Стадион "Ал-Мерих", намиращ се във втория по големина град в Судан - Омдурман, не е сред великите гладиаторски арени в света. Но това малко съоръжение, известно като "Червения замък", се превръща в място на една от най-необикновените футболни истории.
Датата е 8 октомври 2005 г. Възможностите за класиране на Световното първенство през 2006-а бяха ясни. Ако Камерун победи в Египет, ще се класира за шести път на световни финали. Всичко по-малко би позволило на Кот д'Ивоар, който по същото време играе в Судан и изостава на само точка, да изпревари големия си противник и да се класира вместо него. За първи път в историята си.
Брегът на слоновата кост разполагаше със своето златно поколение тогава. В състава блестяха имена като Дидие Дрогба, Коло Туре, Еманюел Ебуе и Дидие Зокора, всички от които вече играеха във Висшата лига.
Яя Туре, който тогава тъкмо бе купен от гръцкия Олимпиакос и все още не беше звярът, в който се превърна след това, дори не бе в състава. Онзи отбор можеше да се съревновава с всеки друг на континента. И въпреки че загуби на два пъти от Камерун в квалификациите, успя да се задържи на преодолима дистанция, за да се стигне до вечерта в Судан, в която всичко щеше да се реши в един-единствен двубой.
И докато футболът на Кот д'Ивоар бе на крачка от историята, събитията в страната бяха на крачка от нещо друго. Гражданската война беше започнала през 2002-ра и беше разделила страната. Президентът Лоран Гбагбо контролираше Юга, докато бунтовническа организация, водена от Гийом Соро, се разпореждаше на север.
Сблъсъците започват на 19 септември 2002-ра, като бунтовниците нападат няколко града. Бившият футболист Себастиен Гнаор, който бяга от страната, си спомня за събитията: "Беше ужасно. Когато се чувах със сестра ми по телефона, изстрелите отвън се чуваха в слушалката. Всички се криеха под леглата в продължение на дни. Излизаха само за да се хранят. Всеки ден се молех семейството ми да бъде добре."
Насилието постепенно намалява и се установява режим на разделение между Юга и Севера. Повечето военни действия се прекратяват до 2004-та, но година по-късно напрежението отново се покачва. Бъдещето на африканската страна не изглеждаше розово.
Модерните футболисти може и да изглеждат напълно отдалечени от ежедневните проблемите на обикновения човек. Богатството им ги изстрелва в друга орбита и ги прави безразлични към случващото се около тях. Но не и котдивоарските играчи в онази вечер, въпреки че част от тях вече печелеха милиони и живееха скъпия живот на звезди в Европа. Не, те знаеха отлично какво е заложено на карта. И един от тях щеше да стане лидер на промяната.
Дидие Дрогба бе пристигнал в Челси през 2004-та за сумата от 24 милиона паунда. Нападателят тероризираше защитите в Англия с бруталната си сила и головия си инстинкт по време на деветгодишния си престой на "Стамфорд Бридж". Постиженията му в Северен Лондон говорят сами за себе си.
164 гола в 381 мача, четири титли на Висшата лига, четири трофея от ФА Къп, три от Купата на лигата и вдигната купа с големите уши от Шампионската лига. Арсен Венгер, за когото Дрогба се оказа едно от многото изпуснати големи имена, казваше за него: "Той е роден победител и ще бъде такъв до края на живота си."
Дрогба наистина беше победител, но напрежението в онази октомврийска вечер в Судан бе от напълно различно естество.
Двубоите на Камерун срещу Египет в Кайро и на Кот д'Ивоар срещу Судан започнаха по едно и също време. Знаейки отлично, че само победа ще им свърши работа, котдивоарците се захванаха за работа срещу предпоследния тим в квалификационната група. В 73-тата минута Аруна Диндане вкара втория си гол за вечерта и общо третия за Кот д'Ивоар, а минута преди края домакините отбелязаха попадение, което беше нищо повече от почетно. Всичко в Судан беше ясно, но на почти 2500 километра в Кайро събитията бяха доста по-напрегнати.
Камерун бе повел в 20-ата минута, но 79-ата Мохамед Шауки изравни. Този резултат пращаше Кот д'Ивоар на Мондиал 2006.
Двубоят в Судан вече бе завършил. Секунди преди края на този в Кайро резултатът беше 1:1. Кот д'Ивоар се готвеше за първите си световни финали. Дрогба и останалите му съотборници слушаха мача на съперника по радиото. И тогава коментаторът каза ужасните ми. Камерун си бе спечелил лека дузпа в четвъртата минута от добавеното време.
Но тази история не можеше да свърши така. Пиер Уоме прати топката в лявата греда. Камерунските футболисти беснееха, скубеха косите си и качваха фланелките върху лицата си в знак на отчаяние в наказателното поле. На другата страна на континента Кот д'Ивоар избухна. За първи път в историята си страната щеше да се състезава на най-високото международно равнище.
"Цялата страна - всеки човек, всяка къща - всички бяха щастливи. В онзи ден забравихме, че сме разделени", разказва Хасан Омар - тогава 20-годишен студент в Абиджан.
Но това не бе всичко. Най-важното събитие не се случи на футболния терен, а в съблекалнята на стадион "Ал-Мерих". Дрогба събра съотборниците си за традиционната молитва след мача, но този път тя щеше да бъде различна.
Оператор с камера влезе в съблекалнята, за да заснеме радостта на котдивоарците. Тогава играчите се събраха пред нея, прегърнати през рамо. А в центъра беше нападателят на Челси, който държеше микрофона.
"Мъже и жени от Кот д'Ивоар - започна речта си Дрогба. - От север, юг, от вътрешността на страната и от запад - днес ние доказахме, че всички котдивоарци могат да съществуват заедно и да играят заедно с една обща цел - да се класираме за Световното първенство.
Обещаваме ви, че празненствата ще обединят хората, и днес ви молим на колена (като по команда, всички падат на коляно).
Страна като нашата - с толкова много богатства, не бива да влиза във война. Молим ви - оставете оръжията и отидете на избори", завършва Дрогба, след което всички заедно добавят: "Искаме да се забавляваме, затова спрете да се стреляте."
Празненствата в страната вече бяха започнали. Съобщаваше се дори за събрани хора пред египетското посолство, които искаха да изкажат благодарността си за равенството срещу Камерун. Дори в бунтовническата столица Буаке се присъединиха към всенародния купон.
Клипът се въртеше по телевизиите постоянно и, като по чудо, двете страни започнаха да се сближават. Военните действия бяха прекратени и се седна на масата на преговорите.
И докато този край би бил достоен за холивудски филм, събитията в Кот д'Ивоар далеч не бяха приключили. Страната отпадна още в груповата фаза на Мондиал 2006 след загуби от Аржентина и Холандия и победа над Сърбия и Монтенегро. Достойно първо участие.
На следващата година Дрогба, който бе спечелил наградата за Футболист №1 на Африка, обяви нещо невероятно, докато обикаляше бунтовническите територии.
Домакинският мач на Кот д'Ивоар срещу Мадагаскар, който трябваше да се играе на 3 юни 2007-а, щеше да се състои не в Абиджан, както беше планирано, а в Буаке - символът на бунтовниците. Това беше немислимо две години по-рано. И до ден-днешен не е ясно дали обявеното от Дрогба решение е било съгласувано с президента.
"Имайте предвид, че Дрогба е от южната част на страната, откъдето е и Гбагбо. Той бе нещо като бог по онова време", спомня си Остин Мерил, който по онова време работи за списание "Vanity Fair" в Кот д'Ивоар.
"Беше ненормално, добавя Мерил за атмосферата в града в онзи ден, докато кара зад автобуса на отбора по пътя към стадиона, охраняван сериозно от военни части. - Хората бяха по покривите на колите, войниците - правителствени и бунтовнически - ги посрещнаха с оръжия във въздуха и заедно пееха футболни рефрени. Тотално противоположно на насилието, което бе заляло страната в последно време."
"Чувството беше за нещо повече от футбол - спомня си Омар, който гледа мача по телевизора в Абиджан. - Всички бяха прекратили работа още в 12 и вече пиеха бира или шампанско. Бяхме толкова щастливи."
Празненствата можеха да започнат още в 18-ата минута, когато Саломон Калу заби първия гол в противниковата врата. Попаденията продължиха да валят и пет минути преди края Кот д'Ивоар вече водеше с 4:0. Но все още имаше време за завършека, който всички очакваха. Дидие Дрогба укроти една топка с изключителна елегантност, с второто си докосване преодоля вратаря, след което я прати в мрежата зад вратаря. Стадионът експлодира.
Месията празнуваше гола си по пистата около терена, а след последния съдийски сигнал феновете започнаха да слизат от трибуните, докато охраната обгради играчите от съображения за сигурност. Символичният жест мачът да се играе в Буаке изглежда най-накрая обедини страната.
"Цялата страна беше изпаднала в еуфория - всички заедно, казва още Гнаор. - Вярвахме безрезервно на Дрогба и на отбора. Двамата братя Туре от Севера и Дрогба от Юга. Беше една пъстра котдивоарска мозайка."
За съжаление, еуфорията и обединението след тези два мача бързо се изпариха. Само пет години по-късно насилието се завърна по улиците на Кот д'Ивоар. Три хиляди души бяха убити след оспорване на резултатите от президентските избори, което доведе до ареста на президента Гбагбо, който бе изправен пред трибунала в Хага за престъпления срещу човечеството.
През януари 2019-а той бе оправдан по всички обвинения. Една година по-късно Гбагбо не е освободен и все още се намира в Белгия, изчаквайки резултатите от обжалването, докато Кот д'Ивоар отново се намира в деликатна политическа ситуация.
"Златното поколение" на Кот д'Ивоар така и не осъществи пълния си потенциал и загуби след изпълнение на дузпи финалите на Купата на африканските нации през 2006 и 2012 г.
Дрогба се отказа през 2018-а след бляскава кариера, в която игра на шест континента и след която си извоюва заслужено място в пантеона на африканския футбол. Но той и съотборниците му направиха нещо много повече от просто да носят радост на хората с играта си на терена.
"Те показаха, че все още можем да живеем заедно, че можем да бъдем този Кот д'Ивоар, който бяхме преди. Не беше само заради футбола, това беше истинско обединение на страната", добавя Омар.
Дрогба и съотборниците му не спряха гражданската война сами. Но в с резултатите от онези два мача те дадоха своя дан за страната си и още по-важното - капка надежда на цялото население.
