Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Мистерията зад най-въздействащата снимка от 11 септември

Каква е историята на "Падащият човек" - най-противоречивата и мистериозна снимка от деня на трагедията на 11 септември в Ню Йорк? Снимка: Ричард Дрю от Асошиейтед Прес
Каква е историята на "Падащият човек" - най-противоречивата и мистериозна снимка от деня на трагедията на 11 септември в Ню Йорк?

Повечето най-известни снимки от 11 септември 2011 година показват самолетите и кулите, но много малко от тях се фокусират върху хората, загинали в деня на трагедията. "Падащият човек" е различна снимка.

Заснета от фотографа Ричард Дрю от Асошиейтед Прес в миговете след атаката от 11 септември, тя показва различното бягство от ужаса на един човек от срутващите се сгради, а именно през прозореца.

Снимката е символ на индивида на фона на безличните небостъргачи и е една от малкото фотографии, които показват по толкова въздействащ начин как някой умира.

В деня след трагедията New York Times публикува снимката чак на седма страница и тя бързо бива определена като "притеснителна", "експлоататорска" и "воайорство".

Снимката е публикувана и в други вестници в САЩ в дните след атаката, но заради реакциите на читателите, е замъглена.

Кадърът, който ясно показва как човешкото тяло лети надолу като падаща стрела на фона на кулите, много скоро изчезва от страниците на пресата - преди да се появи отново в статия на Esquire през 2003 година. Неглижирането на въздействащата снимка е лесно обяснимо, предвид факта, че най-търсените истории в дните след ужасяващия терористичен акт са тези за героизъм, саможертвеност и триумф над трагедията.

С минаването на годините обаче интересът към историята зад снимката на Ричард Дрю нараства.

Тя е заснета в 9 часа, 41 минути и 15 секунди сутринта (16 часа, 41 минути и 15 секунди българско време). Мъжът пада (или скача?) от Северната кула на Световния търговски център, защото вероятно е бил заклещен.

Въпреки формалните опити човекът да бъде идентифициран, самоличността му и до ден днешен остава загадка.

Репортерът на "Торонто Глоуб" - Питър Чейни, се заема със задачата да идентифицира мъжа. Той открива, че той е от латиноамерикански произход, има козя брадичка, носи черни панталони и бяла туника - такава, каквато носят работещите в ресторанти.

Възможно е мъжът да е работил за Windows on the World (Прозорците на света) - ресторант на върха на Северната кула, в който на 11 септември загиват 74 от служителите.

Възможно е да е работил и за кетъринга Forte Food - там загиват 21 души, предимно от индийски, арабски и латиноамерикански произход. Много от тях - с къси коси и кози брадички.

Едно от имената, които най-често се приписват на "Падащия човек" е Норберто Хернандес, който работел в ресторанта като сладкар. И брат му Тино, и сестра му Милагрос твърдят, че това е той. Най-голямата му дъщеря обаче е убедена, че това не е баща й. Катрин - друга от дъщерите му, казва, че заради скока от кулите близнаци, баща й ще гори в ада.

"В интернет казват, че баща ми е отишъл в ада при дявола. Не знам какво бих правила, ако това е той", казва тя. Съпругата на Хернандес - Еулогия, също отказва да повярва, че това е той. Един фрагмент от облеклото на мъжа обаче е ключов - под бялата туника той има оранжева тениска. Еулогия казва, че всяка сутрин тя е избирала дрехите за мъжа си. Убедена е, че в този ден е бил облечен със синя риза с карета.

"Съпругът ми няма оранжева тениска", категорична е тя.

Оранжеви тениски често е носел Джонатан Брили. Той също работел в ресторанта, бил тъмнокож с по-светла кожа, имал мустак, козя брадичка и къса коса. Колегите му вярват, че именно той е Падащият човек.

Брат му Тимъти казва, че Джонатан имал обувки като тези на мъжа на снимката. Сестра му Гуендолин допълва, че брат й имал асма и е възможно гъстият дим да не му е понесъл. Джонатан често носел оранжева тениска.

И все пак до ден днешен самоличността на човека от паметната снимка не е категорично потвърдена. И в крайна сметка, това не е от толкова голямо значение.

Силата на снимката не е в това кой е човекът, заснет на нея, а онова, в което тя се е превърнала: импровизиран паметник на незнайна жертва на напълно нова и тревожна битка - жертва, запечатана завинаги в историята, за да напомня колко крехък е човешкия живот пред лицето на тероризма.

Най-четените