Финалът на Шампионската лига през 2004 година бе един от най-изненадващите, тъй като за трофея се бореха не мастити европейски гиганти, а Порто и Монако.
Португалските "дракони" на Жозе Моуриньо разкъсаха монегаските на Дидие Дешан. Впоследствие се роди образът на Специалния, който жънеше успехи в Англия, Испания и Италия.
Но тук става въпрос за симпатично невероятния отбор на Монако, който въпреки че не успя да се противопостави на Порто на финала, опроверга всички и достигна до мача за трофея.
Ето кои бяха героите за Монако отпреди вече повече от 15 години и какво се случи с тях след това:
Вратар: Флавио Рома, 45 г.
Пристигна в Монако през 2001-ва и прекара девет години в клуба, записвайки над 200 мача. През 2009-а отиде в Милан, но след като почти не бе използван се върна в Монако три години по-късно, където също не получаваше много шансове. Пенсионира се през 2014-а.
Десен бек: Уго Ибара, 46 г.
Интересното е, че Ибара беше отдаден под наем от Порто в Монако по време на финала през 2004-та. След края на сезона премина в Еспнаьол, а през 2005-а се завърна в родината си и прекара пет години в Бока Хуниорс, преди да се откаже през 2010-а.
Централен защитник: Жулиен Родригес, 41 г.
Родригес започна кариерата си в Монако през 1997-а и изигра 145 мача за монегаските в осемте си години в клуба. През 2005-а отиде в Рейнджърс, но след само две години се завърна във Франция. Игра за Марсилия до края на кариерата си и през 2012-а окачи бутонките.
Централен защитник: Гаел Живе, 38 г.
Прекара девет години в Монако и бе част от отбора, който спечели Купата на лигата през 2003-та. През 2007-а премина в Марсилия, а две години по-късно замина за Англия, където подписа с Блекбърн. След четири сезона на Острова Живе се завърна във Франция и носи екипите на Арл-Авиньон, Евиан и Тур, преди да се откаже през 2016-а.
Ляв бек: Патрис Евра, 38 г.
След 148 мача за монегаските Евра, преди да премине в Манчестър Юнайтед. С "червените дяволи" крайният бранител спечели пет титли на Висшата лига, а през 2008-а спечели и трофея от Шампионската лига. След това прекара периоди в Ювентус, Марсилия и Уест Хем. В момента работи за лиценза си за треньор, като се завърна в Юнайтед, където кара стажа си. Но и не спира да ни забавлява с публикациите си в Instagram.
Централен защитник: Едуард Сисе, 42 г.
Сисе бе ключов футболист в полузащитата на Монако през сезон 2003/04, когато игра като отдаден под наем от ПСЖ и записа цели 44 мача във всички състезания. През 2007-а премина в Бешикташ, след което игра още за Марсилия и Оксер, преди да се откаже през 2012-а.
Полузащитник: Лукас Бернарди, 42 г.
Ценен заради прекрасните си умения в дефанзивната част на полузащитата, Бернарди изигра над 200 мача за Монако. Заради позицията си обаче отбеляза едва три гола в този период. Аржентинецът изкара седем години на Лазурния бряг, преди да се завърне в родината си и да облече екипа на Нюелс Олд Бойс през 2008-а. Шест години и 200 мача по-късно окачи бутонките. След това се пренасочи към треньорската професия. Както като футболист, Нюелс бе първият му отбор и като треньор. Изкара обаче само няколко месеца начело, след което води още няколко тима. От март 2019-а е начело на Годой Крус, което е втори период за него в клуба.
Полузащитник: Акис Зикос, 45 г.
Бившият гръцки национал изигра 128 мача по време на четиригодишния си престой в Монако. През 2006-а се върна в АЕК, а две години по-късно се отказа. От 2013-а отново започна работа в клуба, но този път като треньор в академията. Постепенно се издигна и в момента е шеф на ДЮШ.
Дясно крило: Людовик Жули, 43 г.
Един от най-добрите футболисти от онзи отбор на Монако. Крилото изигра 239 мача, отбелязвайки 60 гола за пет години и половина в клуба. Представянето му с екипа на монегаските му спечели трансфер в Барселона през 2004-та и още във втория си сезон спечели трофея от Шампионската лига след победа над Арсенал във финала. След това игра за Рома, ПСЖ и още няколко френски отбора, преди да приключи кариерата си в Монако през 2017-а. Впоследствие Жули продължи да работи за клуба първо като посланик, а от септември 2019-а е помощник в Б отбора.
Ляво крило: Жером Ротен, 42 г.
Изкара две години в Монако, а след финала в Шампионската лига премина в ПСЖ. В столицата Ротен спечели пет трофея за шест години. Последваха периоди в Рейнджърс, Бастия и Каен, след което се отказа през 2014-а.
Нападател: Фернандо Мориентес, 44 г.
През сезон 2003/04 игра като отдаден под наем от Реал Мадрид и наниза 19 гола в общо 40 мача във всички състезания. Фантастичното му представяне на Лазурния бряг му осигури трансфер в Ливърпул, където обаче прекара само няколко месеца и през лятото подписа с Валенсия. След това игра за Марсилия, преди да приключи кариерата си в Санта Ана. Впоследствие се насочи към треньорството. Изкара три години в академията на Реал, а засега първата му и единствена работа като старши-треньор бе във Фуенлабрада, където обаче се задържа за едва 25 мача.
Резерви:
Себастиан Скилачи, 39 г.
Прекара осем години в Монако, в които изигра 140 мача. През 2006-а премина в Лион, където спечели две последователни титли на Лига 1. Последва трансфер в Севиля, а през 2010-а бе купен от Арсенал. Не успя да пробие в първия отбор на "артилеристите" и три години по-късно премина в Бастия, където и сложи край на кариерата си през 2017-а.
Дадо Пършо, 45 г.
Вкара 36 гола в 122 мача по време на осемгодишния си престой в Монако. Напусна клуба през 2004-та и прекара последните три години от кариерата си в Рейнджърс. От лятото на 2019-а е треньор на нападателите на третодивионния френски Пау.
Шабани Нонда, 43 г.
Прекара пет години в Монако, след като се присъедини към клуба от Рен през 2000 г. Нападателят вкара 61 гола в 128 мача за монегаските, което му спечели трансфер в Рома през 2005-а. Прекара един сезон като отдаден под наем в Блекбърн, а между 2007 и януари 2010 г. игра за Галатасарай, където и сложи край на кариерата си. В момента се изявява като DJ в родината си Бурунди.
Старши-треньор: Дидие Дешан, 51 г.
Монако бе първият отбор на Дешан в треньорската професия. Освен достигането на финала на Шампионската лига, спечели веднъж Купата на лигата в петгодишния си период с монегаските, след което прекара една година начело на Ювентус. През 2009-а пое Марсилия и в трите години начело триумфира веднъж с титлата и три пъти с трофея от Купата на лигата. От 2012-а води националния отбор на Франция, с който спечели световната титла на Мондиал 2018, а преди това достигна и финал на домашното Евро 2016, загубен от Португалия.
