Той е рекордьорът по голове за ГДР. Вкарва 55 попадения в 102 мача. Участник на световното първенство в Западна Германия през 1974, бронзов медалист от Олимпиадата в Мюнхен през 1972-ра. Йоахим Щрайх е истинска легенда за хората на изток от Стената.
"Обединението на Германия ми подейства много положително. Рекордът ми няма как да бъде подобрен", смее се Щрайх.
Звездата на нападателя изгрява в Ханза Рощок, а по това време са и големите мигове с националния отбор. На Игрите в Мюнхен ГДР побеждава "класовия враг" ФРГ с 3:2, а партията е в екстаз. Впоследствие в малкия финал източногерманците се срещат с Големия брат СССР, а мачът завършва 2:2. По регламент не се играят продължения и дузпи, а двата тима получават бронзови медали.
"Тогава на Запад се обясняваше, че заради близостта на двете държави сме се разбрали за това равенство. Това беше абсолютна щуротия", ядосва се Щрайх.
Заради настинка голаджията пропуска най-великата футболна победа за страната - 1:0 отново над ФРГ на световното през 1974, което Бекенбауер, Брайтнер и компания след това печелят. В последния си мач за Ханза Щрайх пропуска дузпа, а тимът от Рощок изпада от елита.
Интересът към него е сериозен и първоначалният план е Щрайх да акостира в Карл Цайс Йена.
"Треньорът Ханс Майер ми беше обещал 5000 източногермански марки на ръка, 5000 за първите 10 гола и по 500 за всеки следващ - разказва Щрайх. - Жена ми щеше да работи като икономист в Карл Цайс, всичко беше уредено. Но партията нареди - оставаш в Рощок или отиваш в Магдебург. Явно аз бях гюлето в новия ми тим, защото дотогава Магдебург беше най-добрият отбор в Източна Германия. След моето пристигане не взехме нито една титла."
Това е абсолютната истина. До пристигането на Щрайх Магдебург печели три титли и четири Купи на ГДР, а освен това става единственият тим от страната, триумфирал в европейски турнир - този за КНК през 1974-та.
Причина за неуспехите има и тя е свързана с доминацията на партийните любимци от Динамо Берлин, които от 1979-а до 1988-а печелят шампионата 10 поредни пъти.
Междувременно Щрайх става свидетел на любопитна сцена.
При гостуването на Байерн Мюнхен в турнира за КЕШ през 1975 г. цялата съблекалня е окабелена. Агентите на ЩАЗИ слушат разбора на треньора Удо Латек и искат да го издадат на наставника на Магдебург Хайнц Крюгел.
"Той просто отказа, защото вярваше във феърплея. Малко след случая го уволниха", спомня си Щрайх.
За ЩАЗИ нападателят не изглежда особено надежден. Пуши, пие, не отговаря на идеалите на социализма за изряден партиец и гражданин.
"Само веднъж съм си имал работа с Държавна сигурност. През 1989-а бяхме с ветераните на един мач в Саарбрюкен, Западна Германия. На обяд хапнахме заедно с местния отбор. Когато се върнахме, всички бяхме на разпит. При мен бяха двама полицаи - единият ми задаваше въпроси, другият следеше реакциите ми. Отвратителна история. Не посмях да видя досието си след падането на Стената. Един от бившите ми съотборници Лотар Курбювайт направо се довърши, след като си разгледа разработките", сеща се Щрайх.
Той минава за Герд Мюлер на Източна Германия, макар партията да не обича футболистите да получават големи похвали.
"Може би най-големият комплимент за мен беше един цитат в списанието "Футболна седмица" след едно равенство срещу Англия в Лайпциг - разказва легендарният нападател. - Футболистът на Манчестър Сити Колин Бел беше казал, че ГДР се състои от 10 работника и един Щрайх. Партията държеше футбола в миманса, вероятно защото не бяхме много успешни. На приема след бронзовите медали от Олимпиадата в Мюнхен никой не ни погледна. Ерик Хонекер се въртеше около Катарина Вит. Обръщаше ни се внимание, ако играехме срещу "класовия враг" ФРГ. Тогава завишаваха премиите, гледаше се с друго око."
След отказването си през 1985 Щрайх става треньор на Магдебург. Отново по партийна поръчка и против волята си.
След три сменени отбора и близо 10 сезона на треньорската скамейка Щрайх взема изненадващо решение - спира с футбола и започва да продава маратонки в спортен магазин.
"Животът с куфар просто спря да ми понася. Не исках аз да съм на едно място, а семейството ми на стотици километри от мен. Шефът ми осъзнаваше, че ще привлека клиентела заради визитката ми и работих в магазина до пенсионирането си", завършва Щрайх в последното си голямо интервю за 11 Freunde.
Великият нападател почина от рак през 2022-ра, само дни след 71-вия си рожден ден.
