От Стивън Джерард и Шаби Алонсо до Фабиньо и Джорджиньо Вайналдум - Ливърпул рядко е изпитвал липса на качествени футболисти в машинното си отделение през последните две десетилетия.
Но макар да не получи толкова голямо признание, колкото някои от колегите си, в никакъв случай не бива да се пренебрегват постиженията на Дитмар Хаман с червената фланелка. Германецът записа почти 300 мача за Ливърпул и вдигна девет значими трофея.
Като автор на последния гол на стария "Уембли", матирайки Дейвид Сиймън с бързо изпълнение на фаул в световната квалификация между Англия и Германия през октомври 2000 г., Диди Хаман може и да не е най-обичаният футболист на Острова. Но и до днес той си остава герой за феновете на Ливърпул.
Германецът беше класически дефанзивен халф и черноработник, който позволяваше на по-креативните играчи пред него да процъфтяват. Той беше футболист, чийто огромен принос често оставаше незабелязан, тихо изпълнявайки ролята си до съвършенство, докато останалите около него се къпеха в слава.
Но това по никакъв начин не означаваше, че Хаман не бе способен да създава собствени вълшебни моменти.
Особено силно негово оръжие беше страховитият му удар от далечна дистанция и привържениците на "Анфийлд" никога няма да забравят зрелищните му попадения.
Да, Хаман вкара само 11 гола през седемте си години в клуба, но повечето от тях бяха наистина специални.
Спомнете си тази ракета от пряк свободен удар срещу Фулъм през 2002-ра. На вратата на Котиджърс бе не някой друг, а самият Едвин ван дер Сар, но холандецът едва имаше шанс да проследи топката след топовния шут, а камо ли да го спаси.
Няколко години по-късно срещу Портсмут Шака Хислоп дори нямаше шанса да мръдне след изумителното воле на германеца от дъгата на наказателното поле, след което добре, че топката се спря в мрежата, че иначе си беше надвиснала заплаха за хората по трибуните.
Dietmar Hamann v Portsmouth (2004) #ClassicLiverpoolGoals pic.twitter.com/pbrC343hgx
— Classic Liverpool Goals (@goals_lfc) October 31, 2018
Колко ли още такива вълнуващи моменти можеше да осигури Хаман на почитателите на Ливърпул, ако не беше толкова зает в усилията си да предотвратява попаденията във вратата на неговия отбор. И беше дяволски добър в това.
А спомняте ли си представянето му в Истанбул?
Финалът в Шампионската лига през 2005-а вероятно завинаги ще си остане най-великият момент в историята на мърсисайдци. Феноменалното възкръсване след 0:3 срещу Милан на почивката никога не би било възможно без чудовищния принос на Диди Хаман.
Германецът, който наскоро се бе завърнал в строя на Рафа Бенитес след контузия, изгледа от резервната скамейка първата част, след което влезе на мястото на Стив Финан.
Испанският мениджър заигра с трима отзад и Хаман като опорен, а Джерард бе пратен в по-предни позиции. Това, което се случи нататък, е история, сън, легенда за всички, които обичат Ливърпул. А Дитмар изигра решаваща роля за обрата.
Твърде вероятно е да не знаете, но германецът имаше два пропуска от две дузпи, които бе изпълнил преди "Чудото от Истанбул" в професионалната си кариера. Рафа, вероятно, също не знаеше и го натовари с отговорността да бие първата дузпа. Коравият германски боец запази хладнокръвие и преодоля Дида, вдъхвайки кураж на съотборниците си.
Но и това не е цялата история. Оказа се, че Хаман е играл с фрактура на костица в крака си.
Две спасявания на Йежи Дудек спомогнаха за епохалната победа на Ливърпул.
В онази истанбулска нощ в тима на англичаните имаше много герои, но Диди бе сред най-ярките.
През пролетта на 2006-а феновете на мърсисайдци с просълзени очи се сбогуваха с любимия си германец.
Но какво прощаване беше това!
Хаман напусна клуба като победител в турнира ФА къп, а представянето му на финала срещу Уест Хем бе съпоставимо с онова в истанбулската епопея.
И на стадион "Милениум" в Кардиф той влезе през второто полувреме и вкара от бялата точка, след като в редовното време и продълженията двата отбора направиха зрелищно 3:3. Рафа Бенитес отново му повери първата дузпа.
Защото отлично проумяваше, че Диди е от играчите, които знаят как да запазят самообладание и да го предадат и на съотборниците си.
Дори когато кариерата му в Ливърпул изглеждаше приключила, Хаман непрекъснато успяваше да вдигне летвата в моментите, в които това бе необходимо и завладяваше сърцата на феновете.
Такова пък беше въздействието му върху отбора, че легендарни фигури като Стивън Джерард, Джейми Карагър и Майкъл Оуен говореха и продължават да говорят с възхищение за бившия си германски съотборник.
"Той ми позволяваше да се включвам напред, да вкарвам и да създавам положения, докато вършеше цялата ми работа в защита - спомня си Стиви Джи. - По времето, по което беше при нас, той беше в разцвета на силите си и беше сред най-добрите на своя пост в света."
Обичаха го всички, а той отвръщаше с професионализъм и уважение към клуба и феновете му.
След оттеглянето си от футбола, Хаман заяви, че голямата му мечта е един ден да стане мениджър на Ливърпул. В момента мърсисайдци просперират с друг германец на скамейката, но кой знае - моторът Диди Хаман един ден отново може да задвижва "червената" машина. И да работи отново така надеждно, неуморно и безотказно, както го правеше от 1999-а до 2006-а за радост на "Коп"-а.
