
Какво обаче ще означава това за ситуацията в момента? Как ще се впише доскорошният президент в битката между партиите за вота? И неговото влизане на терен може ли да означава дори забавяне на изборите? Тук ще се опитаме да отговорим на някои от основните въпроси, които се появяват след решението на държавния глава да подаде оставка.
Каква позиция ще заеме новата партия на Радев?
Разбира се, в речта си Румен Радев изобщо не каза нищо конкретно за нов проект, но въпреки това имаше достатъчно сигнали и намеци какво можем да очакваме от него.
Вътре на няколко места той акцентира върху постиженията на България в евроинтеграцията - влизането ни в Шенген и еврозоната, които обаче не са довели до стабилност и удовлетворение сред населението. Основният акцент в изказването на президента в оставка беше деструктивната роля на "порочния управленски модел", но въпреки това се прокрадва и идеята за политика, която ще е по-скептична и опозиционна спрямо Брюксел.
Ключовото при Радев е, че той не оспорва европейския път на България, а залага въпроси за това къде е мястото на страната ни в Европа, което дава индиректни критики към влиянието на Брюксел. По подобен начин той не изразява директни симпатии към Русия, но говорейки по темата винаги оставя вратата за диалог там отворена.
Президентът е прякото изражение на онзи стар принцип "Винаги с Европа, никога срещу Русия", който в момента е толкова популярен сред евроскептиците в държави като Унгария, Чехия, Словакия, Полша и други.
Именно по тази линия срещу него ще дойдат и много критики (и припомняния на онзи крайно спорен момент с въпроса чий е Крим). Истината обаче е, че подобен социално консервативен и сравнително евроскептичен образ у нас от години се котира добре. Неведнъж е имало опити някой да се опита да се оформи като "българския Орбан". Е, сега тези обувки вероятно ще бъдат заети от Радев.
Какво каза Румен Радев в обръщението си за оставката можете да прочетете тук:
Как ще се променят електоралните нагласи с новия политически проект на президента?
Къде поставя обаче това очакваният проект на Румен Радев на политическата карта? Отговорът е, че няма как да знаем още. Мнозина вече предвиждат убедителна победа за него на предстоящите избори, но истината е, че това са само предположения.
Дори и да бъдат публикувани социологически проучвания сега, които да измерват партия на президента, те едва ли ще дадат резултат, който да е акуратен за предстоящите избори. Причината за това е проста - в момента тече политическа трансформация.
Навлизането на толкова голям играч на политическия терен води до пренареждане в нагласите. Тепърва трябва да се види кои ще са хората около Радев, кои политици от други партии ще се преориентират, кои цели партии ще "положат клетва за вярност".
Все пак до момента проучванията говорят за около 20-30% от избирателите, които заявяват, че ще гласуват, които все още не са избрали за кого. Предполага се, че именно в тези рамки ще се позиционира Радев.
Това обаче е само предположение. Фактите са, че като нов играч на партийния терен той ще привлече внимание от разочаровани избиратели на други политически сили. Той също така се позиционира ясно и като противник на досегашното политическо статукво, изразено най-вече в лицето на ГЕРБ и ДПС, което също привлече недоволни гласоподаватели.
Важен фактор е и склонността на хората да гласуват за "по-големия" - ако Радев успее да се наложи като водещ опонент на ГЕРБ за първото място, това със сигурност ще привлече към него подкрепа - хората искат гласът им да има по-голяма тежест и да е "определящ".
Всичко това се очаква да доведе до отлив на гласове от партии като БСП, ИТН, МЕЧ, "Величие", "Възраждане" и дори ПП-ДБ, а защо не и даже ГЕРБ.
Въпросът е колко голям ще е той. Президентът се радва на добър положителен рейтинг, но това не означава, че той ще се материализира в категоричен изборен резултат. Това рядко се случва наистина.
Досега той имаше много по-символичен образ в българската политика и никой не очакваше от него да дава реални решения на проблемите. Изключение от това правило идва от ролята на служебните кабинети, но именно по тази линия идва една от най-сериозните критики по адрес на президента - например по отношение договора с турската газова компания "Боташ", който излиза повече от солено на страната ни.
Преди решението на президента някои партии вече се готвеха за поредица от предсрочни избори:
Сега Радев ще трябва да покаже политически екип, да изложи платформа и да започне да говори по-конкретно. Всичко това ще бъде гледано под лупа от политолози, коментатори, анализатори и от политическите му опоненти, които по всяка вероятност няма да пестят критики.
Или казано с други думи - на Радев ще му бъде дадена цялата възможност да се окаля сам, докато противниците му ще се стараят да му помогнат в тази задача.
Много важен момент е и колко висока ще бъде избирателната активност и до каква степен присъствието на президента в бюлетината ще мотивира хората да излязат да гласуват.
Как ще се отрази оставката на Радев като президент на предстоящите избори?
В момента се намираме в края на конституционната процедура по насрочване на нови избори - консултациите с партиите минаха, трите мандата бяха дадени и върнати и сега остава само да се избере служебен премиер от кандидатите от "Домовата книга".
Напускането на Румен Радев със сигурност ще забави този процес, но въпросът е с колко. Той вече депозира оставката си пред Конституционния съд, а оттам бързо образуваха дело и назначиха докладчик. Все още обаче не е ясно колко време ще отнеме на съдиите да се произнесат по казуса.
В предишния подобен случай - оставката на Блага Димитрова като вицепрезидент през 1993 г., на КС му отнема седем дни, за да излезе с решение. Очакванията са и тук съдиите да не се бавят особено.
След това предстои вицепрезидентът Илияна Йотова да се закълне пред Народното събрание като президент и да поеме официално длъжността, а оттам - да проведе консултации с кандидатите от Домовата книга и да се спре на един, а той (или тя) на свой ред да помисли и да представи вариант за служебен кабинет.
Само след излъчване на кабинет, президентът може да го назначи и да насрочи дата за нови избори. А тук датата ще е от ключово значение.
За повечето политически сили 29 март е добър избор, като все още е възможно вотът да се проведе тогава. За целта обаче трябва да имаме назначен кабинет преди 29 януари. А това е доста кратък срок, за да бъде вместен в него целият този процес - от решението на КС до излъчването на служебен кабинет.
Не е невъзможно, особено ако още Румен Радев е постигнал разбирателство с потенциален служебен премиер. Но това не е сигурно.
Следващите две недели след 29 март са големи християнски празници - Цветница (5 април) и Великден (12 април), като по традиция те биват избягвани от държавния глава за провеждане на вот. Така че ако Йотова не успее да назначи служебно правителство до 29 януари, вотът вероятно ще бъде отложен за 19 април или дори по-късно.
Очакванията са тази предизборна кампания да е особено ожесточена, а не е изключено новите технологии само да влошат нещата:
Кой е скритият проблем пред готвения проект на Румен Радев в момента?
От това да обявиш един политически проект до неговото реализиране, пътят определено не е кратък. По всяка вероятност хората около президента работят по формирането на "партията на президента" от доста време, но тепърва ще се сблъскат с нуждата да формират кандидатски листи и да намират хора по места, на които да разчитат за организирането на кампанията.
Разбира се, кампания може да се прави и "по телевизията", както преди години се случи с първата победа на НДСВ. Но това не отменя нуждата от кадри.
Радев едва ли ще може да се оплаче от липса на кандидати. Като нов проект с потенциал към него ще се насочат всевъзможни политици от локално и национално ниво. Ще има предложения от партии да се превърнат в "ракета носител" на политическия му проект за вота, ще има и изобилие от самопредложили се съветници.
Това е проблемът с много нови партии - те винаги привличат не само хора с надежди и желание да работят, но и много опортюнисти и търсачи на слава, власт и възможности. И работа на близките хора около президента в оставка ще е да предпазят този проект от "наводняване" с подобни кандидати, защото впоследствие много често те се превръщат в сериозен имиджов пасив.
В ситуации като тази, старата сентенция "Пази се от данайците, които носят дарове" за жалост е напълно валидна.
