За колегите си от ФБР Али Суфан е "американски герой". Причината: той успява да избегне изтезанията и униженията на разпитите, с които се прочува ЦРУ, но в крайна сметка получава и информацията, която му е необходима.
Но сред всички свои постижения, вероятно едно е особено значимо: той за пръв път открива, че Халид Шейх Мохамед всъщност е "архитектът" на нападенията от 11 септември 2001 г. - с упоритост, хитрост и немалка доза случайност, както пише TIME.
Суфан през цялото време е в челните редици на разузнаването за джихадистката дейност след терористичните актове. Ето защо и неговите мемоари, озаглавени The Black Banners: The Inside Story of 9/11 and the War Against al-Qaeda ("Черни знамена: Скритата история на 9/11 и войната срещу Ал-Кайда") са "крайъгълен камък за свободата на словото и прозрачността", както той самият ги описва.
Да ги издаде обаче не е никак лесно - през 2011 г., когато книгата е написана, ЦРУ цензурира и редактира значителни части от историята от съображения, засягащи националната сигурност.
На 8 септември 2020 г., близо 10 години по-късно, тя все пак излиза, а службите отменят цензурата си върху нея, което е прецедент в историята. Междувременно Суфан вече не е във ФБР, а оглавява базираните в Ню Йорк неправителствени консултантски служби за сигурност The Soufan Group и The Soufan Center.
Що се отнася до най-голямото си разкритие за 11 септември, то се случва през март 2002 г. по време на разпит на родения в Саудитска Арабия терорист Абу Зубайда - първият задържан в САЩ джихадист след нападението, заловен в Пакистан и отведен в болница с множество рани.
В рамките на неговия разпит (продължил около 10 дни) Суфан иска от мъжа да потвърди самоличността на един от джихадистите, обвинен за атаката, но вместо това случайно показва друга снимка: тази на Мохамед.
Зубайда го идентифицира, използвайки псевдоним, който Суфан е чувал и преди във връзка с неизвестен дотогава сътрудник на Осама бин Ладен.
Това е и моментът, в който Суфан вече блъфира, че знае всичко за участието на Мохамед в атаките от 11 септември, а Зубайда очертава и подробностите - от възникването на идеята му да разбие самолетите в кулите близнаци до срещите с Бин Ладен и напредъка в целия сюжет около терористичния акт.
До този момент американското разузнаване няма никаква представа, че Мохамед е член на Ал-Кайда, пише Суфан в "Черни знамена", нито за това, че стои зад нападенията на 11 септември.
Суфан разказва още, че е разпитал и по-малкия брат на Уалид бин Аташ, който е обвинен за организатор на атаките по делото за 11 септември заедно с Мохамед. По-младият Бин Аташ, който по онова време е тийнейджър и е представен под псевдоним в книгата, е бил доведен при Суфан чисто гол.
Той му дава кърпа, за да се покрие, а след това му признава, че по-рано е разпитал още един от братята му в Йемен, и е уредил телефонно обаждане с майка им. От враждебно настроено, момчето започва да ридае.
"Той се разкри напълно и ми даде конкретна информация за операциите на Ал-Кайда в Афганистан, включително за това кой отговаря за кой регион и къде точно се намират", пише той, цитиран от The New York Times.
ЦРУ в крайна сметка позволява на Суфан да преиздаде книгата си, без в нея да крие подробности като тези, след като журналист и режисьор на документални филми също завеждат дело срещу разузнавателната агенция. След повторен преглед те преценяват, че съдържанието на книгата е "некласифицирано".
Междувременно Суфан повежда своя собствена битка с ЦРУ. По думите му редакциите на книгата му представляват "злоупотреба с власт", предназначена да прикрие недостатъците на техниките им за разпит (EIT) - или по-скоро изтезанията - както и да прикрие начина, по който там действително се получава информация.
Въпреки че пълните детайли може никога да не станат известни, част от тях са описани в така наречения "доклад за изтезанията", представен през 2014 г., в който стават ясни техники като широката употреба на насилствена голота, "ректалната рехидратация" и фалшивите екзекуции (самият Суфан също е свидетелствал срещу ефективността на тези техники по време на изслушването пред съдебната комисия на Сената през 2009 г.).
"По същество има голяма разлика между сътрудничество и угодничество. Зубайда например ни сътрудничеше, когато предостави информацията за ролята на Мохамед. Когато обаче след 83 сесии на waterboarding (изтезание с вода - бел.ред.) той каза, че е човек номер 3 в Ал-Кайда, въпреки че не е, вече говорим за угодничество [...] Угодничество е да ти се даде онази информация, която искаш да чуеш. Колин Пауъл беше принуден да отиде в ООН и да свидетелства, че Бин Ладен и Садам са работили заедно за разработването на оръжия за масово поразяване, въпреки че тази информация беше предоставена по време на измъчване", разказва още той.
Ето защо Суфан вярва, че този въпрос вече се е политизирал - ако човек не вярва в изтезанията и не ръкопляска на този методи, значи не е истински републиканец и патриотизмът му е "съмнителен".
С едно уточнение - много малко хора всъщност си дават сметка, че той въобще не работи.
"В една демокрация е изключително важно да водим разговори за войната срещу тероризма, за изтезанията и за техниките, които използвахме. Но преди да проведем този разговор, трябва да имаме взаимно разбиране относно това какво е истина. Ако не го направим, разговорът няма да ни отведе никъде, освен към конспирации, сурови емоции и алтернативни факти", казва още Суфан пред TIME.
Междувременно книгата му вече може да се закупи в Amazon.
